4 968 резултата
Да пребъде по изгрев небето
в златно утро със руси лъчи
с най-мечтаното слънце, което
ни събуди по първи петли.
Не могло да дочака зад хълма ...
  319 
Лъч слънчев просветна в тъмната стая.
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри. ...
  324 
Пролетта дойде на пръсти
и погали с полъх нов.
Тя душите ни разлисти
и пося в тях благослов.
Слънцето разпери длани ...
  772 
Зимна вечер
Никогда с собой я не полажу,
Себе, любимому,
Чужой я человек.
Сергей Есенин („Метель“) ...
  340 
На дъх се престорва
водата
и възнак обръща небето.
Заключена в себе си
сянка съм ...
  682 
Тя, пролетта, не е дошла все още,
а аз за лятото мечтая вече,
да ме прегръща въздухът среднощен
и да броя звездите отдалече.
Студът не ми е враг, но ме приспива, ...
  311 
До днес аз чувам,
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...
  318 
Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...
  401 
Студено е, есенно, тъжно унило,
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...
Зимата, зад хоризонта скрита ...
  208 
Творецът сам е по душа,
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...
  430 
Все още зима е, защо ли
усещам, идва пролетта!
Игликите с листа проболи
земята спяща и цъфтят.
Небето денем шаренее - ...
  338 
Като синци небето хвърчила навърви,
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...
  281 
Февруари някак промени се –
малък Сечко хич не се показа,
само вятър, мокър сняг харизан,
кал и шума в горските оврази.
Февруари е като попарен, ...
  541 
Отеква звън в нощта безлунна,
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино, ...
  271 
Контошче бело тази нощ скроил е,
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...
  1153 
Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
  654 
Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...
  1186 
/апева ромб/
Чист
л а з у р.
Полъх. Гръм.
О б л а ц и р о й. ...
  949  18 
Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
  346 
Опитва януари да избърше сълзите ми сред браздулици кал
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...
  461  15  11 
Жадно да сгрее земя и лица
прокрадва се зимното слънце.
Упорито напира и пърха с крилца,
топлото време да върне.
Ту се показва, ту пак се скрива, ...
  588 
Със слънцето гората се сбогува,
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява, ...
  735 
В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
  609  14 
Върви и сплита с нежните си пръсти,
на плитки оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.
Дали е зима? Кална. За кого са ...
  780 
И снегът заваля, заваля,
стана бяло,
сякаш нежни цветчета
по лицето ме галят.
И подскачам, подскачам ...
  279  15 
Ръцете ми треперят
и вятърът ги строго брули.
Изстиват бавно, посинели
от жегата през юли.
Дъждът ги щедро напоява, ...
  317 
“…аз зная, януари е коварен и сигурно отглежда пеперуди.“ Бахри
Този тих януари на болник ми прилича,
ходи с дрехите стари и тежи му теглича.
Ветровете свободни из полята се гонят,
но проплакват самотно между голите клони. ...
  887 
Дали е зима и вятър още духа,
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...
  1002  14 
Как очаквам лятото да дойде,
пак да чуя песен на щурец.
По полянка слънчева да бродя,
а в косите от цветя венец.
Моята калинка да намеря, ...
  306 
Цветята нощем са зловещи,
защото нямат своя цвят.
Единствено звездите като свещи
огряват омагьосания свят.
Цветята нощем нямат име, ...
  264 
Излизам и ме гушва януари,
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън по улиците стари.
Нехаен вятър тихичко нашари, ...
  288 
Лъчи на святост,
лъчи на непорок,
танцуват.
Две души,
в прегръдка слели ...
  1064 
Нищо не свършва със залеза.
Ний залязваме даже нарочно,
за да може отново да почнем.
Умореният изгрев е залезът.
Нищо не свършва със залеза. ...
  339 
Не искам сняг. Душата ми го помни
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...
  696  13  37 
О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен, ...
  894 
Тъжовна песен
пее гората.
Късната есен
ù взе листата.
Вятър бездомен ...
  336 
Смолистият здрач с безплътни ръце
към мен се протяга,
зловещо шепти.
В гърдите ми бие тревожно сърце:
Къде да избяга? ...
  803 
По-хубаво от коледна елха
е ябълковото дърво на двора.
На клоните му до сами върха
се люшкат ябълки и се кокорят.
Подобно жълти мънички слънца ...
  306  19 
Стои горе слънцето. През зимата.
Грее в студените и печални ноти.
Но свети. С все сила. Наполовина…
Студено е в сенките. Само скотове.
Далече са сивите облаци. Скрити. ...
  347 
Коледа отново е на прага,
чакаме звездата да изгрее.
Вярвайте - Бог винаги помага
и изпраща ни сина лелеян .
Той да ни нахрани с хляб и риба, ...
  1320  16 
Предложения
: ??:??