41 777 резултата
Вълшебният час наближава,
в огнището Бъдник припуква...
Звездата Витлеемска е изгряла -
Коледа на вратата ни чука.
Наметнала снежна одежда, ...
  985 
Не ме обичай, черна съм сега!
В очите съм събрала дяволската скръб,
отдавна няма в мене и дъга
и към ангели извърнала съм гръб.
Адския огън съм приютила в сърцето, ...
  686 
Три съдби
В дълбока тъма
излизам с вас сега -
вие, опората на моя свят.
Без задръжки и излишна суета ...
  964 
Живеем изнервено - от нищото и всичкото.
От многото проблеми забравяме огнището.
Как да го разжарим - изтляло е отдавна.
Дървата са сурови, обич тук ни трябва!
А тя къде е, Господи? - забравихме я в пътя. ...
  691 
Къде?
Къде?
Къде да се скрия?
От себе си къде да се скрия?
Завинаги от себе си къде да се скрия? ...
  494 
Рано мръкна. Кръвта почерня.
Рукна вино от спарени облаци.
Над стърнищата злобна луна
вкаменени елени подгони.
С разтопени огромни рога ...
  825  12 
Спокойствието диша тихо
и от дъха му вдишвам аз...
Притегля ме във въздуха си.
После в него ме гори.
От разума се стичат капки, ...
  697 
Светът необятен и красив
всеки се стреми да опознае,
да го разрови, да го разгледа и да прецени
какъв е той и какъв му трябва.
Свят без войни, мизерия и глад ...
  550 
седни на ръба на луната фелисити
докато чакаш края на света
в последните пет минути
и загъваш в картонени кутии
аромата на минало, ванилия и шоколад ...
  559 
Защо ми напомняш за старото време,
потънало в мене сред купища прах?
Недей го събужда, то кротко си дреме
и само заспало живее без страх.
Обречен да търсиш, в нощта се изгуби ...
  655  13 
Приятелю, утехата ми земна
е майка ти да чуя, да поплачем...
Твойта липса е жестока бездна.
Душата ми превърна се във свлачище.
Явяваш се в съня ми все усмихнат, ...
  1105 
От ъгъла на тъмна стая
вдъхвам ухая на мечтите
някога мечтани, и гледам
подир сенките на спомени
някога живяни, докато ...
  515 
Нося спомена, който ми дари...
Нося твоята снимка дори...
Гледам в очите ти - кристални извори,
а на бузата сълза гори.
Плачеш, най-вероятно за друга, ...
  568 
ПРОМЕНИ СЕ
Двуличие е твоето име,
безразличие е твоят девиз.
Показваш злобата си и лете, и зиме,
от любовта ти са останали само трохи, ...
  761 
Прости, дете, че те оставих онзи ден!
До днес да си простя така и не успях.
Сърцето ми умря с последния ти поглед,
животът ми е ред от черни дни.
И цял живот се лутам из душата празна ...
  592 
Човек като всички,
нормален, изключително здрав,
със своите странни привички
и своя особен си нрав,
смяташе вечно да живее, ...
  495 
Природата потънала е в тишина.
Вече мрака се излива над града и
за миг настъпва смразяваща студенина.
Небето - намусено трещи зловещо.
Бурни ветрове нахлуват, ...
  488 
Хлапето, което...
Хлапето, което обичаше ви безрезервно -
това бях АЗ!
Хлапето, което вие подиграхте и не разбрахте,
това бях АЗ! ...
  1296  10 
Често се раждат из невидимия свят слова.
В непостоянството в душата на Поета.
И как често думите умират от тъга.
Изгубили се в тъмната пътека!
Често се раждат с високо вдигната глава, ...
  491 
>>> Напъпилата зора
>>> се изчерви
>>> и си отиде.
>>> Капчици живителна роса
>>> се стекоха бавно ...
  719  19 
Капят сълзи в невинни очи,
люлката спомени разлюлява
от неугаснали разляти мечти!
...
Прокапва дъждът от небето, ...
  451 
Жълта роза
Душата ми е жълта роза,
разкъсана от времето и от тъгата!
Душата ми е жълта роза с цвят,
по-жълт от есенни листа! ...
  2171 
И всеки път, когато съм ранена,
и всеки път, когато ме боли,
аз взирам се и търся сред звездите
усмивката на твоите очи.
Те, татко, непрестанно греят в мене. ...
  1514  25 
Ти ли си, мамо, мене проклела,
ти ли си песен със сълзи преплела,
та скитам безцелно, покой не намирам,
по пътища прашни вървя и не спирам.
Бащиния ли си имот заложих, ...
  857  18 
„Отиват си любови и омрази" -
недоизказани, недоразбрани.
Остават помътнели спомени
в албумите... отдавна натежали.
Изнизват се приятели... на пръсти. ...
  1058  10 
И там, на кладата,
насред площада тих,
привързана -
душата ми стоеше,
един дори ...
  610  10 
Какво разбуди моето дете?
Сълзите ми ли мокрят личицето,
по-светло от неземни светове?...
От болката ли будно е детето?
Очите, как да скрия, просълзени, ...
  619 
Когато народа беше на мода...
Когато народа беше на мода
и всеки беше просто човек,
да си спомня вече не мога,
кога ли беше или пък ще бъде. ...
  652 
Молитва
Татко Мефистофел, помогни,
от мъртвите души ме спаси,
любимото си чедо съжали
и в горещият катран го приюти. ...
  569 
Не е ли тъжно любовта да свърши
като ефирен повей от крила
на мъничко амурче неродено,
прелитащо над твоята глава?
Не е ли още по-жестоко ...
  592 
И разказва ни животът,
има:
стотици лица на любовта,
икони на влюбени
(неизографисани). ...
  472 
Недишащи тротоари. Дишащ град
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.
Това им е закуската. Метал, ...
  775  19 
Пада тихо пак нощта
и покрива тъмното съзнание.
Забравени кътчета от паметта
излизат и обгръщат тъмнината.
Кървави сълзи бавно стичат се ...
  581 
Аз искам само да заспя и да сънувам буря,
да бягам гола, боса под дъжда,
в непознатото пред мен да се загубя,
да ми е горещо от студа.
И спъвайки се в тревите, нека падна, ...
  542 
Следа...
Къде отвежда
тя?
Ще вървя
поредната стъпка... ...
  397 
В алманаха на зимата, в синьо безстрастие,
свежда ледени клепки поредният ден...
Уморен и скрежасал от ялови кастинги,
се завръща унило в познат мизансцен.
Днеска също не му беше ден за Оскари, ...
  932  14 
Отречена от всички
и пак с билет за никъде,
търся смисъл да остана,
себе си... между живите.
Осъдена без провинения, ...
  560  12 
разбира се токът е спрял
някъде между едно земетресение
в 10 и 03
и са свършили цигарите
дъхът на златния залез ...
  628 
Моята къща,
някога строена.
Моята къща,
връща ме към спомена.
Моята стая, ...
  765 
Ти ужасно приличаш на мама –
имаш същите топли очи.
Нека вън още малко остана.
Ще си дойда, не се тревожи.
Ще се върна сама. Ще разкажа ...
  1600  12 
Предложения
: ??:??