Hekredel34
153 резултата
147/Тогава авторите руски,
ни учеха какво и как
и аз с червените си бузки,
се лутах в този качамак...
Аз имах нужда от съвети ...
  326 
146/Аз помня мойте първи стъпки,
направени във шести клас
и преживяните от мене тръпки,
прохождането между нас.
Началото за мен бе трудно, ...
  351 
X ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ НАКРАЯ
145/Със писането ми накрая,
аз искам да ви осветля,
с това което и днес правя...
На Музата да дам цветя! ...
  332 
144- А/ И там по същата програма,
минавам дните в своя град,
на сменям зърното за плява,
не правя нищо на инат...
Докато времето е сгодно, ...
  363 
144/Когато всичко се събуди
и пак ни закипи кръвта,
със чувства все пак още луди,
спатъхнали от възрастта.
Очакваш лятното си време, ...
  367 
143/ Щом дойдеше хлада в октомври
и селото се за жълти,
за място есента за спори,
нагласата в теб се смени!
Щом видиш голите дървета ...
  322 
142/Въпроса, който ме вълнува
не е за „да” или за „не”!
О, всяка глупост скъпо струва,
щом късно тя се разбере!
Света безспорно се раздира, ...
  296 
141/ Това е глупав хуманизъм!
Във най-жестоката война
и варварите в нас навлизат,
ний да стои ме настрана!?
Аз Бога ми, не го разбирам, ...
  331 
140/Така при нас какво излиза,
че ний не щем да се спасим!
И с вредния либерализъм,
към Пъкъла ще за вървим!
Пред Меркел трябва ли да лазим ...
  295 
139/ Те идват с щурм да ни превземат.
И ний допущаме това?!
Във домовете ни да влизат?!
Защо заравяме глава?!
Това е глупав хуманизъм ...
  317 
VI НАЧАЛОТО НА КРАЯ
137/ В един въпрос за мен съдбовен,
аз искам да ви въвлека.
В живота ни е той основен
и искам да го изрека! ...
  319 
136/Аз виждам селото умира!
То няма да се възроди!
Училището като спират,
ще чакаме от туй беди...
Тук хората са двеста души ...
  345 
135/ Не можех аз без новините.
Навярно с мозък съм промит!
Зад тях заставах упорито,
следях домашния елит...
Причините при мен са стари, ...
  318 
133/Препират се над нас звездите,
да чакат лятната луна,
да я подгонят по петите
и да ни пращат светлина.
И в кадифето над къщята, ...
  333 
132/ Най-истински се чувстваш вечер,
тама когато долети,
светулките щом щъкнът вече
и грейнат едрите звезди.
Отърсваш лятната жерава ...
  372 
131/О, спомням си за “онуй време”,
когато карах волварлък
и искахме да разбереме,
ще бъдем - или сме карък!
Щастливо време за мен беше - ...
  351 
129/Със него сядахме в кафето.
И си поръчахме кафе.
С жените, както е прието,
със тях се чувстваме добре.
И казано дори банално, ...
  338 
128/И днес “Балкана” щом погледна,
си спомням мойте детски дни
и все във версия последна,
която в мен се съхрани...
Преди гъмжеше от роднини, ...
  352 
127/Щом сутрин рано се събудя,
„посятото” ще посетя.
И стъпвам в двора да се трудя
и жадните да напоя...
Аз заедно със тях оставам, ...
  520 
126/И след като добре закуся,
започвам истинския ден...
На Музата вкуса щом вкуся,
самия аз съм възроден!
Изпращам стихове с лаптопа, ...
  344 
125/О, трябват ми четирсет дена,
домати свои да бера
и да въртя край тях остена,
от всяко „зло” да ги спася...
И седмично да ги колтуча, ...
  332 
124/Аз цяло лято ги преглеждам,
да видя вдигат ли глави,
да ги изправям и подреждам
и Господа да призова,
до няма бури и градушки ...
  478 
123/Аз най напред ора земята.
И я отесвам от трева.
И гдето в слънце е огрято,
равнявам го като тава...
Избирам място до бунаря... ...
  455 
122/А още щом пристигна в село,
почти в началото но Май,
започвам да се трудя смело
и да изграждам своя рай!
Аз целите съм си поставил ...
  338 
121/ Но помня аз и друго време,
щом звъннеше във „до мажор”
и детството се вмъкне в мене,
с нехубавото влезе в спор,
когато с татко и със мама, ...
  301 
119/ А в село чух една шегичка:
с краката тръгнем ли напред,
за нас камбана щом записка,
врабците бягат най-напред!
И от гъмжащата камбана, ...
  454 
118/Щом чуя селската камбана,
покоя ни да наруши,
знам празник в село ще захване,
или ще имаме беди!
Задъхва се тя при пожари ...
  356 
117/ А след вечерната прохлада
се сбират селските жени
на приказки и звездопади,
докато вънка се стъмни...
И почнат турски сериали, ...
  374 
116/Такъв е облика на село.
Събуждаме се сутринта
и хващайки бастуна смело,
показваме се на света.
Щом вземем хляба и млекото, ...
  402 
115/И навиците се смениха.
Към къра никой не търчи!
Мотиките в мазите скриха.
Животни никой не държи.
О, тия пенсии прочути, ...
  389 
114/ Тук всичко се е променило,
животът, селската съдба...
Нещата тук изглежат гнило,
дори видяни от страна...
И всичко тук е запустяло: ...
  319 
113/Животът днес е по-различен...
А сèлото не е селò!
Ценях го някога с „отличен”,
а днес му търся „опело”!
Сега е коренно различно. ...
  358 
112/ И стреснато като помислих,
че туй което съм създал,
ще вехне, вместо да разлисти,
и затова ми стана жал!
В това не видях своя полза... ...
  455 
111/И ей така години дълги,
почти във село се прибрах
и там подпрян на двете кълки,
при свойте хора за живях.
От болестта си не се слисах ...
  307 
110/ И щом ни върнаха Земята...
И щом се времето смени...
Аз други сметки запресмятах
и тръгнах в по-други следи.
Не исках в къщата на Дядо ...
  365 
109/ И тъй минаваха години,
във друг край аз се настаних.
Изтъквах всякакви причини
и от Драгойново се скрих!
Като за счупената стомна ...
  338 
108/Щом ни подгониха от село,
затърсих правия си път,
вървях по пътищата смело
и чаках да ме изведат!
И щом като се дипломирах, ...
  335 
101 Това бе мойта гледна точка!
Не зная как го издържах?!
Мен тая болест не ме смачка,
но близките ми браха страх!
Жена ме бе най –уязвима! ...
  339 
101/ Това бе мойта гледна точка.
В сърцето си я изживях!
Страданието не ме смачка,
но близките ми браха страх!
Жена ми бе най-уязвима ...
  395 
100/Прекарах още два-три дена
и памперсите си свалих!
И ролята ми в тази сцена,
със роля по-добра смених.
След ежедневните превръзки, ...
  397 
Предложения
: ??:??