Зеленият залез...
В моряшките кръчми до днес се разказва
легенда красива за Залез зелен:
веднъж на хиляда години той блясва
подобно на Божият Гняв – мигновен... ...
“И днес могат да се видят край Ахелой купища от кости на позорно изкланата, бягаща ромейска войска”.
Лъв Дякон
Полето помни още тази бран,
когато край реката Ахелой*,
за кой ли път, ромейски стан ...
Когато дойде време да те имам.
И ти да имаш мене, доживотно -
тогава нежността ще ме повика,
за да ми каже, че ужасно съм виновен.
За дето все я гледах замълчано. ...
Нека състрадание да проявим,
та животът им да е по-поносим!
Майчината ласка не усещат те,
а крехко и ранимо е всяко дете!
То наистина грижи заслужава, ...
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх.
Дѝрил той дълго дюлгерин добър, ...
Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно ...
Затвори очи и послушай тишината,
не ги отваряй ,искам да те разведа
из моите мечти ,не се бой от тъмнината
не е страшна тя, докато сърцата ни туптят.
Затвори очи и послушай тишината , ...
Море от Стихове
Поетът влюбил се в красива жена,
красива ,умна,нежна актриса една.
Посветил и много свои стихове от сърце,
всеки ден и изпращал по едно,,като дете! ...
Нека !
/ споделям и вярвам в тези няколко реда - най-важното в живота/
Нека почитаме и опазваме природата,
да търсим самото доброто у нас и около нас.
Да се радваме на създаденото от човешката ръка ...
Есента ще премине през теб като нежно докосване.
Като тих листопад, с прошарени в охра целувки.
Като звездна мечта, с пулсиращи шепотни нотки.
По-красива от всякога, с присъда - безкрайно да топли.
Есента - все така непозната, с нестихващи влюбени стъпки, ...
В ЕДИН ЮМРУК
/по идея провокирана от филмите „Откраднат живот“ и „Пътят на честта“/
За живота тайни няма.
Всичко е закодирано точно.
Погребваш нещо в най-дълбоката яма. ...
Направих си наметало от окапали листа,
вяло погледнах назад,
издигнах се над ниски сиви небеса.
Изчистих шкафа от скелети прашни,
запарих си чай от билки омайни, ...
Живота си износвам подобно стара дреха,
потропвайки с тояжката по пътя на успеха.
Като слепец опипвам, опитвам - то се знае
това, което преходното отделя от безкрая.
Гърми денят, а вятърът на ушните ми миди ...
( вицове в мерена реч)
Наш дядо със японец разговаря
и старецът е много любопитен:
„Ще ти разкажа как е във България,
но нека първо аз да те попитам: ...
Ветровете над моето градче
разнасят възгласи радостни.
Ето днес отново празник дойде –
„Свищовски лозници” вият се багрени.
А в усоите на дунавските лесове ...
Уморих се да те нося в душата си,
а ти от колко ли живота все си там?!
Душите се сливат, а делят се телата ни
и няма обяснение, което мога да дам.
Уморих се да те срещам в съня си, ...
(поема)
Любовта, на лудост, която прилича,
обхваната в Страст изначална,
на плажа гола, (ей там!), се припича:
невъзмутимо – дръзка... Скандална... ...
Виж птицата дръзка, свободна и волна, тя сее ли есен житò?
А колко красива е тя и доволна във своето просто гнездо.
Виж облака, който се храни обилно от нашата кървава пот
във време на горест и в мир неразривно дали е надянал хомот.
Виж славния вятър, на бора приятел, как вихрят се във менует. ...