6 655 резултата
Изморих се все за теб да мисля, какво направи с мене ти? С какво успя така сърцето ми да вземеш? Нима ти си идеалният? Нима ти си единственият? Страх ме е дори в очите да те погледна, страх ме е да не видя онова безразличие и онази студенина на сърцето, което не обича. Страх ме е да не разбиеш отнов ...
  784 
Животът рядко предлага съкровището, което аз познавам! Не всеки има шанса да срещне такъв човек! Повече от обаятелен, повече от добър и разбиращ... повече от всичко, за което би мечтал! Нужна е една усмивка и един поглед в красивите топли очи, за да разбереш, че имаш мисия на тази земя! Мислите за б ...
  1330 
Вървеше по скалите. По самия им ръб. Обичаше да върви по ръба. Да се надвесва и да гледа как се спускат отвесно в морето, като че ли Господ ги е изсипал право в него. А долу вълните се блъскаха самоубийствено в твърдата каменна гръд. Обичаше да ги гледа от ръба. Даваше й усещането за малкост - тя, б ...
  978 
Кой ме прокле да съм нещастна цял живот?
Все като ми се случи нещо хубаво, на момента се случват хиляда лоши неща!
Та и на малкото щастие, което ми се случва, да не мога да се нарадвам като хората.
Все така изгубена да скитам всеки ден, все така самотна да се прибирам всяка вечер.
И така заспивам бе ...
  1059 
За сбогуване...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотдел ...
  1131 
Не помня
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от наде ...
  1269 
В любовта отново!
Когато те срещнах, всичко бе ми безразлично, ти бе за мен тъй далечен, тъй недостижим - срамувах се от теб, а сега е различно - просто съм влюбена, просто обичам. Не знаех, че някога ще изпитам отново вълнение, онова докосване, онази радост, от която започва нещо да ти "пърха" в ко ...
  911 
Търсих те толкова дълго, че вече изгубих надежда. Беше ме страх, но все още вярвах, че ще те намеря. Знаех, че ме чакаш някъде, но не знаех къде. По пътя си срещнах хора различни и често се припознавах, но аз тебе търсих и друг не признавах. И ето, намерих те! Сега двама по пътя вървим и щом обичаме ...
  1041 
Бях наранена и объркана от поредния страхливец, който не можеше да обича и тогава ти се появи като светлина в моя мрачен свят. Твоята усмивка ме стопли, когато се нуждаех най-много от топлина. Пленяваше ме с това, че беше добър и разговорлив, с чувството ти за хумор. Непрекъснато се смеех, на твоите ...
  1802 
Само една звезда на нощното небе сега грее. Само една звезда искри и мрака краси. Тази светулка ме подлудява. Поглеждам нагоре, а тя ми се смее. Ти, мъничка, мила моя, защо си тъй сама? Защо няма някой, който да те топли, а само ти раздаваш светлина? Защо всички други звезди са около теб, но ти си т ...
  949 
Истинската любов преминава през всичко – през разстоянието,
което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.
Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,
устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.
Тя е тук, дори когато ни няма. ...
  899 
Като малка самотна пеперуда,
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне. ...
  783 
Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?
Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава ...
  1546 
И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...
  986 
РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покри ...
  1487 
Нека ти разкажа аз сега за малкото момиче с големите мечти.
Тя винаги си е имала всичко - и семейство, и дом, и приятели.
Но един ден това момиче срещна едно мило и добро момче.
(поне така изглеждаше)... И така, момичето си живееше спокойно.
Но един ден се случи нещо с момичето. То отново видя милот ...
  1144 
Написах това в малко нестандартен стил. Простичко е, не е нищо особено, но крие много чувства, много спомени и често ме кара да се замисля.
Д.: ... И ти си тръгна просто така? Без да й кажеш нищо? Без да й кажеш, че ще продължава да е всичко за теб, че винаги ще я обичаш колкото и далече да сте един ...
  1221 
Светло е. Навън вали. Седя в средата на стаята си и гледам тъжно и самотно тихите капки дъжд как лениво се спускат по стъклото на прозорците и сякаш искат да се размажат от сласт върху гладката му повърхност. Станах и отидох да отворя на стремежа им. Надникнах в празното облачно пространство, а мокр ...
  1044 
- За...
За тишината и за празното.
И за мълчанието на агнетата и за самите агнета. З
а развяващото се червено флагче и за желанието да развеем бялото знаме.
За влюбването, за любовта и омразата, ...
  1265 
Докосни лицето ми, впий устни в мойте, вгледай се в очите ми! Искам за последен път да усетя, че си до мен, за последен път да бъда твоя. Нека тази тиха нощ бъде нашето "Сбогом". Знам, щом пурпурната зора разпилее косите си, ти ще изчезнеш като сянка в слънчев ден. Но сега остани при мен, за последе ...
  1235 
Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с ус ...
  702 
Нощта бавно се спускаше. Откъм върха на планината се чу рев на ранено животно.
Той бе седнал в удобното си кресло на терасата и отново чакаше. Чакаше знака, който ще му подскаже, че са се завърнали. Терасата му бе с изглед към билото на планината. Той знаеше, че те винаги идват от там, но никога дос ...
  881 
Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...
  1419 
Изгубена следа
Усещам, мисля, чувствам, горя отвътре, копнея за теб да живея.
А ти ми обърна гръб. Не виждаш ли, че ме боли!?
Нима никога не си допускала грешки?
Не мога да приема мисълта, че сега сме като двама непознати. ...
  952 
- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...
  1631 
Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...
  1024 
Дамите в черно с белите чувства, носят високи обувки, парфюм в чантата и тъжно сърце! Те винаги са устремени, знаят какво искат и как да го постигнат!Дамите в черно с белите чувства, не винаги се смеят, но усмивката им носи искреността на детски смях. Дамите в черно искат отношение, силен характер и ...
  1578 
На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...
  1001 
> Лежиш гол и нежен, а очите ти блуждаят невиждащи в тъмното... Тялото ти потрепва в желание за близост, кожата ти сънува още ласката на нощта и мен в нея... Няма те, а си тук...
Завивката свенливо прикрива голотата на тялото ти, а сърцето не иска да се крие и цялото в сласт, протяга ръце към мен и ...
  1779 
Когато триъгълникът се разпада...
Ситуация: той, тя и другата. (Тя - съпругата.)
Разговарят двете.
Съпругата: Той е нещастно влюбен в теб.
Другата: (наум) Бил е и щастливо влюбен. ...
  981  11 
Защо човек прави неща, които не иска? Защо човек казва неща, които не иска? Нима никой не осъзнава грешките си, за да ги поправи? Нима никой не вижда, че бърка, а продължава да греши? Аз съм един от тези хора - върша неща, които не искам и говоря неща, за които съжалявам. Но понякога всичко това се ...
  727 
Чувствал ли си се някога пуст? Чувствал ли си се някога изпразнен от всякакви емоции? Или може бе винаги щастието в теб кипи? Но при мен често я има тази празнина. Искам да знам защо, но никой не знае отговора, никой не знае защо. Дори аз самата. Може бе съм спряла да чувствам, може би вече никога н ...
  938 
Ето и моята история, със забравено начало и сладък неочакван край.
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глу ...
  1191  10 
Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен, ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяв ...
  882 
Пролет е. Всички са щастливи, но не и ние. Седим в стария парк и мълчим. Защо?Как стана така? Нямаме какво да си кажем, само думи за сбогом. Но още не сме готови за тях, все още ги отбягваме.
Ставаш да се разходиш. Следвам те ей така, по навик. Свикнала съм с това. Вървим и мълчим. Срещаме много поз ...
  1314 
Всеки от нас остава самичък и всеки от нас има нужда от някого до него. Но най-вече от приятел. Мисля си, ако ви нямаше вас, мен дали още щеше да ме има? Мисли… Размисли… Потъване… Сън… Кошмар… Събуждам се и виждам вас. Виждам хората, които обичам, виждам всичко, което ме кара да живея! И пак… Мисли ...
  933 
Потъвам бавно в себе си.
Сенки се прокрадват на пръсти в душата ми. Бавно, предпазливо покрай ъгъла, зад който мислите ми се избиват помежду си в престрелка. И не знам къде ще ме отведат думите. Стъпвам по нотите, изкачвам се или може би слизам – прониквам или може би излизам. И оставам. Все сам и п ...
  1028 
Неконтролирани въпроси
Възникват, защото често контролираните ситуации остават извън контрол.
Контролираните взривове по-малко ли смущават и нанасят поражения от внезапните?
Контролираното обгазяване (т.е. което е прилежно следено), по-малко опасно ли е?
Контролните органи следят и внимават за прави ...
  901 
- Пак дърдориш, не млъкваш! Все от него бягаш, а винаги в него се оказваш.
- Моето бягство единствено във вашето разобличаване се основава. Да разкривам нищостта ви - за туй съм аз призван.
- Но това не може да ти бъде основание, чрез него ти не си. Да разтвориш булото на празнословието, за да се по ...
  1141 
Един никому непознат модерен масон ми изпрати SMS, в който се хвали на света, че вече има кутийка драгоценна, съдържаща тайни свои и... фасон. Никнат като гъби, но всъщност са бълха на челото му честите съобщения, изскачащи сякаш с пружина, от този телефон, който го мобилизира за нови и нови начинан ...
  854 
Предложения
: ??:??