Стихове и поезия от съвременни български автори
Залез... (импресия)
(импресия)
От облаци и светлина
Вятърът в движение
вълшебни образи сега ...
Спомени...
Спомени за гари и за влакове –
вечно заминаващи за някъде...
И едно момче с очи възторжени –
не изживяло о́ще свойте спомени... ...
Втора песен на Тъжния пират
Със стария кораб скитам
сред Разбито море.
И него питам за разбитото сърце.
Защо го нося във мрачните гърди? ...
Как откриха те в гората ключ вълшебен на съдбата 2
щастието ключ да вземе.
Той не е за всяка брава.
И разбрала съм, че става,
ако в точната ключалка ...
Битиѐ... 2
(диптих)
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете, ...
Посрещане на есента
за да посрещне пъстрата есен.
Изсвири симфония ято от гълъби,
която паркът превърна в песен.
Нямат ноти, а свирят птиците, ...
Повест за желязната верига
И спи на неговия нар корав,
И кретай в същата прокоба,
не бягай във летищния ръкав.
Ей тук опитай да си вадиш хляба ...
Цвете
всички те обичат,
толкова си социален,пееш като птичка,
а аз си седя там,
допряна до стената, ...
Песента на Октомври
напук че всички все я подценяват,
докато страдат по отминали лета...
И не дочуват на Октомври песента.
Той е нежен, пъстър и омаен. ...
Хей, време
и ти стрелката жестока, неуморна на живота,
укроти се защо свежестта на лицето ти така безмилостно ограби
да заличиш кръговете тъмни под очите ти така забрави
Но време знай, че сърцето съхранило е красива младост ...
Посреща ме отворена врата
и вяра сложих в празната торба.
През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там, ...
Момчето, което искаше да свали Луната
(приказка)
Едно момче замръкнало в гората,
внезапно някак и нощта дошла
и в мрака то объркало следата, ...
Стаята на луд
живея в сън?
Или сънят е жив
и нощем ме преследва пак?
Отварям си очите в полусвяст, ...
Как откриха те в гората ключ вълшебен на съдбата
да се смеят и да тичат?
Отговора вече знам.
Днес започваме оттам,
докъдето спряхме вчера. ...
Ако Те нямаше...
Да влизаме в света през стонове и писъци на майки?...
Порой от бясна надпревара да ни влачи и замайва…
когато любовта, незабелязана, ще ни отмине?…
Ако Те нямаше, кой би изваждал всеки път стрелата, ...