4 985 резултата
Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,
като за полет – величието на необятно небе.
Септември с топла усмивка разтваря широко криле, ...
  765  29 
Уморено,
морето носталгично мълчи.
Хоризонтът далечен безмълвно бледнее.
Върхът е застинал в глухи мъгли.
Гората не мърда. ...
  1251  21 
В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА
В подножието на върха,
в подножието на предизвикателството да го изкача стоя,
на облаците в бягащите сенки.
По слънчевия скат насреща ...
  687 
Някак
неусетно си отиде.
Вятърът
тропна вратата.
Самотни ...
  737 
ПРИТИХВА БЛЯСЪКЪТ
Притихва блясъкът
на отминаващия ден
на Ботев връх.
С последни сили планината ...
  513 
Цветна магия
Експериментална поезия
по картината на Ася Толедо
„Да се влюбиш в есен”
Влюбена есен, самотна и прелестна, ...
  1604  17 
Забравена ли? Или уморена?
В слънчевите битки никога не бе сломена,
а усмивката ù – сякаш вечно отегчена...
Бледа, сива и студена.
Забърза ли се? Или скочи? ...
  851 
Помниш ли нашата песен,
която ни караше да танцуваме притиснати?
... Усмивки и погледи неоткъсващи...
Сещаш ли се за точно тази песен...
ритъма, догарящите свещи ...
  543 
Ще се опитам с малко рими
да ти опиша есента.
И ако сбъркам, разбери ме -
това е есенна нега.
Морето синкаво почива ...
  923 
Кръстовден е – кръстосва се денят
със вечерта... И идва равноденствие...
Кръстовден e и паметен, и свят.
И ден, изпълнен с истинско блаженство...
Жените във градините загърлят ...
  1802 
Меланхолия, самота и спокойствие изпълват дните.
Дъждът сменя мъглата за разнообразие,
колкото да видя пустотата в далечина.
В чаша с водка ледът се топи заедно с мечтите ми,
охладена преглъщам по-лесно действителността. ...
  596 
Вали
Вали, вали, вали.
И веселите капки
по куполи черковни
тихо тупкат. ...
  614 
Пастелно меки цветове догарят –
(художник ли нюансите подбра?)
Обагрена от изгревни пожари,
като букет е старата гора.
С тих шепот жълтите листа се ронят. ...
  3287  29 
С боси стъпки си отиваш,
мое окосено лято...
Няма птиците звънливо
да огласят небесата,
а цветята ще увяхват ...
  2228  42 
С трепет в кръвта
тръгвам по поле
от узрели жита...
Вървя и сред дръвчета
а из клоните им - плодове. ...
  717 
ЛИКУВА СВЕТЛИНАТА
1.
Докосна слънцето с лъчи безкрая
и цял го позлати.
Все още ласката му мека е, ...
  596 
Носи шапка на цветни петна,
крие малкия принц във сърцето,
дива роза му радва деня,
за да пази във него детето.
Уморени крила го крепят, ...
  601 
Беше утро над широка река
Омара и шепот на птици
В една лодка бяхме деца
Отплувахме към морето
Събудени стреснати облаци патици ...
  665 
Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...
  673 
Стихотворението на Николай Йоргов /8/ открих на един рафт в с. Дълбок Дол с неясен надпис от дом Силистра. Пооправих го малко и останалото ви предлагам в сайта. Николай обаче го няма никъде. Опитах на всички възможни и невъзможни места и домове... Няма го... Няма го!
Николай Йоргов – Силистра
Съавто ...
  1025 
Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.
Шумейки, вятър люшка стъбълцата, ...
  660 
пристъпва
тихичко
с вятър в дланите
после се дави в локвите
  480 
Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...
  1489  27 
Беше едно страхотно лято,
със радост и тъгa облято.
В облаци от щастие се реехме
наляво и надясно куфеехме.
Моменти радостни и тъжни - ...
  661 
Топло е. Късна неделя.
Сама съм, какво да се прави!
Нормалните хора вечерят,
а аз пия и пуша цигари.
Тихо е. Празно е. Тегаво. ...
  710  13 
Над
Мальовишките езера
острите скали са занемели.
Даже прилепите не летят -
от луна такава ослепели! ...
  720  12 
Море
Във теб, море, във твоите недра
потънах чудесата да открия
и да докосна твойта красота,
във тебе всички болки да измия. ...
  1117  11 
Море спокойно,
тихо,
мътносиньо,
затоплено от
детските ...
  601  10 
Любов в сезони
Тихо се почука на вратата,
с леки стъпки приближих,
плахо подадох си главата -
тя пред мен, Любовта, стои. ...
  469 
Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...
  1231  37 
Как блещука градът отвисоко...
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...
  585 
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...
  1297  37 
Очите ми са все загледани в небето
и все със птиците летят и реят се
във синьото и толкова безбрежно
на волното туптене на сърцето.
Със слънцето във утрото надбягвам се, ...
  1292 
Навън дъждът рисува облаци от пяна.
Във капките проблясва синева.
А слънцето се моли за пощада,
като дете, изгубено в мъгла.
Под топла шума тревите се прегръщат. ...
  736 
Жита над урвите златеят.
Горите тайнствени са ниско,
а сутрин покривите греят!
И слънчеви милувки плискат
води прозрачно-златно-сини ...
  710 
Пролет, цъфнала по клоните
на дърветата с обрулени лица.
Променени с аромата на отмората -
вишни топъл вятър разлюля.
Покачи се слънце на високо ...
  488 
Пристанища
Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат. ...
  680 
Пак вали…
А исках да препускам
с вятъра във слънчев ден.
Пак вали…
А исках да съм слънчев лъч, ...
  574 
Лукаво трепкащи звездите бавно се представят
заучили съзвездията - мажоретки във нощта
луната тръгнала като среднощен фенерджия
им слага шапчица от сивосиня светлина
Изящна сложна безсюжетна пластика във бяло ...
  691 
СТИХ
Синева се спусна с междуметие
и плисна пролетна роса,
тя отнесе редовете ми,
дописвани до през нощта. ...
  680 
Предложения
: ??:??