Философска - Поезия

Краят на лятото

Търкулна се и този Август -
орехче по било стръмно.
Помогна му и лек ветрец,
уж топъл, морски,
а от него кожата ми смугла тръпне ...

пилигрим

Поезия » Философска

2020-08-21T12:22:39+03:00 746 2 1

Небесни Докосвания

...
Не можеш да ме спреш
Да те докосвам
С вятъра
Да те целувам ...

morgoth71

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

2020-08-21T05:55:11+03:00 1.1K 3

Малък

Ех, колко малък съм,
колко ужасно,
е страховитото, силно море,
но нека, само веднъж – да порасна,
ще вляза в него, ...

sauronboab

Поезия » Пейзажна, Философска, Друга

2020-08-21T00:50:53+03:00 1.4K 1 2

Изгубена

Бели петна
в паметта ми има,
но искам
да забравя само лошото!
Кръв на неверник ...

Maryroj

Поезия » Философска

2020-08-21T00:48:16+03:00 1.2K 1

Минали години

Ех, години мои! Минали години!
В радости и скърби, в срещи и раздели.
На земята кръгла под небета сини.
И през дните сиви хубост не видели.
С трудните пътеки, в пътищата прашни. ...

koli4a

Поезия » Философска

2020-08-21T00:41:01+03:00 1.3K 1

Поглеждам се... и после отминавам

Влачат се, като вериги по плътта ми
миговете на живота пропиляни,
жадно се опиват от кръвта ми,
белези оставят... няма рани...
Търся истини, но със въпроси смешни, ...

mislitel

Поезия » Философска

2020-08-20T08:19:40+03:00 902 4 10

Самотата обича добрите

Самотата обича добрите -
да ги кърми на сухата пазва.
Денем тя из вертепите скита,
нощем спомени чужди разказва.
Денонощно държи ги на мушка, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-08-20T06:33:00+03:00 701 5 7

Дано тревата утре да я скрие

Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи... ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-08-20T02:01:21+03:00 875 6 4

Зов

Викам те
поименно
На бездната
от дъното
Хвърляш свиден поглед през ръба ...

NorwenaAldren

Поезия » Любовна, Философска

2020-08-19T21:45:04+03:00 1.4K 2

Шест без пет

Минута преди изгрев
Когато
Умът е толкоз уморен
Когато
Чувството за “себе си” умре ...

NorwenaAldren

Поезия » Пейзажна, Философска

2020-08-19T21:12:47+03:00 1.2K 1 1

ДО ДРУГИЯ КАПАН

"Да, да"- отвърнала
(без да си спомня нищо).
Д. Габе
Амнезията е удобно милостива.
Спестява гняв след грозни думи - ...

пилигрим

Поезия » Философска

2020-08-19T14:41:21+03:00 700 1

Вълшебството - да вярвам в любовта ти...

Преди да се завърна от смъртта
и ти да ме намериш съществуващ,
наистина не вярвах в чудеса,
във сбъдване и даже във сбогуване.
Но видиш ли - покълнало глухарче ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-08-19T14:39:48+03:00 1.6K 3 3

Перли

Живееш, дишаш, съществуваш,
застояваш се на слънце,
обгърнат само с морски бриз.
Отколешните дълбини,
предпразнични предградия, ...

vitality2

Поезия » Философска

2020-08-19T14:35:49+03:00 1.2K

Съдникът

И докато времето едно отмива,
друго под сурдинка укрива,
а трето някъде заравя,
пречистени и oкрилени,
напред вървим с утехата, ...

palenka

Поезия » Философска

2020-08-18T10:15:56+03:00 783 7 19

Слънчева тъга

Във тихия дъждовен ромон
през съзи се усмихва слънцето
и то тъгува си по своему
за нещо негово си слънчево
Не бива, слънчице и ти да плачеш ...

Лаура9

Поезия » Философска

2020-08-18T10:07:09+03:00 1.2K

Секс

Няма чувства, само плът.
Нощ единствена - дотук!
После всеки с своя път,
аз със друга... Ти със друг...
Номерът ти не го взех, ...

mislitel

Поезия » Еротична, Философска

2020-08-18T06:53:24+03:00 1.9K 1 18

За Вечността...*

За Вечността...*
Мастити учени твърдят уверено,
че все едно кога: Светът прекрасен,
Вселената, Пространството и Времето
във огненият Космос – ще угаснат... ...

jollyroger

Поезия » Философска

2020-08-17T00:33:28+03:00 757 1 3

Театър на сенките

Ръцете ми – птици...
раздвижват пространството...
Без цветове
цветя изплитат дантела...
Неспокойни пеперуди проблясват ...

pavli

Поезия » Философска, Друга

2020-08-16T22:48:37+03:00 1.3K 1 3

Тя не вярва в последно гадаене

Всичко с марка „последно”навява
непоследна тъга във душата.
И подскачат верига от зарове
що подхвърля дланта на съдбата.
За последно „Ези” – и усмивка. ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-08-16T13:54:03+03:00 999 8 14

Върхът е път

Понявга спирам дъх да си поема,
защото стръмен е баирът на Сизиф.
И камъкът тежи като дилема,
а Господ си остава мълчалив.
Върхът е там, отдавна част от пътя, ...

Hathor

Поезия » Философска

2020-08-16T11:13:12+03:00 737 5 10

Свят

Не искам да бъда щастлив на Земята...
не искам пари и дворци...
не искам да имам колони и роби,
които да бия с камшик...
Не искам да бъда успешен с цената ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2020-08-16T11:03:48+03:00 1.2K 1 3

Животът има хиляди души

Живот ли бе? Непрекипяло вино.
Въвеждане на нов световен ред.
И махмурлук, щом празникът отмина.
Мечтите му - останки от банкет.
И сдърляха се уличните псета, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-08-16T10:33:17+03:00 983 13 13

Докато се раждам

Поглеждам през прозорчето. Накрая
на падаща звездичка ще приличам.
Намерих ли се? Търсещ лъч бозае
от вимето на мрака склеротичен.
Очите ми престават да жонглират ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2020-08-16T10:23:22+03:00 920 12 17

Двете рози

Когато боли,
създава се рана,
в сърцето навътре дълбоко кърви...
Той не те вижда,
и само отровно ръмжи... ...

Аря.

Поезия » Любовна, Философска

2020-08-15T19:27:20+03:00 1.4K

Като птица

А ти мечтала ли си някога да бъдеш птица,
в неволен полет да летиш,
ръцете ти криле да бъдат на орлица,
безкрайното небе да покориш?
И само с облаците да флиртуваш, ...

Ирра

Поезия » Философска

2020-08-15T13:15:02+03:00 1.5K 2

Пейзажите на Времето

И пустинята някога е била океан,
а плажовете – равни поля,
огромният остров – малък вулкан,
дъждовната капка... човешка сълза...
Всичко се мени, дори звездите, ...

mislitel

Поезия » Философска

2020-08-15T10:23:22+03:00 1.3K 2 12

Същия свят

Човекът сам избира свойте битки,
да враждува, да упорства, да крещи.
Или да спира на житейски спирки,
да раздава обич и да продължи.
Човекът винаги добър се ражда ...

terita

Поезия » Философска, Гражданска

2020-08-14T20:53:57+03:00 1.6K 2 7

Дочух, че и не пускат голи

Последната бедняшка риза,
по шевовете се разнищи.
И той библейски я хариза -
щом в Рая не му трябва нищо.
Според църковните повели, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Гражданска

2020-08-14T07:15:00+03:00 1K 12 13

Време сегашно

В този измислен и пети сезон
сама съм си слънце и буря.
И в гъст до червено озон,
последният въздух обрулвам...
В този измислен и пети сезон ...

Mimka80

Поезия » Философска

2020-08-13T22:51:20+03:00 1.2K 2 4

Сблъсък на две усещания

Сблъсък на две усещания – за празничност
и за недостатъчност след празника...
Не зимува вече душата ми. Пролетно празнична е.
Винаги за нея има отворен къс небе.
Наднича светъл лъч с ято спомени... ...

pavli

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих, Друга

2020-08-13T07:27:00+03:00 1.2K 2 1

Меланхолия

Тази меланхолия е нелечима
или е поезия по никое време.
Няма начин в пясъка да я скрия,
очите ми са предателски верни.
Не е болест, от нея не се умира, ...

пилигрим

Поезия » Философска

2020-08-13T07:26:51+03:00 1.1K 1

Живот назаем

Неравностойно уравнение
и крива, но без край.
Живот заспал в смирение,
една тъга в торба ми дай.
Пиши на сметката и малко слънце, ...

VechnataLiya

Поезия » Философска

2020-08-12T21:44:32+03:00 1.3K 2 3

Да научим децата

Като мене забързан, синът ми в света ни проплака
пак на първо число и орисан да дава любов.
Всяко раждане мъничка лична победа над мрака е,
но не знаем дали ще ни срещне съдба с благослов.
Тя не беше за него такава, в която очакват ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2020-08-12T17:11:39+03:00 1.7K 12 35

Обречена

Някои звезди
не могат да понесат тежестта на желанията.
И падат.
Точно тогава се ражда надеждата.

nadia.nanito

Поезия » Философска, Свободен стих, Друга

2020-08-12T14:11:11+03:00 1.2K 5 5

Смут

Заглъхвам в този миг –
камбана без езиче.
Не е присъщо да замръквам
посред ден.
И тук съм, и не съм - ...

пилигрим

Поезия » Философска

2020-08-12T10:20:40+03:00 961 1 2

Вътрешна война

Мозък,
дай на сърцето свобода,
за да не се чувствам сама.
Дай ми ключа за затвора,
за да не бъде вече то в окова. ...

К.И.

Поезия » Любовна, Философска

2020-08-12T00:27:37+03:00 2K

Зимен опус за пролетта

ЗИМЕН ОПУС ЗА ПРОЛЕТТА
Градът потъне ли в тревога,
изкашля ли цигарен дим,
и залез – с шепичка от огън,
подпали храстите жасмин, ...

yotovava

Поезия » Философска

2020-08-12T00:15:03+03:00 791 6 12

Вратите между дните тихо шепнат

Мечтаела за розово начало,
жена една се стапяше до залез...
Приличаше на скършено махало,
засмукан от невинно слънце палец.
В окото на старица се завихри. ...

limeruna

Поезия » Любовна, Философска, Друга

2020-08-11T22:25:16+03:00 598 2 6

Спомени

Обвит в спомени и белези от рани
Оставени от минало живяно, като в сън
Долавящ още смях и сълзите от много тайни
А в главата звук, затихващ, като от камбанен звън.
Те, спомените ми са леко избледнели, ...

hari36

Поезия » Философска

2020-08-11T16:51:22+03:00 796

На кантара

В живота ни кантара,
люлее се немирно.
И в бруто, нето, тара
претегля ни неспирно.
И радост ни показва, ...

koli4a

Поезия » Философска

2020-08-11T11:00:14+03:00 1.2K 1