14 408 резултата
Вървях сама в тъмния и мрачен коридор в запустялата сграда, за която всички говореха, че била обитавана от призраци. Аз, естествена не им вярвах и реших да отида и да се убедя сама. А и все пак това бяха само призраци - нямаше какво толкова да ми сторят. Вървях сама в къщата и слушах System of a dow ...
1031
1
Изключително изтощително е да говориш с някой, който разбира какво му казваш.
Поредна нощ изкарах безсънно, със смачканата опаковка от хапчетата за сън в едната ръка и новозакупената ми писалка в другата. Имам чувството, че преди да се унеса, там някъде на бюрото имаш и лист, или поне така би било л ...
Поредна нощ изкарах безсънно, със смачканата опаковка от хапчетата за сън в едната ръка и новозакупената ми писалка в другата. Имам чувството, че преди да се унеса, там някъде на бюрото имаш и лист, или поне така би било л ...
731
1
Всяка година на петото пълнолуние вълците от околността се събират на Вълчата поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годишно виене.
Всяка година в нощта на първия петък на месец май котките от околността се събират на Котешката поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годиш ...
Всяка година в нощта на първия петък на месец май котките от околността се събират на Котешката поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годиш ...
694
1
Горещо беше. Усилно. Из Ръжанлъка, и отсреща - по Диканаря, вече всички ниви бяха ожънати, та се плешивееха като бръснати глави.Отшумяла беше глъчката и надпреварата на жътвата.
Из синурите не се щураха деца, пребрадени с бели жътварски ръченичета, в нивите не бляскаха сърпове, по пътя не се търкаля ...
Из синурите не се щураха деца, пребрадени с бели жътварски ръченичета, в нивите не бляскаха сърпове, по пътя не се търкаля ...
1054
10
В полунощ край контейнерите се навърташе едно зъзнещо куче. Нещо ми подсказа, че това съм аз самият, но някога и някъде. Кой знае кога и как съм се превърнал в куче - вероятно част от новата ми идентификация; после видях катастрофата на остров Тера и гибелта на Минойската цивилизация; някъде там ниш ...
804
6
След като се плацика в любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, Но Щен Вълк се излегна на припек, за да се поизсуши и благодарение на топлата милувка на слънчевите лъчи, заспа. Незнайно колко време по-късно вълкът се събуди, протегна се блажено и... замръзна... после бавно и много внимателно, без резки ...
610
3
Кого се опитваме да излъжем? Правим същите грешки. Същите грешки, които се заричаме никога да не правим. А ако грешките са нови – това ни съсипва още повече!
Ново място, ново начало. Всеки си е намерил Ахилесовите пети и ги е изкоренил с метафизична терапия.
Глупости! Пълни глупости! Винаги си остав ...
Ново място, ново начало. Всеки си е намерил Ахилесовите пети и ги е изкоренил с метафизична терапия.
Глупости! Пълни глупости! Винаги си остав ...
1394
5
Залогът
От известно време усещаше, че Лора съсредоточено го наблюдава и това го караше да се чувства все по-дискомфортно. Тя му беше дъщеря и той, разбира се, я обичаше, но в нея имаше нещо, от което на моменти се страхуваше. Дали беше болезнената й прямота или предизвикателната язвителност?
- Татко ...
От известно време усещаше, че Лора съсредоточено го наблюдава и това го караше да се чувства все по-дискомфортно. Тя му беше дъщеря и той, разбира се, я обичаше, но в нея имаше нещо, от което на моменти се страхуваше. Дали беше болезнената й прямота или предизвикателната язвителност?
- Татко ...
972
Връщах се от работа. Трябваше да съм на смяна до шест, но шефката имаше рожден ден, почерпи ни на обяд сладкиши и кола и ни разреши да си вървим у дома.
Денят беше прекрасен. Пролетта навлизаше в разгара си и аз вървях усмихната, с леки стъпки като момиче. Минах през Женския пазар и си купих букетче ...
Денят беше прекрасен. Пролетта навлизаше в разгара си и аз вървях усмихната, с леки стъпки като момиче. Минах през Женския пазар и си купих букетче ...
1191
5
Днес минах покрай Първа градска. Валеше силно и по стъклото на тролея се стичаха мръсни капки дъжд. Пътувахме малко повече от 10 минути и през цялото време се чудех защо не работят тези лъскави машинки за продажба на билети и за чий чеп са сложени. Ама това друга тема.
Като минахме от там, ме заблъс ...
Като минахме от там, ме заблъс ...
1322
3
На Хал Че се движеше с повишено внимание, защото в последно време двамата му учители Кух Че Реп и Дърт Пън се опитваха да го завратват малко по-често от обикновено (в повечето случаи неуспешно). Че се чудеше какво ли ги мъчи.
Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пъ ...
Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пъ ...
706
Аз съм циганка. Сега, за по-модерно и по-европейско, ни наричат роми. Не се гордея с този факт, но не се и срамувам. В края на краищата, човек не може да си избира нито родителите, нито къде и като какъв да се роди.
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...
2370
8
Махаме с ръце, чупим китки, чупим други неща, кривим устни в разни гримаси, хвърляме по някоя плюнка като крещим, за да сме по-убедителни и пак не ни разбират. Не ни разбират, защото не ни чуват.
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата ...
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата ...
1608
8
- Падишах ефенди - обади се по петолъчката много разтревожен главният евнух, когото моите хора ми бяха доставили директно от Кеймбридж - опасявам се, че трябва да ви съобщя една неприятна вест: вашата елитна съпруга номер 77 пак е в положение. Току що ми съобщи старшата акушерка баба Айше.
- Но защо ...
- Но защо ...
894
10
Без думи, а с жега - алфа версия
Лято е, жега е, Ко Та Рак лежи размазан на сянка близо до речния вир, за да се спаси поне малко от следобедния мор и разсъждава върху несправедливостта на живота, в частност по въпроса с неговия кожух, ползата му през зимата и как пречи лете.
По пътеката се задава Но ...
Лято е, жега е, Ко Та Рак лежи размазан на сянка близо до речния вир, за да се спаси поне малко от следобедния мор и разсъждава върху несправедливостта на живота, в частност по въпроса с неговия кожух, ползата му през зимата и как пречи лете.
По пътеката се задава Но ...
680
1
Беше тихо. А в празната и тъмна стая нямаше нищо, което да ми покаже, че съм още жива. Нямаше прозорци или врати. Не беше топло или студено, просто... неуютно. На каменния под бяха разпръснати отломки от огледало. Вдигнах една от тях, вгледах се, но не виждах нищо. Само мрак, гъст като въздуха в стр ...
719
2
... Вчера се отбих в църквата, която се строи с мое дарение да проверя до къде са стигнали. Оказа се, че строежът е почти приключен и се осъществяват довършителните работи - външните и вътрешни мазилки, инсталации, дограми и др., както и изографисването на иконите. Онова копеле - художникът - едно б ...
885
4
Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 5 -
Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...
А после, когато отвори очи... Не, не бях аз... ...
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 5 -
Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...
А после, когато отвори очи... Не, не бях аз... ...
863
2
Сгрешеният път
Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преж ...
Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преж ...
1069
1
Аз съм Шира - разказвачът, наскоро бях на гости на братовчед си Ко Та Рак (на галено Ко) и... посгафих малко. Ко има един приятел Но Щен Вълк, двамата живеят в околността на едно много странно село, което на пръв поглед е в постоянната реалност, но явно някъде в или около него има теч и за това мяст ...
2327
2
Слънце.
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...
880
4
По-черна заради скръбта, по-студена заради болката. Нощта е огледалото, в което се оглеждам. Само тя познава мрака по-добре от мен. И само тя крие повече неизказани думи.
Онази нощ лежах в леглото си, завит с плащеницата от мрак. Бях с отворени очи и пред тях се изреждаха сцени от миналото. Времето ...
Онази нощ лежах в леглото си, завит с плащеницата от мрак. Бях с отворени очи и пред тях се изреждаха сцени от миналото. Времето ...
736
Тялото и потръпна рязко и тя се събуди, като едва потисна силния писък, проправящ си път от устата и навън. Отново странен сън. И не просто странен. Изчерви се, нещата, които бе правила, не би и помислила да ги извърши наяве. Тялото и все още пулсираше от възбуда, а топлината между краката някак си ...
1270
1
2
От обич
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност ...
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност ...
989
16
Помощ!!!
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упо ...
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упо ...
802
1
Исках да съм птичка...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, д ...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, д ...
875
1
Тишина. Спокойствие. Безвремие.
Мислите й бяха съсредоточени само в това да задържи въздуха си по-дълго.
Тишина.
В съзнанието й не присъстваха въпроси относно бъдещето й.
Спокойствие. ...
Мислите й бяха съсредоточени само в това да задържи въздуха си по-дълго.
Тишина.
В съзнанието й не присъстваха въпроси относно бъдещето й.
Спокойствие. ...
1079
1
Един ден се забавлявах с "Танграм" (седим дървени плочки с различна форма, с които се редят фигурки по предварително зададен модел). Упражнението изисква известна доза концентрация и сигурно за това така и не усетих присъствието на натрапника, докато не заговори.
- Това какво е? Какъв е смисълът му? ...
- Това какво е? Какъв е смисълът му? ...
554
1
Хотел „Черен Прилеп”. Кой акъл ме накара да отида на почивка и да отседна там? Ами не знам, може би Господ си бе направил майтап с мен? Знам, че обича майтапите. Не ме питайте откъде, просто знам. Намира ги за поучителни. Само не разбрах какво му е поучителното в моята история. Да не съм любопитен? ...
1750
9
Небето започваше да се стъмва. Непрогледен мрак обгръщаше всичко наоколо. Единствената светлина, която имаше, беше от луната. Беше почти пълна. На следващия ден беше пълнолунието.
Хората в малкото градче спяха съвсем спокойно. Цареше тишина. Човек би си помислил, че там няма живи хора. Но не при вси ...
Хората в малкото градче спяха съвсем спокойно. Цареше тишина. Човек би си помислил, че там няма живи хора. Но не при вси ...
2323
5
Беше средата на февруари. Навън валеше и май нямаше скоро да спре. Но нека - той се чувстваше по-добре, когато валеше. И в душата му. И навън. Както минувачите оставяха кални отпечатъци по заскрежената улица, така и спомените в съзнанието му оставяха белези. Не болеше. А дали? Просто валеше...
Пиано ...
Пиано ...
1188
8
- Практикуването на Бойното изкуство е доброволно, всеки сам за себе си избира дали, кога, как и колко да се занимава с тази дисциплина.
Днес е един прекрасен априлски ден. В ранния следобед съм Доджо и се занимавам с поддържане и подобряване на гъвкавостта си, а Ръмжачът се е изтегнал на края на та ...
Днес е един прекрасен априлски ден. В ранния следобед съм Доджо и се занимавам с поддържане и подобряване на гъвкавостта си, а Ръмжачът се е изтегнал на края на та ...
642
2
Сама не мога да повярвам колко наивна бях до скоро. Вбесявам се сама на себе си, когато си спомня за това, колко много исках това и колко много те харесвах. Мислих толкова наивно, толкова детски, толкова различно. Аз не съм такава. Преди нямаше да допусна това да се случи, но сега сякаш бях променен ...
1770
12
Никой…
Момичето седна на ръба на скалата и краката й увиснаха над бездната. Дълго гледа надолу към реката. Изпитваше желание да скочи, но не за да се самоубие, а за да полети. Това беше най-красивото място на света. Тук щеше да стори това, което искаше толкова отдавна.
Тя погледна надясно. Нямаше ни ...
Момичето седна на ръба на скалата и краката й увиснаха над бездната. Дълго гледа надолу към реката. Изпитваше желание да скочи, но не за да се самоубие, а за да полети. Това беше най-красивото място на света. Тук щеше да стори това, което искаше толкова отдавна.
Тя погледна надясно. Нямаше ни ...
1268
3
- Защо седиш тука, синко? - попита старата жена и седна до момчето на стария дънер, обрасъл с мъх!
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...
1708
8
Чоки и Коки в отгатване на любовта
- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки ...
- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки ...
1288
1
На Хриси, която винаги е насреща...
Хей! Аз съм! Моля те, вдигни си телефона!... Знам, че си там... Няма да ме заблудиш с този проклет телефонен секретар!... Ок... когато ти се говори ми се обади. Аз ще съм тук... И между другото знам какво е станало. Чао!
Той каза, че си нищо. Не си.
Той каза, че т ...
Хей! Аз съм! Моля те, вдигни си телефона!... Знам, че си там... Няма да ме заблудиш с този проклет телефонен секретар!... Ок... когато ти се говори ми се обади. Аз ще съм тук... И между другото знам какво е станало. Чао!
Той каза, че си нищо. Не си.
Той каза, че т ...
820
23 декември 2024 г. - ден, чакан с голям страх от хората, обитаващи Земята. Ден, в който според предсказанията щял да настъпи краят на света. Цялото човечество беше изпаднало в паника. От години се говореше за това, но така и никой не вярваше на различните пророци. Всички смятаха, че това са поредни ...
728
1
Момичето стоеше на брега на морето. Тъжните очи се взираха във вълните. Сълзите рисуваха по бузите й нежните си скици. Колко ли време бе прекала тук, на тези скали, взираща се в морето и галена от вятъра? За нея вече нямаше никакво значение.
Там, настрани, на около 300 метра, беше лято. Ако се заслу ...
Там, настрани, на около 300 метра, беше лято. Ако се заслу ...
1108
1
продължението...
... Заедно
Каша, за която може би ще съжалявам винаги, но и най-хубавите два дни в живота ми. Отидох в Бургас, без да знае който и да е. Чакаше ме на гарата и ми каза, че от тук нататък проблемите ни стават големи. И наистина беше така. Но въпреки всичко и всички беше невероятно. Бя ...
... Заедно
Каша, за която може би ще съжалявам винаги, но и най-хубавите два дни в живота ми. Отидох в Бургас, без да знае който и да е. Чакаше ме на гарата и ми каза, че от тук нататък проблемите ни стават големи. И наистина беше така. Но въпреки всичко и всички беше невероятно. Бя ...
1111
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
