6 430 резултата
Скъпи мой, отдавна разбрах това, че нямаш сърце. Скъпи мой, та ти просто си лед! Не се топиш дори при допир на нежни ръце, а колко жени са се пробвали с теб... превърнал си себе си в студен идеал, как не замръзваш сам на върха!? Издигнал си гордостта на висок пиедестал, не познаваш нито болката, нит ...
1274
- Здравей!
- Стой настрани! Не се приближавай!
- Спокойно, нищо няма да ти направя.
- Не ти вярвам. Ти не си човешко същество - махай се!
- Не, моля те, нищо няма да ти направя - просто искам да поговоря с някой. ...
- Стой настрани! Не се приближавай!
- Спокойно, нищо няма да ти направя.
- Не ти вярвам. Ти не си човешко същество - махай се!
- Не, моля те, нищо няма да ти направя - просто искам да поговоря с някой. ...
942
3
Безсмисленост
Безсмислено момиче в безсмислен свят живее. Безсмислено стои и гледа през безсмисления си прозорец вън. Вижда безсмислен свят, търка безсмилено очите си и иска да види нещо различно. Търси да съзре безсмиленото слънце, но е безсмислено да го види, защото е твърде късно и е вече безсмис ...
Безсмислено момиче в безсмислен свят живее. Безсмислено стои и гледа през безсмисления си прозорец вън. Вижда безсмислен свят, търка безсмилено очите си и иска да види нещо различно. Търси да съзре безсмиленото слънце, но е безсмислено да го види, защото е твърде късно и е вече безсмис ...
1349
3
Tам, където е самотата, се среща индивидуалността на душата. А най-трудно е сърцето да открие себе си в еуфорията на живота, който живее. Срещите с различни хора и обстоятелства изрисуват реалността... Раждат се цветове и звуци, проникващи в същината на съвършенството. За миг се раждаме и след миг у ...
925
2
Моята съдба
Беше последната ноемврийска вечер. Валеше дъжд. Листата по дърветата вече бяха опадали, сломени от бурния вятър. Всичко беше тихо и спокойно. Всеки се беше прибрал в къщи, принуден от страшния студ навън.
Само аз, сама и умислена, вървях по безлюдната улица. Дъждът неумолимо се сипеше въ ...
Беше последната ноемврийска вечер. Валеше дъжд. Листата по дърветата вече бяха опадали, сломени от бурния вятър. Всичко беше тихо и спокойно. Всеки се беше прибрал в къщи, принуден от страшния студ навън.
Само аз, сама и умислена, вървях по безлюдната улица. Дъждът неумолимо се сипеше въ ...
1056
Илюзорна реалност
Бягам, бягам... От какво - в момента не мога да кажа. Знам само едно - трябва да се отдалеча възможно по-скоро и по-далече! Наоколо, като в забързан кадър от ням филм, се размива пейзажът в една непрогледна стена. Трудно ми е да обхвана с поглед каквото и да е. Всичко е така динами ...
Бягам, бягам... От какво - в момента не мога да кажа. Знам само едно - трябва да се отдалеча възможно по-скоро и по-далече! Наоколо, като в забързан кадър от ням филм, се размива пейзажът в една непрогледна стена. Трудно ми е да обхвана с поглед каквото и да е. Всичко е така динами ...
801
И знаех, че...
Дойде часът на нашата раздяла - мигът, толкова желан и дългоочакван. Ти го бе намислил отдавна, но защо не ми го каза? Нима те беше страх да ме изгубиш или просто не посмя?! Не знаех, че от любовта боли, не знаех, че от раздялата тежи. Но знаех, че ще дойде ден, в който всичко ще се п ...
Дойде часът на нашата раздяла - мигът, толкова желан и дългоочакван. Ти го бе намислил отдавна, но защо не ми го каза? Нима те беше страх да ме изгубиш или просто не посмя?! Не знаех, че от любовта боли, не знаех, че от раздялата тежи. Но знаех, че ще дойде ден, в който всичко ще се п ...
948
Живот без сърце
Беше мрачна и студена утрин. Дъждът барабанеше по прозореца. Освен потропването на капките, унесени във вихъра на сутрешния си танц, се чуваше една тъжна песен - тази на душата ми. В онзи момент никой не можеше да ме откъсне от мислите ми. Страдах, но както винаги не показвах чувства ...
Беше мрачна и студена утрин. Дъждът барабанеше по прозореца. Освен потропването на капките, унесени във вихъра на сутрешния си танц, се чуваше една тъжна песен - тази на душата ми. В онзи момент никой не можеше да ме откъсне от мислите ми. Страдах, но както винаги не показвах чувства ...
1177
4
Сънувам го... Не всеки път, не е задължително.
Но е толкова истинско. Винаги се събуждам преди първата целувка... Колко прозаично! Знам, че и той ме сънува, сигурна съм. Не зная обаче как изглеждам в неговия сън. Дали съм красива? Гола, гротескна, ежедневна? Не зная, неговият мозък решава. А бих иск ...
Но е толкова истинско. Винаги се събуждам преди първата целувка... Колко прозаично! Знам, че и той ме сънува, сигурна съм. Не зная обаче как изглеждам в неговия сън. Дали съм красива? Гола, гротескна, ежедневна? Не зная, неговият мозък решава. А бих иск ...
1075
2
Посвещение
Докоснах се до вечността - сама. Пропуснах в себе си безкрая. Попивах устрема на гладката вода. Броях на слънцето искрите. И мечтаех.
Стопените лъчи - разлят метал, потръпваха пред мен като огньове. Като жарава жива, с тайнствена душа, с морето тайно се сродиха, оживяха.
Стоях безгласна - ...
Докоснах се до вечността - сама. Пропуснах в себе си безкрая. Попивах устрема на гладката вода. Броях на слънцето искрите. И мечтаех.
Стопените лъчи - разлят метал, потръпваха пред мен като огньове. Като жарава жива, с тайнствена душа, с морето тайно се сродиха, оживяха.
Стоях безгласна - ...
681
Тръгнаха си приятелите, напуснаха ни роднините, изчезна дори любовта и какво ни остана? Живота! И никак не е малко, смея да твърдя. Той ни грабва от първата секунда и ни води по пътя си, а понякога ние водим него по нашия. Но най-често се водим заедно ръка за ръка по общия ни път. Важното е, че сме ...
1051
Тъмно е! Пущина, мрак! Вечер, без звезди!
- Къде съм?!
- Някъде ли?
- Къде?
- Бягах ли? ...
- Къде съм?!
- Някъде ли?
- Къде?
- Бягах ли? ...
1339
5
Аз и Ти
Тази нощ ще бъда море - безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...
Виж хоризонта, длани в мене допрял - в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.
Аз съм душата ти... ти ...
Тази нощ ще бъда море - безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...
Виж хоризонта, длани в мене допрял - в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.
Аз съм душата ти... ти ...
1158
1
На седмия ден заспа. Заспа и сънува...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го ...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го ...
1182
1
той не ме докосва
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...
1296
5
–Ако не беше толкова болезнено, щях да се опитам, кълна се... Но ме боли!
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...
1160
3
Пътувах бавно сякаш цяла вечност. Дъждът шибаше металния корпус на колата, затруднявайки чистачките, които с усилие отмиваха поредния плисък вода върху стъклата. Двигателят мъркаше ритмично, а аз карах като през мъгла, отдадена на моята действителност, замислена над думите на една стара жена, които ...
995
4
За птиците и хората
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...
849
1
Стоя тук сама в стая, потънала в изкуствена светлина. Светло е, но отвъд тялото ми е мрак. Душата ми е пустиня, а мислите - безжизнен вятър... Навън вали. Дърветата танцуват тъжен танц, чувам аз мелодията на клоните, пресъхнали от самотата. Самотата, която обгръща и сърцето ми, това, което за тебе б ...
814
Фейлетон
Ето! Дойде и този ден…По-точно наближи. Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам тук-там, правя някаква имитация дори, но няма да се оставя в дъното - точно то ...
Ето! Дойде и този ден…По-точно наближи. Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам тук-там, правя някаква имитация дори, но няма да се оставя в дъното - точно то ...
871
4
Трябваше ли?
Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.
Попитах го колко струва моята мечта.
- Колко даваш? – беше простият отговор.
Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук. ...
Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.
Попитах го колко струва моята мечта.
- Колко даваш? – беше простият отговор.
Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук. ...
893
9
Врява... глъчка... суетня... погледът ми неуморно те търсеше сред тълпата... като дете загубило дома си... няколко мига бяха достатъчни, за да те зърна... с блестящи очи и леко нервно изражение... и тогава ти се усмихна... очите ми се напълниха с радост и с непозната досега гордост... царицата на съ ...
1220
4
Истина е - думите пробождат като острие сърцето. Ето, дори и химикала едва държа! Сила не ми остава дори и да пиша. Буквите се размазват пред очите ми. Но пиша, защо ли? Защото обещах, обещах, че няма да спра, каквото и да става!
Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво ...
Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво ...
738
1
Случило се отдавна... Някога, когато Земята била още млада, необуздана и влюбена. Тя била така вдъхновена, че не можела да удържа енергиите си и измисляла постоянно нови идеи, които да изпробва, за да живее по-пълноценно. Устремът й бил толкова силен, че денят и нощта едва смогвали да разменят места ...
839
3
Сутринта погледнах през прозореца. Беше жълто. Рошаво куче мина през улицата и се скри зад ъгъла. Усмихнах му се. И то беше малко лудо, като всички. Все пак му се живееше.
Момиченцето на съседите пресече пътя, подскачайки леко. Обичаше живота по свой начин, лек и тъжен. Лек, защото не го разбираше, ...
Момиченцето на съседите пресече пътя, подскачайки леко. Обичаше живота по свой начин, лек и тъжен. Лек, защото не го разбираше, ...
807
7
Стъпките ми рикошират кухо в стените на къщите от двете страни на празната улица, по която съм се забързал... нанякъде. Още няколко стъпки и съм стигнал Краят... или пък Началото на пътя. Стъпалата ми меко докосват изскочилият от мислите ми зелен килим. Глухарчета. Много жълти и още по-много пухкави ...
932
1
Писмо до един странник
Питам се, кой си ти, Страннико? Появи се отнякъде в един стар влак, за да ми поискаш цигара. Беше ми скучно и исках да спя. Подадох ти цигарата, като мислех, че ще си тръгнеш. Но ти остана, за да ме пронижеш с поглед и да се промъкнеш вътре в мен, толкова дълбоко, че да ме нак ...
Питам се, кой си ти, Страннико? Появи се отнякъде в един стар влак, за да ми поискаш цигара. Беше ми скучно и исках да спя. Подадох ти цигарата, като мислех, че ще си тръгнеш. Но ти остана, за да ме пронижеш с поглед и да се промъкнеш вътре в мен, толкова дълбоко, че да ме нак ...
896
Боли ли те да ме сънуваш? Плашещо истинска, безвъзвратно отминала... и очите ми. Очите, които те обичаха - топло кафяви и някак си огнени. Боли ли? Да протягаш ръце към мене, да ме искаш, да викаш... а аз, аз да се окажа привидение. Избледняващ спомен за изплакана любов - в душата ти. Боли ли да ме ...
1025
5
Лута се по глухи улици и все до тебе стига. Гони те от своя свят, но преди да си си тръгнал, приветства те с "Добре дошъл!". Мрази те, защото всичко свое тя ти дава, а не прави нищо, за да спре..
Изчезваш в тъмнитата, взел й всичко най-красиво. Вървиш, дори не се обръщаш, за да погледнеш дъжда, сипе ...
Изчезваш в тъмнитата, взел й всичко най-красиво. Вървиш, дори не се обръщаш, за да погледнеш дъжда, сипе ...
1028
Търсещи... борещи се... страдащи...
Осъзнаваме нещо, само за да разберем,
че нищо не е такова, за каквото сме го мислели.
Мислим, че има смисъл.
Вярваме... в нещо, и Бог не знае в какво. ...
Осъзнаваме нещо, само за да разберем,
че нищо не е такова, за каквото сме го мислели.
Мислим, че има смисъл.
Вярваме... в нещо, и Бог не знае в какво. ...
1092
2
Да се страхуваш да пораснеш
Химикалката се плъзгаше нетърпеливо по редовете, а те се омастиляваха с неравномерно изписани букви. Ръката, която здраво стискаше химикалката, беше бледа и студена. Ноктите бяха леко потъмнели, но грижливо оформени. На един от дългите и тънки пръсти като на пианист блест ...
Химикалката се плъзгаше нетърпеливо по редовете, а те се омастиляваха с неравномерно изписани букви. Ръката, която здраво стискаше химикалката, беше бледа и студена. Ноктите бяха леко потъмнели, но грижливо оформени. На един от дългите и тънки пръсти като на пианист блест ...
1102
2
В един-единствен миг, покриващ призмата на хиляди събития; застинали във черна самота; завинаги отрекли смисъла и собствената си съдба - разтичаща се... бавно като смърт, кротко полегнала върху ритмичното примигване на живото-поддържаща система... Онези бавни керемидени събития, които помним за цял ...
957
2
768
4
Връщах се... Усмихната, безгрижна, заредена. Връщах се в България.
Хубаво ми беше в Гърция. Бели плажове, чисто море, хубава кухня... Пълен релакс. Чак не ми се прибираше. Шофирах и си тананиках някаква глупава песничка. Свърнах от главния път по табелата. Защо? Знам ли? Щеше ми се да се разходя още ...
Хубаво ми беше в Гърция. Бели плажове, чисто море, хубава кухня... Пълен релакс. Чак не ми се прибираше. Шофирах и си тананиках някаква глупава песничка. Свърнах от главния път по табелата. Защо? Знам ли? Щеше ми се да се разходя още ...
1324
4
той е взел със себе си всички усмивки,
натъпкал ги е в портмонето,
по джобовете и дори има една зад ухото – за всеки случай,
като молив...
тя е взела със себе си, за всеки случай, ...
натъпкал ги е в портмонето,
по джобовете и дори има една зад ухото – за всеки случай,
като молив...
тя е взела със себе си, за всеки случай, ...
8333
6
Днес някак е различно, денят е светъл и красив. Всичко е напълно променено, озарено от мека, пъстра светлина. Но какво бе обърнало света за мен? Странник бе превърнал мрака в светлина, страданието - в блаженство, омразата - в обич безгранична. Един притихнал глас, една светла усмивка, един шепот, пр ...
774
15-годишното момиче седеше на предпоследния чин в стая 101 в гимназията и слушаше музика. Разбира се, беше в час, но на нея точно сега не й се слушаше за Стария завет. Тя летеше някъде из облаците и мислеше за нещата, които правеха живота прекрасен. Мислеше за приятелите си, за любовта,за музиката, ...
1274
2
Приказка за малката принцеса
Лято е. Слънцето е спряло високо над смълчания свят и го съзерцава с горещо любопитство. Едно малко момиченце плаче под листата на стария орех. То е толкова тъжно и самотно, че на слънцето му дожаля и печална сянка легна в очите му. Мислите му трескаво полетяха в стремеж ...
Лято е. Слънцето е спряло високо над смълчания свят и го съзерцава с горещо любопитство. Едно малко момиченце плаче под листата на стария орех. То е толкова тъжно и самотно, че на слънцето му дожаля и печална сянка легна в очите му. Мислите му трескаво полетяха в стремеж ...
2896
2
Писъци дълбаят и съзаклятнически търсят да пробият тишината. Онази тишина – обезоръжената. Поробена от мълчанието. Нашето мълчание. Мразя го. Мразя и наивната вяра, която пазя. Уповаваща се на одраскани, кървящи лъчи. Лъчи, родени от борбеност, а обречени на мимолетен и осакатено-безпътен живот...
В ...
В ...
1143
5
В града има много светлина
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се ...
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се ...
941
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
