42 162 резултата
Обърнатите кръстове вече не вярват в смъртта -
през тях протича моята кръв отровена.
Езичниците дишат в пръстта,
портата към Ада е вече отворена...
Братче, чуй болката в безмълвния крясък! ...
през тях протича моята кръв отровена.
Езичниците дишат в пръстта,
портата към Ада е вече отворена...
Братче, чуй болката в безмълвния крясък! ...
1009
8
Срути се небето над мен.
Където стъпвам, мъртва е земята.
Дъхът ми спрял е, заледен,
лута се по безлунната пътека.
Сърцето, на прашинки разпиляно. ...
Където стъпвам, мъртва е земята.
Дъхът ми спрял е, заледен,
лута се по безлунната пътека.
Сърцето, на прашинки разпиляно. ...
782
10
Аз чувам, даже и в тихото.
Бях тишината по устните
и късах ти думите сприхаво,
примесени с блудкави вкусове.
Аз ровя, даже и в мислите. ...
Бях тишината по устните
и късах ти думите сприхаво,
примесени с блудкави вкусове.
Аз ровя, даже и в мислите. ...
923
25
Знаех, прочетеш ли писмото,
ще дойдеш при мен.
Щастие ме изпълва -
ще те видя в този ден.
Своята черна мъка захвърлям, ...
ще дойдеш при мен.
Щастие ме изпълва -
ще те видя в този ден.
Своята черна мъка захвърлям, ...
818
13
Ако ти кажа истината,
всичко ли ще се оправи?
Силно ме съмнява.
По-близо съм до грешното,
но не съм и далеч от правилното, ...
всичко ли ще се оправи?
Силно ме съмнява.
По-близо съм до грешното,
но не съм и далеч от правилното, ...
720
1
СМЪРТТА
Очите ми виждат вечен мрак!
Къде отлитна моята душа? - Не зная!!!
Но зная, няма да се върна пак тука!
Всички се молят там да не съм сама! ...
Очите ми виждат вечен мрак!
Къде отлитна моята душа? - Не зная!!!
Но зная, няма да се върна пак тука!
Всички се молят там да не съм сама! ...
846
1
НАДЕЖДА - 2
Аз знам, че ти си тук, че теб те има,
макар и с много хора, пак сама.
Една надежда, във сърцето скрила,
пази я в теб, пази я все така! ...
Аз знам, че ти си тук, че теб те има,
макар и с много хора, пак сама.
Една надежда, във сърцето скрила,
пази я в теб, пази я все така! ...
471
4
Аз съм момиче и ти си момиче,
но заедно с теб сме нощ и ден.
Но как да кажем на нашите,
че с теб не сме като другите?...
Любовта ни е голяма, ...
но заедно с теб сме нощ и ден.
Но как да кажем на нашите,
че с теб не сме като другите?...
Любовта ни е голяма, ...
1159
1
ДЕТЕТО
Когато бях дете
с нежно и искрено сърце,
на баща си казах: "Татко, вярвай в мен,
като теб ще бъда някой ден, ...
Когато бях дете
с нежно и искрено сърце,
на баща си казах: "Татко, вярвай в мен,
като теб ще бъда някой ден, ...
679
2
13
на Маги
Камбаната на селото не бие.
Звънарят се е схлупил като пладне.
Не ми е нужен поп за литургия.
И вълците са по-добри от агнета! ...
Камбаната на селото не бие.
Звънарят се е схлупил като пладне.
Не ми е нужен поп за литургия.
И вълците са по-добри от агнета! ...
1469
35
Мечта
Объркана съм сега,
искам много неща.
Обзема ме тъга,
че загърбвам своята мечта. ...
Объркана съм сега,
искам много неща.
Обзема ме тъга,
че загърбвам своята мечта. ...
641
1
Моята вяра като пясък
изтича през пръстите
на протегватите ми ръце.
Моята болка като крясък
пронизва безмълвната душа ...
изтича през пръстите
на протегватите ми ръце.
Моята болка като крясък
пронизва безмълвната душа ...
644
7
Бях ти истина с люляков дъх.
Наркотично просмукана в тялото.
Пих те дълго със страст на евнух
и във бесни реки кръстих Дявола.
Бях ти път - каменист и суров ...
Наркотично просмукана в тялото.
Пих те дълго със страст на евнух
и във бесни реки кръстих Дявола.
Бях ти път - каменист и суров ...
1069
28
Безизходност
Сега се лутам без посока
и нямам обозрима цел,
загубен сред гора висока,
с ограда от бодлива тел.
Сега се лутам без посока
и нямам обозрима цел,
загубен сред гора висока,
с ограда от бодлива тел.
770
5
Ето, че отново се срещаме.
Ти вече мислиш, че си поделбел -
не бързай да се радваш!
Философията ми за нещата
е, че нещо не ти е в ред. ...
Ти вече мислиш, че си поделбел -
не бързай да се радваш!
Философията ми за нещата
е, че нещо не ти е в ред. ...
785
2
Мислех си, че щастие има,
мислех си, че и при мен ще дойде.
Ала щастие вече няма,
то никога до мен не стигна.
Сега ме гледаш с ужас в очите, ...
мислех си, че и при мен ще дойде.
Ала щастие вече няма,
то никога до мен не стигна.
Сега ме гледаш с ужас в очите, ...
825
1
Какво ли се променя,
когато времето минава?
Какво сме ние
и какво след нас остава?
Ще можем ли ...
когато времето минава?
Какво сме ние
и какво след нас остава?
Ще можем ли ...
832
4
Нея няма я вече
Тя, която събираше есенни листа в шепите,
за да ги сгрее - охра, кармин и сиена - къде е?
Топло - като изгрев, като огън, като залез - няма я вече.
Той, който обвиваше клоните в скреж със дъха си ...
Тя, която събираше есенни листа в шепите,
за да ги сгрее - охра, кармин и сиена - къде е?
Топло - като изгрев, като огън, като залез - няма я вече.
Той, който обвиваше клоните в скреж със дъха си ...
1787
3
Прегръщаш ме. Оставам бездиханна.
Отиваш си. Не мога да те спра.
Не искам и няма да намразя
детето във моята душа.
Целуваш ме. Жива изгарям. ...
Отиваш си. Не мога да те спра.
Не искам и няма да намразя
детето във моята душа.
Целуваш ме. Жива изгарям. ...
664
11
Влюбена в Петък
Наранена Събота мълчи до безумие.
Скуката скубе мойте къдрици.
Отдавна ли вече не съм светица?
Луната се гърчи в неистово пълнолуние. ...
Наранена Събота мълчи до безумие.
Скуката скубе мойте къдрици.
Отдавна ли вече не съм светица?
Луната се гърчи в неистово пълнолуние. ...
706
5
БОЛЕН
Светкавици, трясък и гръм,
ужасен кошмарен сън,
бедствия и погром,
това е нашият дом. ...
Светкавици, трясък и гръм,
ужасен кошмарен сън,
бедствия и погром,
това е нашият дом. ...
666
10
РАЗЛИЧЕН
По-различен от всички искам да бъда.
Да се смея, когато ме много боли.
Когато всички са много щастливи,
от моите очи да бликат сълзи. ...
По-различен от всички искам да бъда.
Да се смея, когато ме много боли.
Когато всички са много щастливи,
от моите очи да бликат сълзи. ...
596
9
Живея, боря се и продължавам.
Все нови изпитания и труд.
Все нови радости и усмивки.
Все нов кръговрат.
И имам приятели - малко, но са ценни. ...
Все нови изпитания и труд.
Все нови радости и усмивки.
Все нов кръговрат.
И имам приятели - малко, но са ценни. ...
840
3
698
2
Дали така на всички е наречено
или пък всички други са си в ред?
Измъчва ме съмнението вечно -
поет ли съм или не съм поет?
Във младостта си всеки може да попише - ...
или пък всички други са си в ред?
Измъчва ме съмнението вечно -
поет ли съм или не съм поет?
Във младостта си всеки може да попише - ...
689
4
Облаци разтварят врати
и влиза тъмнината.
Пада дъжд от звезди,
но угасват в мрака.
Пак е нощ ...
и влиза тъмнината.
Пада дъжд от звезди,
но угасват в мрака.
Пак е нощ ...
908
Без думи...
Отново без думи на прага сам стоя, моля се и плача...
Сълзите ми се стичат в душата, а сърцето мълчи...
Вече няма какво да каже след чувствата дълбоки...
Наказание ли е това или благодат - тази силна жажда за любов? ...
Отново без думи на прага сам стоя, моля се и плача...
Сълзите ми се стичат в душата, а сърцето мълчи...
Вече няма какво да каже след чувствата дълбоки...
Наказание ли е това или благодат - тази силна жажда за любов? ...
636
2
Загубих се в дните. От бързане.
Нямах време и теб да обичам.
Без косите ми с нощите вързани,
не успях на Луна да приличам.
За какво ми е утре, след теб, ...
Нямах време и теб да обичам.
Без косите ми с нощите вързани,
не успях на Луна да приличам.
За какво ми е утре, след теб, ...
1013
29
Когато се смееш и не чувстваш вина,
когато гледаш напред към едно ново начало
и си забравил за всяка злина...
Помни - аз те чакам, облечена в бяло.
Когато плътта си до кръв сам раздираш ...
когато гледаш напред към едно ново начало
и си забравил за всяка злина...
Помни - аз те чакам, облечена в бяло.
Когато плътта си до кръв сам раздираш ...
1243
4
Изгубен
Навън вали, престава, пак вали.
Прогизнала, разкаляна реалност.
Къде съм аз, къде сега си ти?
Потъвам бавно в сивата баналност.
Навън вали, престава, пак вали.
Прогизнала, разкаляна реалност.
Къде съм аз, къде сега си ти?
Потъвам бавно в сивата баналност.
736
9
Едно
Днес бях при морето:
то ми говореше,
аз мълчах. Удивително –
мълчах! ...
Днес бях при морето:
то ми говореше,
аз мълчах. Удивително –
мълчах! ...
621
1
По навик заключих вратата,
под перваза - резервният ключ.
Но към него недей да посягаш,
ако ще си отидеш оттук.
Уморих се да чакам безсънна ...
под перваза - резервният ключ.
Но към него недей да посягаш,
ако ще си отидеш оттук.
Уморих се да чакам безсънна ...
681
12
ТАМ
Там,
зад трънливата стена на думите,
където мислите се вият,
пъплят ...
Там,
зад трънливата стена на думите,
където мислите се вият,
пъплят ...
1646
24
СПОМЕН - 2
За спомен донеси ми морето,
да отпия солена вода,
да погаля вълните немирни,
да измия свойта душа. ...
За спомен донеси ми морето,
да отпия солена вода,
да погаля вълните немирни,
да измия свойта душа. ...
467
3
Излъгах се, че мога да политна,
че съм свободна в синьото небе,
оказа се, че съм в клетка,
свободата кой ми я отне!
Заблудих се, че живея в свят ...
че съм свободна в синьото небе,
оказа се, че съм в клетка,
свободата кой ми я отне!
Заблудих се, че живея в свят ...
749
2
предсказано е,
ще дойдат високи
същества с тънки
пръсти и големи,
празни очи, ...
ще дойдат високи
същества с тънки
пръсти и големи,
празни очи, ...
730
6
Сама...
Вървя по улицата,
а наоколо само тъга, болка, тъмнина...
Сама...
Мрак обгръща ми душата... ...
Вървя по улицата,
а наоколо само тъга, болка, тъмнина...
Сама...
Мрак обгръща ми душата... ...
1131
5
Моята Планета АД
Какво ще кажеш за моя Ад,
Ела във моя свят...
Да те разведа ли скитнико или те
е страх, че ще се изгубиш в мрака? ...
Какво ще кажеш за моя Ад,
Ела във моя свят...
Да те разведа ли скитнико или те
е страх, че ще се изгубиш в мрака? ...
583
Тя беше хубава, но бедна
работничка във фабрика една.
Цеха затваряше винаги последна...
Ах, бедната и хубава жена!
Но светъл лъч огря съдбата й нелека - ...
работничка във фабрика една.
Цеха затваряше винаги последна...
Ах, бедната и хубава жена!
Но светъл лъч огря съдбата й нелека - ...
1889
5
Едва ли някой се съмнява в това, което казвам аз сега.
Следите от сълзи все още си личат по тъжните ни лица.
Ето, времето дойде, времето не чака.
Нашият час настъпи, сами ще поемем в мрака.
Светът ни зове и очаква, както ние чакахме този час, ...
Следите от сълзи все още си личат по тъжните ни лица.
Ето, времето дойде, времето не чака.
Нашият час настъпи, сами ще поемем в мрака.
Светът ни зове и очаква, както ние чакахме този час, ...
909
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
