14 755 резултата
… Не върви, бе Ленче, и туй-то…
Разведох се, разбира се, като всяка жена – почти навреме. Малко късно, но все пак успях.
И заживях сама. Но – имам си нужди. И човешки, и женски. А те искат пари…
Та почнах мой бизнес. Специален. Изграден на психологическа основа.
Запознавам се с някого, каня го в къщ ...
  1101  13 
Една от първите книги, които прочетох беше "Хамлет" (звучеше ми като омлет). През лятната ваканция бях на село и реших този път да видя аджеба какво се иска от мен да прочета по литература през лятото.
Затова от списъка си избрах 1-2 книги, от които и Хамлет. А може да е била и само една, защото ням ...
  824  17 
Може би никога нямаше да се обади на този човек. Много пъти си беше мислил да го направи, но все нещо го спираше. Георги знаеше какво – страх. Преди цели девет месеца един приятел му продиктува телефона на Тодор Тодоров, но всеки път, когато се сетеше за него, блокираше. След няколко минути нещо се ...
  818 
Вероятно Любов беше права за това, че не мога да помогна на хора, които не искат помощта ми, но искрата от младините ми отново се беше разпалила в мен и ме беше изпълнила с надежда. Светлин беше едва на двадесет и четири, пред него имаше толкова много пътища и възможности. Нима беше непоправимо, ним ...
  1563 
"До мъжа, преди мен"
от Елена Михайлова
Когато беше влюбена в теб, аз я подкрепих... бях до нея... когато беше с теб, аз пак бях до нея... когато реши, че вече не ти е нужна и я захвърли, аз бях там и играех ролята на "добрия приятел", въпреки чувствата ми....гледах как страда за теб.... когато беше ...
  701 
Съседката сякаш я причакваше. Отвори със замах вратата на апартамента на долния етаж, тъкмо когато Мичка слизаше забързана по стълбите.
Не че бързаше кой знае колко, но такава си беше тя – експанзивна. Правеше всичко с желание и ентусиазъм. И с непресекващ оптимизъм. Вярваше безрезервно в положителн ...
  406  10 
Пийваме кафенце,.. гледаме се умно,.. и защото от вчера не сме се виждали, няма и какво да си говорим, е, то има , ама знаем, че и без нас някой световен проблем ще се разреши...
- Време е по Наредба за сменяме зимните гуми с летни,.. даже окъсняхме - промърморих аз
- Не ме интересуват наредби,... а ...
  1170  15 
- Не бива да правим това - задъхано изстена тя, докато се разкъсваше между желанието си и срама, който я бе обхванал. Откакто се помнеше, се бореше с житейските дилеми, които я преследваха на всяко кътче и всеки ъгъл.
Страстта и огорчението й се бяха вкопчили в жестока битка, досущ като тялото й и р ...
  1172 
С благодарност към леля С. от автобус №…
Градският автобус, чиято последна спирка беше Централния гробищен парк, се зададе от другия край на широкия булевард. Намали скоростта си преди кръстовището, изчака Негово Величество светофарът великодушно да му даде предимство и спря пред тото пункта срещу п ...
  1091 
Ау, че лошо време,... както казват баба Марта си показва рогата...
Ту завали дъжд,... ту мартенско слънце,...и за капак обилен снеговалеж, както образно се изразяват синоптиците....
Отбих се до любомото квартално аперативче,... е 100 грама водка или коняк, за отскок, до като се прибера в къщи , биха ...
  1075 
Оставаха му не повече от 5 мин. да действа. Колата фучеше по пустите улици и с всеки следващ метър сякаш му забиваха нож в сърцето. От самолет се виждаше, че са родени един за друг, макар връзката им да бе обречена. Имаха еднакви интереси и трудно обяснима особена чувствителност. Бяха извадили късме ...
  330 
/може да се чете и от правилно немислещи/
Тази вечер жена му отново закъсня. Нямаше смисъл да я пита де е била – щеше да излъже. Пък и вече знаеше – среща се с някакъв тузар в бара на суперкомплекса. Звънна му приятел, каза му какво е видял. А може и да не беше приятел, но информацията отговаряше на ...
  538  15 
Посвещава се на светлата памет на баща ми
Тате, светла му памет, работеше като шофьор на такси. Но не какво да е такси, а на селска пиаца. Тези две вълшебни думички – „селска пиаца“, означаваха, че на практика, тате беше баща и майка на цялото село. И сега ще ви обясня защо – по онова време, когато ...
  808 
"Лице в лице с миналото"
от Елена Михайлова
Валерия гледаше от прозореца как дърветата препускат от самото движение на колата. Така познатата й гледка се откри пред нея...засяти ниви със слънчоглед и синьо небе. Беше се отнесла в мисли. Мисли за миналото... мисли за едно прекрасно лято на прекрасно ...
  1157 
Вратата се блъсна в стената, върна се, посрещната от мощната ръка на Митьо – общ работник в общината, професионален гробар на селото, и застина до мазилката от пресен тор.
– Братята се сблиха! – викна той към Пена и Кина, които бъркаха нещо в гърнето на оджака…
Двете вдигнаха глава и забравиха важна ...
  947 
Църквата. Това не е разказ, или есе. Какво ще излезе не зная, но просто трябваше да се кажат няколко думи за тая църква, защото когато влязох вътре се почувствах все едно вися във въздуха.
Чудя се това чувство дали идва от извиканата ми вяра и страхопочитание, или е просто атавистичното ми чувство з ...
  511 
Старият полковник звънна на дъщеря си малко преди седем. Чу недоволния й сънлив глас, подмина с пренебрежение намека й – събота е. Какво като за някого е събота? За него отдавна дните бяха еднакви, откъде-накъде ще спазва чужд календар? Та ако ще и на дъщеря му да е.
Събуди се нейде преди пет часа. ...
  1132  10 
Една вечер реших да отида до магазина на две пресечки, където продаваха пица. За пет минути бях там. Отляво има малък магазин за хранителни стоки, отдясно е обществена пералня. Магазинчето бе пред мен. С голям надпис на витрината гордо бе написано “Пол и Синове”.
Зад тезгяха стоеше Пол - мъж на сред ...
  732 
"Историята на една снимка"
от Елена Михайлова
Виктор беше доволен от живота си дотук. Притежаваше собствен апартамент, добра работа ( мениджър на верига хотели), кола, истински приятели и семейство, което го обича.... Въпреки това чувстваше, че нещо му липсва. Чувстваше празнина и знаеше точно защо. ...
  1205 
А навън вали,.. вали, тихо и кротко...
Събрахме се наборите е '' бомбоубежището'',.. така вече прекръстих скривалището срещу Ковида,.. хем е по-актуално, хем звучи научно....
Нарязах парче домашна сланина с праз, подправки и червен лют пипер, мотаеше се из хладилника от доста време, подарък от далеч ...
  411 
Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващ ...
  1755  10  53 
Слънцето облиза Боли връх и погали с лъчите си покривите на каменните къщи в Карабелци. Керемидите лъщяха, покрити от скреж. Васил Брезовеца се щуряше насам-натам из двора, прокашля се и приглади мустаки. От устата му излизаше пара. Беше нахранил стоката. Не го свърташе на едно място. Дойде чаканият ...
  2660  14  19 
Имало едно време един грозен и глупав селянин. Жените го избягвали заради външният му вид, а мъжете се присмивали на глупостите, които говорел. Животът му бил ужасен Дочул селянинът, че има стара, но добра магьосница. Помагала на хората. Решил да я посети, за да получи от нея съвет. Понеже бил беден ...
  648  19 
- Ивано ма, къде се загуби? Ела ма чедо да та вида. Ела на баба момата убава. - зарадва се баба Райна. Една ѝ внучка остана, дето може очите ѝ да види. Другите заминаха по чужбина, да търсят живота, да се бъхтят за убаво, къщата да ѝ оправят, още една коза да ѝ земат, дувара, дето падна лани от снег ...
  901 
Пешо стана по навик рано, бръсна снега от пътеката, нацепи дърва за цяла седмица…
Ванко се надигна десетина минути по-късно, прозя се, пийна кафе и легна да си доспи…
Марчето излезе почти веднага – днес на магазина щеше да има опашка от почиващи си клиенти, та трябваше да побърза…
Киро пусна най-нап ...
  1181  15 
Военният кореспондент Спас Икономов разказва: „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм... В едно село кметът бил нападнат от селяните, защото след като получил съобщението през нощта, не ги събудил с камбаната, а чак сутринта им съобщил.” Ру ...
  935 
Ходихме заедно на работа с Женя, връщахме се заедно,...нали сме млади влюбени хора.
- Жень, я си харесах една лека кола, вместо да се блъскаш в метрото,.. всички около теб идват на работа с колите си, ти по какво им отстъпваш - предложих един ден - Как ти се струва Мини Купъра на кирия Мария,... или ...
  827  11 
Мразя войната.
Мразя този свят, в който брат брата убива, а непознатият е първо враг, а после приятел. Моля се да обичам и да мога да отвръщам на усмивката с усмивка, без да ме е страх какво ще последва.
Вие не знаете какво е. Не сте го изпитали отблизо, взирайки се в очите на смъртта, в очите на чо ...
  1064 
Последните думи на мъжа й бяха: „Дано си щастлива със себе си“. Тя измени на манталитета си и се замисли. Защо да не е щастлива? При това със себе си? Че с кого другиго? Та нали затова е светът – в нея и за нея. Останалото е декор, миманс, развлечение…
Зачуди се – защо се замисли? А защо се омъжи за ...
  408  16 
Влизам тихо в съня ти, с малки стъпчици в мрежести чорапи. Лека, почти като вятъра, който полюшва тънкото перде и ловка като грациозно животно. Непрогледният мрак, който те обгръща е така плътен, че едва успявам да намеря леглото с карамеления балдахин. Обвивам шията ти с тънки пръсти и искам да сти ...
  462 
Стилияна отдалече видя некролога на вратата и въздъхна разочаровано. Ако и тази къща се окаже без стопани, статистическата анкета щеше да се провали. Жената беше уморена от обикалянето по стръмните улички на планинското градче. И малко ядосана – при последните анкети, които провеждаше, се оказа, че ...
  974 
Родителите ми пристигнаха...
Мама със смях ми разправяше как намерили стари учебници, учили, рецитирали, и с татко си говорили и по пътя само на руски...
И облечени с новите си дрехи, с подаръците под мишници, позвъних у Женя...
Неуписуемо вълнение у всеки,... татко с гордост представи ракията и мед ...
  775 
Прибрах се в София и се опитах да забравя за случилото се, но понякога се сещах за Любов. Фактът, че тя се бе затворила за мен, ме изпълваше с печал, но си припомнях, че помощта ми е била отхвърлена и няма смисъл да се измъчвам.
Неусетно се изтърколи зимата, раздадохме си мартенички и няколко дни по ...
  1213 
Когато стана на петдесет, забеляза първия бял косъм. Пред всяка жена на тази възраст се появява проблемът. С две възможни решения – живот с този образ, или… Просто ремонт на косата. Боядисване и подвеждане на възрастта. Която би трябвало да повярва, че жената е млада…
Доколко възрастта ще повярва – ...
  1004  12 
Полюлявахме се ритмично...
- Женя, да пийнем по глътка вино, а? - предложих неуверено
- Не, Петя, така ми е по-добре... Опиянена съм от танца, сякаш не съм танцувала цяла вечност.
Е, наистина и на мен ми беше повече от приятно и опияняващо, допир с прекрасно момиче...
Навън зимните слънчеви лъчи се ...
  680 
Винаги съм смятал, че Господ нарочно ме е направил грозен само и единствено за да не си губя времето на живота с разни празноглави красавици. Вместо с тях днес си губех времето в лежане и плавно преминавах от вечерния към следобедния сън. Отворих си очите с мисълта че я видях в съня си. Синтия.
На к ...
  672 
Ето го и танцът на младоженците...Браво на Янис, изведе смело булката на дансинга и с лек реверанс я покани,..всички държахме в ръцете си салфетки или карамфили без дръжки и хвърляхме по танцуващата двойка...сега такъв е обичаят, вместо да се трошат чинии,.. сетили се гърците, ами нали от порцелана ...
  742 
Пискливият женски глас с тенекиени отзвуци се носеше от последния етаж, та чак до партера:
Тихо, тихо! Казах – тихо! Бе, ти какво искаш? Тъкмо разчистих, а след мен… Тук гледай! Кому говоря?
Никакъв звук в отговор. Ни човешки, ни някакъв подобен. Просто тишина като на градския площад след екзекуция… ...
  403  12 
Това беше градче от тия, в които котките по улиците гледаха тъжно, птичките падаха безпричинно от жиците пред гумите на колите, а продавачките в магазина никога не се смееха. Нормален град.
Студено, тука му викаха зима, февруари е все пак, ама зима без сняг каква зима е тя?
Дървото на главната улица ...
  517 
Пуста пътека сред полето. Тя изглеждаше напълно черна, само луната осветяваше мокрите следи по нея от навалелия дъжд. Той продължаваше да се рони ситно, а капките проблясваха. Наоколо полетата тънеха в една тънко доловима носталгия. В небето се мяркаха няколко сиви, малки, плаващи облачета.
Имаше ед ...
  482 
Предложения
: ??:??