14 558 резултата
Когато ужасяващото премятане, въртене и сучене спря, Дия Динова се опита да разбере къде се намира и какво се е случило. Съзнанието й обаче отказваше да се задейства. Малко по-късно, макар да виждаше всичко двойно и замъглено, успя да схване, че се намира в жалките останки на семейния опел.
Първо я ...
Първо я ...
662
1
1
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...
2949
13
10
Клоунът отново се боядиса в ярки цветове за да отвлече вниманието на публиката от сивата си душа.
Напудри безизразното си лице пред огледалото, постави си червения нос и синята перука, изрисува си голяма, хубава усмивка, сложи си папионката на точки и огромните смешни обувки и излезе на сцената. Под ...
Напудри безизразното си лице пред огледалото, постави си червения нос и синята перука, изрисува си голяма, хубава усмивка, сложи си папионката на точки и огромните смешни обувки и излезе на сцената. Под ...
480
1
Здравей...
Аз съм онзи, който би дал всичко за една жена.
Здравей...
Живея в грях. А пръстите ми обхождат забраненото...
Отворих очи в 10:30 сутринта. Опитах се да се надигна, но се чувствах прекалено уморен. От работа и… Разтърках лицето и очите си. Иванина не беше до мен. Бях се успал. А тя сигурн ...
Аз съм онзи, който би дал всичко за една жена.
Здравей...
Живея в грях. А пръстите ми обхождат забраненото...
Отворих очи в 10:30 сутринта. Опитах се да се надигна, но се чувствах прекалено уморен. От работа и… Разтърках лицето и очите си. Иванина не беше до мен. Бях се успал. А тя сигурн ...
1150
5
6
Боса, Десислава стъпваше върху сгорещения асфалт, стиснала вероломно устни. Не защото нямаше обуща... Напротив, сандалките си ги беше купила от www.kktn.com още миналата седмица. Този понеделник си лакира ноктенцетата на краката и нагиздена с "кокетните" сандали отиде на среща.
"Егати срещата.!? Абе ...
"Егати срещата.!? Абе ...
829
АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва.
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса. ...
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва.
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса. ...
708
1
1
АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса и я подлудява. ...
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса и я подлудява. ...
556
Сутрин. Ивайло се беше събудил рано. Направи кафе, сложи две чашки на масата и погледна към телефона си. Взе кафеварката и наля кафето в чашките. Вратата се отвори и в стаята влезе неговата съпруга, Яна. Все още сънена, тя седна на стола зад масата, разтърка очи и погледна през прозореца. В стаята б ...
559
3
2
Тази творба се посвещава на всички жени, които все още таят в себе си малки момиченца и които са закърмени с приказки за Снежанки, Пепеляшки, пепелянки, Спящи красавици, джуджета и принцове.
Оня ден бял кон ми пресече пътя, още колко да го чакам тоя принц?
Коня малко дръглив ми се видя.
Липсваше му ...
Оня ден бял кон ми пресече пътя, още колко да го чакам тоя принц?
Коня малко дръглив ми се видя.
Липсваше му ...
531
Носилката поскърцваше с несмазаните си колелца, бутана небрежно от един намръщен санитар. Неприятният звук накара част от седящите по столовете хора да извърнат глави. Пострадалата лежеше по гръб, без да мърда. Беше млада, на около двайсет и пет години, облечена в тесни сини дънки и кожено яке. Прия ...
1263
1
1
Дюше шесть лет, - скоро будет. Он уже большой мальчик, а его сестричка совсем маленькая, ей только полгодика. И ещё он потому большой, что каждый третий день по очереди ходит в молочную кухню за детским питанием.
Молочная кухня поставлена аж в середине села, возле главной колхозной конторы. Он носит ...
Молочная кухня поставлена аж в середине села, возле главной колхозной конторы. Он носит ...
1256
1
4
Събудих се с ужасни чувства . Яд, страх и неувереност се преплитат и не мога да проумея кое надделява. Май страхът… не спах добре и болката в главата ми пулсираше убийствено. Не мога да спя спокойно в тази чужда къща. Искам си моето старо легло, моята стая, моят живот… А какво може да се очаква след ...
704
1
2
Сам избрах деня – събота. Любимият ми ден. Денят, в който се откъсваш от седмицата и не мислиш за следващата. Когато може да бъдеш сам или с друг. Когато може да се напиеш или да гледаш себе си в огледалото, което всъщност е едно и също. В събота не се случва нищо и това е прекрасно. Не се пазарува, ...
738
9
12
Баба Ене имаше перде на очите. Цял живот беше шила с очите си и пердетата, и какво ли не, и сега ушитото се беше лепнало върху ретината ѝ. Трудно виждаше. Беше слаба, белокоса жена. Цял живот – всъщност, откакто я помня, носеше една и съща жилетка, с малки джобджета отстрани, където топлеше студенит ...
664
4
14
Вече е късна есен. Студеният ноемврийски вятър шибаше дърветата. Събаряше жълтите листа, сбираше ги на малки купчинки, а после с фината грация на илюзионист ги разпръскваше – накъдето му видят очите. Слънцето и днес е избягало като крадец след жалък обир, а небето – неговата плът и кръв, вече цяла с ...
686
6
Ноември. В студената сутрин улиците бяха пусти. Марин и петнадесетгодишната му дъщеря Надежда, слязоха от автобуса и се запътиха към чакалнята на гарата. Вратите се отвориха автоматично и голямото помещение приюти двамата пътници. Наредиха се на гишето. Изчакаха няколко човека и си купиха билети. Не ...
482
2
1
Когато стари хора ти кажат някоя мъдра мисъл, или поучителна история, не отминавай, а се позамисли, и си речи: „Сполай Господи!“. В нашето село имаше една такава стара жена, чийто живот беше оставил своите видими отпечатъци върху побелялата й коса, изгърбавената ѝ снага, и съсухрените ѝ от работа ръ ...
1231
2
8
- Какво мижаво същество си! Толкова си долна, слаба и жалка! Доброта! Откъде го изкопа това? Да не си някоя вкаменелост, а? Объркало си се нещо, ей момиче! Отиди да се лекуваш! Не си добре! Да го знаеш… Ще ми отговаряш какво било правилно и какво – не! Лайнарката ти с лайнарка! Тя ще ме учи! – мъжът ...
670
4
16
Мълвата ни заинтригува - мен и Кольо. Беше през ваканцията преди последния гимназиален клас. Седемнадесет-осемнадесет годишни, бяхме изпълнени с любопитство и достатъчно безразсъдни, та обикаляме през нощите из квартала и старото гробище, за да провери дали е истина. В началото на юли около две седм ...
1554
2
5
Беше един ден в средата на седмицата, който капеше като леко развалена чешма. Хем ме дразни звука, хем съм доволна, че все пак има нещо. Женска ми работа - не зная какво искам. Реших да се кача в таванската стая. Отдавна не бях го правила. Там има различни неща останали още от времето на баба ми. От ...
619
2
Да пийна едно кафе и тогава пак ще му мисля… И една-две цигари, за да ми се проясни малко главата… Пуша и мисля, мисля си, че първо трябва да си държа езикът зад зъбите щото може някой да ме претрепе за едното нищо. Е, не е за нищо… все пак милион е това… не е шега работа… Второ - да измисля как да ...
734
2
3
Оставаше да минат още две гари и щяха да пристигнат. Баба Ивана Петрова беше взела Благой със себе си, защото наскоро майката на Благой почина, а баща му замина на командировка. Пътуваха за село за около седмица.
Момченцето беше на десет годинки, с леко дълга коса и прическа под формата на купа. Дре ...
Момченцето беше на десет годинки, с леко дълга коса и прическа под формата на купа. Дре ...
737
2
САНАТОРИИ им. ЛЕРМОНТОВА.
День начинался радостным: с близкого берега нёсся курортный воздух, целебный парк ранним солнцем горел, дружный трепет бесчисленной новой листвы гладил порхающее самочувствие. И само давление крови тоже ласкало отдохнувшие вены сердца, - из груди вылизала упругая жизнь.
Гла ...
День начинался радостным: с близкого берега нёсся курортный воздух, целебный парк ранним солнцем горел, дружный трепет бесчисленной новой листвы гладил порхающее самочувствие. И само давление крови тоже ласкало отдохнувшие вены сердца, - из груди вылизала упругая жизнь.
Гла ...
1138
1
2
Спортен комплекс ВСИ - Пловдив разположен на повече от пет декара, включваше сауна, парна и турска бани, масажен и спа център, плувни басейни, заведение и футболни игрища. През зимния период най-посещаван от всички беше закритият двадесет и пет метров басейн.
Тук идваха хора от различни възрасти, да ...
Тук идваха хора от различни възрасти, да ...
462
2
4
А , да - започна да си спомня - вечерта, купона, паричките… Погледна си в чантата - нямаше пари, нямаше телефон, нищо няма... Ограбена е от това глупаво нищожество, задигнало е всичко и дим да го няма…
Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от лег ...
Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от лег ...
583
3
Купи цветя за Мама
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
799
2
4
През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...
684
3
- Къде ще ти е удобно да слезеш? – попита ме приятелката ми Сиси.
- Ето тук. – отвърнах и, посочвайки табелата на моето село.
- Сигурна ли си? Ако искаш да те закарам до вас? Вече е доста късно. – попита тя притеснено.
- Знаеш, че обичам да се разхождам. Благодаря ти. Чао, Сиси. – казах и, слизайки ...
- Ето тук. – отвърнах и, посочвайки табелата на моето село.
- Сигурна ли си? Ако искаш да те закарам до вас? Вече е доста късно. – попита тя притеснено.
- Знаеш, че обичам да се разхождам. Благодаря ти. Чао, Сиси. – казах и, слизайки ...
589
3
9
- Така не става! И аз искам от раз - да свърши всичко, но не може от веднъж.
- Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ...
- Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ...
696
2
4
629
1
2
Виждах как стискаш ръката си в юмрук и почервеня. Усещах как думите бяха набрали скорост и щяха да бълнат от устата ти със стрална сила. Напираха да излязат и да завалят като стрели в дъска за дарц. А окото на бика беше сърцето ми. Не че искаше да ме нараниш, просто виждах в очите ти, че едвам се сд ...
703
1
I част
Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съученици от детството, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Лоши вести за смърт пристигаха отвсякъде. Зареди ...
Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съученици от детството, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Лоши вести за смърт пристигаха отвсякъде. Зареди ...
698
1
Във Вещерското сборище…
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...
724
4
13
- Ей, тъпанар! Имам деца вкъщи, които ме чакат. Това са просто ябълки. Избирай по-бързо. Нямам цял ден. – крещеше възрастната жена.
Не съм сигурна кое повече ме озадачи – факта колко груб език използваше даденият индивид, факта, че беше жена или факта, че забързаният и напрегнат начин на живот, съст ...
Не съм сигурна кое повече ме озадачи – факта колко груб език използваше даденият индивид, факта, че беше жена или факта, че забързаният и напрегнат начин на живот, съст ...
741
2
8
По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.Природата не беше щадила материалите си за нея,но т ...
1059
Чувствах сe ужасно потиснат, както никога преди. Това явно се отразяваше и на физическите ми показатели, защото от служба Медицински контрол вече три пъти се обаждаха, за да ми опяват, че трябва да си направя подробни изследвания. Нямаше как да откажа, иначе щяха да ми прекратят медицинските осигуро ...
2513
2
4
Беше една прохладна ноемврийска сутрин. Потривах премръзналите си ръце, след като бързо се настаних във влака. Топлината на парното ме връщаше към живот и караше кръвта ми отново да забучи весело. Свалих качулката си, шала, а накрая и самото яке. Както всяка сутрин, нетърпеливо чаках да достигна кра ...
777
2
Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, раз ...
487
3
Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Из ...
915
3
5
Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.
678
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
