4 975 резултата
Меланхолия, самота и спокойствие изпълват дните.
Дъждът сменя мъглата за разнообразие,
колкото да видя пустотата в далечина.
В чаша с водка ледът се топи заедно с мечтите ми,
охладена преглъщам по-лесно действителността. ...
  678 
Вали
Вали, вали, вали.
И веселите капки
по куполи черковни
тихо тупкат. ...
  714 
Пастелно меки цветове догарят –
(художник ли нюансите подбра?)
Обагрена от изгревни пожари,
като букет е старата гора.
С тих шепот жълтите листа се ронят. ...
  3494  29 
С боси стъпки си отиваш,
мое окосено лято...
Няма птиците звънливо
да огласят небесата,
а цветята ще увяхват ...
  2469  42 
С трепет в кръвта тръгвам по поле
от узрели жита...
Вървя и сред дръвчета
а из клоните им – плодове.
Някои паднали на почва, ...
  841 
ЛИКУВА СВЕТЛИНАТА
1.
Докосна слънцето с лъчи безкрая
и цял го позлати.
Все още ласката му мека е, ...
  662 
Носи шапка на цветни петна,
крие малкия принц във сърцето,
дива роза му радва деня,
за да пази във него детето.
Уморени крила го крепят, ...
  635 
Беше утро над широка река
Омара и шепот на птици
В една лодка бяхме деца
Отплувахме към морето
Събудени стреснати облаци патици ...
  729 
Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...
  729 
Стихотворението на Николай Йоргов /8/ открих на един рафт в с. Дълбок Дол с неясен надпис от дом Силистра. Пооправих го малко и останалото ви предлагам в сайта. Николай обаче го няма никъде. Опитах на всички възможни и невъзможни места и домове... Няма го... Няма го!
Николай Йоргов – Силистра
Съавто ...
  1104 
Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.
Шумейки, вятър люшка стъбълцата, ...
  764 
пристъпва
тихичко
с вятър в дланите
после се дави в локвите
  529 
Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...
  1568  27 
Беше едно страхотно лято,
със радост и тъгa облято.
В облаци от щастие се реехме
наляво и надясно куфеехме.
Моменти радостни и тъжни - ...
  744 
Топло е. Късна неделя.
Сама съм, какво да се прави!
Нормалните хора вечерят,
а аз пия и пуша цигари.
Тихо е. Празно е. Тегаво. ...
  744  13 
Над
Мальовишките езера
острите скали са занемели.
Даже прилепите не летят -
от луна такава ослепели! ...
  771  12 
Море
Във теб, море, във твоите недра
потънах чудесата да открия
и да докосна твойта красота,
във тебе всички болки да измия. ...
  1252  11 
Море спокойно,
тихо,
мътносиньо,
затоплено от
детските ...
  655  10 
Любов в сезони
Тихо се почука на вратата,
с леки стъпки приближих,
плахо подадох си главата -
тя пред мен, Любовта, стои. ...
  513 
Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...
  1300  37 
Как блещука градът отвисоко...
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...
  634 
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...
  1385  39 
Очите ми са все загледани в небето
и все със птиците летят и реят се
във синьото и толкова безбрежно
на волното туптене на сърцето.
Със слънцето във утрото надбягвам се, ...
  1337 
Навън дъждът рисува облаци от пяна.
Във капките проблясва синева.
А слънцето се моли за пощада,
като дете, изгубено в мъгла.
Под топла шума тревите се прегръщат. ...
  823 
Жита над урвите златеят.
Горите тайнствени са ниско,
а сутрин покривите греят!
И слънчеви милувки плискат
води прозрачно-златно-сини ...
  772 
Пролет, цъфнала по клоните
на дърветата с обрулени лица.
Променени с аромата на отмората -
вишни топъл вятър разлюля.
Покачи се слънце на високо ...
  526 
Пристанища
Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат. ...
  770 
Пак вали…
А исках да препускам
с вятъра във слънчев ден.
Пак вали…
А исках да съм слънчев лъч, ...
  664 
Лукаво трепкащи звездите бавно се представят
заучили съзвездията - мажоретки във нощта
луната тръгнала като среднощен фенерджия
им слага шапчица от сивосиня светлина
Изящна сложна безсюжетна пластика във бяло ...
  770 
СТИХ
Синева се спусна с междуметие
и плисна пролетна роса,
тя отнесе редовете ми,
дописвани до през нощта. ...
  745 
Морска фея
Танцуваща по лунната пътека
облечена във рокля от вълни
нощта поспря – огледа се в морето
наметна бързо шала от звезди ...
  854 
Слънце блесна в жълто-ярко
сред лазурено небе,
пъстро с облаци от мляко,
плиснато от нечии ръце.
Смугла птица синьото разпори, ...
  1806  10 
Небето отново притъмня,
черен облак спусна се и ето -
дъжд проливен заваля
с едри капки като отронена сълза.
Природата е много мръсна - ...
  607 
Прах, пясък, камък,
цвете, храст, вода,
повей, облак, пламък,
трън, река, земя.
Мисъл, разказ, спомен, ...
  931 
Ще тръгна към морето с изгрева,
подир рибарите от старото пристанище,
подир чудака, който всяка сутрин сбира
съкровищата мъртви на морето.
И дълго ще се къпе слънцето ...
  894 
Si muero
Dejad el balcón abierto
Federico García Lorca
Искам из Тия поля да умра!
Нека, докато ми спира сърцето, ...
  2182  13 
МОРСКИ ЕТЮДИ
На стената 3 етюда
спомен от лятото
1. Морски залив
Летни изгреви - ...
  606 
Лятна олелия
Облачета-таласъми
гонят белите ханъми,
гръм и трясък, олелия
вдига сам Свети Илия. ...
  946 
Облаци, надвиснали над небосклона, кланят се,
като че мъртъв помен правят на забравени души.
Слънцето за миг натиска се връз тях, изпиващо
с лъчите жежки чашата с последното причастие.
И жужат пчели над цвят обагрен, даже изгорял, ...
  476 
ОТДАЛЕЧАВАНЕ
Спални чували, палатка и гара,
обувки, фланела, китара за път -
списък непълен, до днес нереален...
забързан, космичен и пуст е светът. ...
  671 
Предложения
: ??:??