5 031 резултата
Пред мен е хладният асфалт,
една ограда бяла,
прозорец, покриви, комин,
два бора -- великани.
Далеч зад тях -- мъгла и лай, ...
  370 
По залез
Как искам да съм птица, да се рея,
да имам и небето и прибоя,
високо да ме носят ветровете
и цялата земя да бъде моя... ...
  411 
Днес пих кафето си, примесено със дъжд
и имаше прекрасен вкус на свежо лято.
Незнайно как, над мен изля се изведнъж,
намокри ме до кости. Окъпа и Душата!
Потропваше по навеса и пееше дъждовно, ...
  924  19 
Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...
  350 
* * *
Прозорецът на хладната стена
затваря ме във тясната си рамка --
минават бели облачни платна
над нивите и купите от слама. ...
  365 
На Царевец под южната стена,
в тераса ниска досами реката,
представят ни, на нашата страна
духа, историята, красотата.
Макети достоверни - близо сто, ...
  520 
Облени в жълто слънчогледови поля.
Потъвам в мириса на слънце и позлата
и виждам в твоята протегната ръка -
слънчоглед, събрал в усмивката си лято.
С цвета му в топло-жълто ти ме гледаш. ...
  732 
Първи тежки капки будят тишината.
Над нощните улици плисва топъл дъжд.
В локвички игриви спира се водата,
завърта се, после се втурва изведнъж.
Капките дъждовни пеят по стъклата. ...
  709 
Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно – ...
  499 
Жегата се стича като мед –
лепнеща и с цвят на кехлибар.
Впило жило слънцето навред –
огнена пчела във кошер стар,
жили с парещите си лъчи. ...
  497 
Странджа
Дали такава съм си те представял --
със тихи и печални долини;
в далечина селца, навяващи забрава
в море от разлюляни планини. ...
  290 
Стрък комунига и цвят от татул,
плод от напръстник и кървав божур,
пулсът забързан на юнската нощ
сила дарява със шеметна мощ.
Танцът на лятото в час откровен ...
  988 
Под честотата на мига
все търся чистотата.
Щом мигна – е сега.
Повярвах без остатък!
Кокичета в снега ...
  378 
Черен денят е, но ярка нощта,
стиска жестоко въжето вратá.
С мрака се сливам и вдъхвам едва
скрита, обвита в горчива тъга.
Синя луна ме посреща с въпрос ...
  373 
Сбогуване
Парцалчета небесна, синя плът
надничат между облаците топли.
Под тях череши сгушени цъфтят --
тъй бели и красиви като спомен. ...
  357 
Лежи в покой из тази пустинна нощна приказка,
топлина и мекота го пренася в мир с очи затворени.
Далеч далеч от вечна жажда за мечтана усмивка,
но толкова празно в пустоштa тъжно заровени.
Втренчен поглед над хоризонта в тази фантазия, ...
  433 
Припомни ми как се ражда лятото.
Лятото е влюбване, понесло те завинаги в абстиненцията си.
Слънце и вълни по босите ни крака.
Раковини и миди в ръцете ни, които носят безкрайност.
Лятото е магьосник, превръща крехката трева в ухаеща на слънце слама. Има цвят на косите ти. ...
  1063 
Есенна нощ
По хладна улица се лута
духът на някакъв комин,
полазва сянката му блудна
и чезне в мрака сиво-син. ...
  376 
Как живо копнея да се върна на село.
Колко ми липсва в деня маранята.
И прага на дядо прекрачвайки смело,
дъха си усещам - трапеза богата.
Домашната питка на баба ми Митка, ...
  1355 
Реката потръпва под меката ласка
на топлия августов здрач;
в предчувствие някакво гларус изкрясква
и вятърът носи сив прах.
Тополите рошави четки поклащат -- ...
  527 
* * *
Тополите по залез
са вече уморени.
Тъмнеят черни клонии
прилеп прелетява. ...
  416 
Шифон от мрак, луна сияйна,
прашец от милион звезди,
липи споделят сладка тайна,
копнеж пулсиращо блести.
Вълшебен мирис на взаимност, ...
  359 
Из Рила неуморно скитам,
не спирам - вече трети ден
и пътеписа аз разбирам
на Вазов много по-добре.
Избродих всичките пътечки ...
  680 
Търся път към планината --
сочат ми го дървеса.
Вятърът табели клати,
блее някъде коза.
Сухите треви треперят, ...
  330 
Студени дни сред хладен буен вятър,
огънати във лък букетни клони,
с чимовка и с танин* сега земята
е напоена ... космици се ронят.
Аронията - стипчиви боровинки, ...
  853 
Трака влака, трака влака.
Някой някого ще чака.
Чакам аз какво ли не,
щот съм пълно диване.
Трака влака към Бургас ...
  1480 
Да тръгна из тия полета,
из тия мъгливи полета,
във здрача над тез долинки,
ухайни треви, редица дървета,
далече – рояк светлинки. ...
  402 
Самотен дъжд над покривите тихи
вали отчаян, див, прочувствен и свиреп.
С протяжни и неравноделни щрихи
рисува. Пее. Плаче. Като теб.
Разказва нещо, спира, вдишва, плисва ...
  892  13 
Зелено като дадено начало,
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...
  435 
Защо ни привлича морето?
Защото напомня на среща,
без мисли какво е небето,
вали ли, или е горещо.
Защото вълните опитват ...
  532 
От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята, ...
  426  12 
Май си отиде от вятър задъхан,
окъпан от дъжд до последният ден.
Малък чаровник, за лято нахъсан,
за слънце, море, с мечти окрилен.
Пред юни направи път от цветя, ...
  458  15 
Нежно-бяла, светла, чиста
вечно бродя със надежда,
с поглед зорък, искрен, бистър
късчета съдба подреждам.
В облак пухен аз се рея, ...
  374 
Пролетта е отвън,
през стъклото наднича,
като приказен сън
и живота обича.
Плези се и се смее, ...
  724 
Запечатах ти прекрасен сън...
сън от два различни свята.
Там високо падна гръм...
облаците две съдби събраха.
Снимах сватбен звън при боговете... ...
  1167 
Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е, ...
  1092  14  21 
Пристъпвам по зеления килим,
извезан от роса и самота.
Потръпвам от докосване на дим,
допира на рокли от мъгла.
Хълма е надвиснал като стряха, ...
  411 
Пътят огнен призовава,
слята пак с духа му палещ,
газя смело по жарава,
пламък ален съм и парещ.
Тайнство древно аз владея ...
  386 
Тази сутрин морето е чисто.
В свойта длан крехки миди брои.
И днес му праща Слънцето от Изток
рожби огнени-да напои.
Тази сутрин брегът е тъй тих... ...
  625 
Дом уютен не си ти за птици -
нямаш жици да кацат по тях
Приласкаваш рибари, моряци.
Носиш надежда, мечти, но и страх.
Подпираш небето от първия век, ...
  413 
Предложения
: ??:??