14 755 резултата
Вторник. Обикновен делничен ден. Сутрин всички бързаха. Големите хора отиваха на работа, децата на училище. Никой не обръщаше внимание на топящия се сняг и идващата пролет. Беше в края на зимата и слънцето се показваше все по-често пред очите на човека. Близо до центъра на малкия град, се издигаше к ...
  513 
Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...
  1628  12 
Попрехвърлила 30-те,но още минаваше за красавица.Елина грижливо сгъваше ухаещото пране от простира,когато на вратата се звънна.Оф,да беше забравила ,че ще идва инкасатора за тока.Отвори,човекът записваше показанията гледайки я съжалително.Ели пооправи разрошената си коса прибрана на кок,отпрати го и ...
  561 
Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ...
  651 
Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ...
  1029 
Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...
  1254 
Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, чес ...
  717 
Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като ...
  596 
  548 
„ Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! На ...
  1033 
– Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...
  632 
Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.
Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука ...
  2095 
Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ...
  1143 
Мястото, където се сбъдват мечти
Иван Иванов беше тих и скромен човек. Живееше в малък апартамент в столичния квартал “Дружба“ и работеше в склад за строителни материали. Нямаше семейство, родителите му бяха в провинцията, а с приятелите си рядко се виждаше. Свършвайки работа, той бързаше да се приб ...
  1229 
Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийски ...
  762 
Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми п ...
  1509 
От ранни зори до късна доба добрият човек ходеше да работи. Караше първа, втора и трета смяна. Не отказваше на шефа и в събота, та и в неделя, за да изпълнят неотложните поръчки, съответно плана. Получаваше от предприятието мижавата си заплата на края на месеца, а от административното, профсъюзно и ...
  750 
Баба Мина живееше в малко селце в област Габрово. Там бе родена, там се омъжи, роди и отгледа трите си деца. С много труд, пот и мъка ги изхрани. Но успя. Трите ѝ сина пораснаха големи и здрави мъже, изпълнени с мечти, надежди и грандиозни планове. Напуснаха родната стряха и отидоха да учат. Единият ...
  907 
Тя се изкачваше по стъпалата на жилищния блок тихо, почти на пръсти. Открехна входната врата отново много тихо. Дори беше спряла да диша! Най- после успя да отвори толкова, колкото да може да се преплъзне между стената и касата на вратата за да влезе в апартамента, без да шуми но... изненадата не бе ...
  2005  30 
„Цък-цък.” – се чуваше в стаята. „Ентер. Клик-клик.” – повтаряше се, като ехо. Двете напълно еднакви момичета щракаха по клавиатурите и гледаха в двойните си екрани.
- Виж го тоя! – каза едната.
– Чакай, да ми прати снимка моят и тогава ще погледна! - скастри я другата.
– Момичета! – възмутих се от ...
  1476  11 
С моята съученичка Мария не се бяхме виждали от училище. Завърших преди девет години и от тогава сме приятелки във фейсбук. Гледам тя се омъжила.Две деца има вече,но много се променила, едва я познах.
Естествено през годините и харесвах тук-там някоя снимка, както се казва от учтивост или да се сети ...
  1918  24 
- Хей! Искате ли кексчета? – Ели се опита да настигне човека с кучето, без да разсипе подноса си.
- Не, благодаря – изпъхтя той, вадейки слушалките от ушите си и подръпвайки каишката на кучето, за да го накара да побърза.
- А бисквитки? С шоколадови парченца!
- Разкарай се, момиче– мъжът очевидно бъ ...
  1013 
Срещате ли често хора с душа, които "отключват" светлината в ежедневието ни?
Лято е. Днес е просто един от многото делници... Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, ...
  523 
Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.
Той хвана жена си Десислава за ръката и я помъкна след себе си.
– Ела, ...
  1260 
Сутрин слънцето обръщаше планината с лъчите си, но макар и с нежелание скоро отстъпваше мястото си на облаците. Памучени в началото на деня, не след дълго те посивяваха, та чак до черно. И така цяла седмица - слънце и вода си устройваха среща по пладне, а треви и дървеса ликуваха в искрящо зелено.
В ...
  435 
Най-вероятно сте чели много приказки. И несъмнено сте се сблъскали с образа на „злата мащеха“- втората съпруга или „злата вещица”- съпругата, която те посреща всяка вечер с любов и топла вечеря вкъщи. Естествено ги представят пред хората единствено от негативната страна: завистлива, алчна, лоша…
Но ...
  946 
Четвъртък. Последният ден от седмицата в този град, който й беше станал толкова скъп. Ден преди празника всички се бяха изнесли към родните си места. Само тя беше останала, за да отиде на лекции. Редовната. Тази, на която можеше да се разчита, че винаги ще присъства, винаги ще има записки. Която ще ...
  693 
“Здравейте, драги зрители. Днес колегата – Виктор Панайотов ще ви разкаже любопитни истории за едно малко селце, близо до Бургас в Карановска община. То се казва Винарово и със сигурност ще ви бъде интересно да чуете с какво се е прочуло селото през годините.”
На телевизора се появи млад и притеснен ...
  709 
Въпреки че заживях сам още седемнадесет годишен, едва десет години по-късно за пръв път имах сериозна приятелка, с която заживяхме заедно. Всичко при мен се случваше със закъснение - първата целувка, първото гадже, първата сериозна връзка...
Спомням си как се изнесох от вкъщи. Беше ми дошло до гуша ...
  1545 
- Три черно! - усмихна се крупието Светла и бутна жетоните към него.
Васил бе строен мъж, в разцвета на силите си, прохождащ в престижна професия! Част от печалбата от работата си обичаше да пилее по казина, вертепи и заведения. Все още живееше с майка си, ерген и затова жените и момичетата му се ле ...
  502 
Ще ви разкажа една история. Сигурно никой вече не си спомня за нея. Може би само пътят между две български села, скътани на зáвет до Бесапарските ридове. Но и той не проговаря. Мълчи си опънат, като черно чердже сред тучните ниви ширнали се от двете му страни.
Тези събития се случили преди повече от ...
  524 
Не знам по какви стечения на обстоятелствата, или по призвание, може би, станах точно медицинска сестра. Зная,мога,кадърна съм. Раздавах се, съчувствах, преживявах и въпреки това изпитвах удовлетворение. Радвах се на всяка една усмивка от пациентите, всеки един поглед изпълнен с благодарност, това б ...
  1724  15 
Как можах точно на Коледа да се разболея! Откъде ми дойде тая шарка, на трийсет и пет години, тежко се кара от възрастни хора, казват, какво ти тежко, чудя се вече дали ще оживея. Бълнувам, тресе ме, термометърът хвърчи на 39.5, тъпча се с лекарства, тялото ми гори, а пък как ме болят тия мехури, ко ...
  1198 
Тя изплува в живота му като руска атомна подводница от дълбините на поетичния Северен ледовит океан. Непредсказуема, властна и с хъс. Нещо в нея му напомняше за херцогиня Алба от знаменитата картина на Гоя - Голата Маха. Изпълнена с чувство за непогрешимост и непоклатимо усещане, че е божия наместни ...
  754 
Когато я целуна за пръв път тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те"... И той казваше, че я обича, често и го повтаряше като гледаше настрани, а накрая нацелува подред и приятелките и...
Когато за пръв път правиха секс тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те!". Но той се облече набързо и завинаг ...
  2044 
Тя правеше най-хубавото кафе в квартала. Магазинчето беше съвсем тясно и до щанда се стигаше след кратък преход надолу към някогашно мазе; две стръмни стъпала отделяха улицата от изкуствената светлина на претъпканото повещение. Вътре не можеха да се поберат повече от двама души. Като изключим хубава ...
  860 
Престъпникът стоеше пред мен. Отново го хванах на местопрестъплението. Кражба след кражба… Кога ли изобщо щеше да свърши това?
С нагъл поглед, все едно си нямаше и представа за какво го обвинявам. Толкова пъти го бях прикривал и той знаеше, че ще го направя отново. Все пак ми бе приятел.
Но можех ли ...
  1543 
„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...
  1107 
По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света, ...
  1134 
Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъст ...
  912 
Предложения
: ??:??