Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Обитатели - Собственици или наематели...

Поддържат визията на страстта,
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...

линасветлана

Поезия » Друга

1.1K 5 9

Случаен гост

Под булото на застояла тишината
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.
Загърната с бръшляновия си халат, ...

DPP

Поезия » Друга

855 4 7

Дилема

По пиърсинга
на бисерната мида –
болка за продан.
Под козината
на пухкавата норка – ...

МарияДимитрова.67

Поезия

484 1 2

Съдба

Приемаш своята Съдба
не търсиш никаква следа,
това е драснато за теб,
поглеждаш и напред...
На Спирките си - поседни, ...

Valgerh1

Поезия » Друга

1.4K 2

Някога...

Бе времето като монета кръгло,
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...

линасветлана

Поезия » Друга

1.2K 3 7

Дали щастливци са наистина?

Щастливците ли?
Остави ги да живеят
и да се заблуждават, че са щастливи!
Нима щастлив е този,
който над чуждата болка ...

Maryroj

Поезия » Друга

453

***

Страшни бяха очите ти онази вечер!
Като стар коняк – отлежал и сигурен,
Като вик, разбудил духовете,
Беше погледа ти – електрично възбуждащ.
Една завеса падна от удивление, ...

ЧернатаРоза25

Поезия » Любовна, Еротична

1.6K 1

Аз, родителката на думи

Част от тях ги родих като птици
и, поглеждайки плахо нагоре,
ги побутнах във стройни редици
да летят и за мен да се борят.
Част от тях ги родих като камък ...

670301

Поезия » Друга

768 1 1

Да бъде

Да бъде!
Както винаги ще бъде!
И както винаги е някакси било!
Луната в сянка земна ще се скрие
тъй както пиленце под майчино крило. ...

angelmilev

Поезия » Друга

936 1 3

Гълабина

В скута на шубраци стари,
сгушена под старият ни дъб
Татковата къща се подава,
озарена е от утринния лъч.
Къщи онемели ...

ЛюбовНикифорова

Поезия » Друга

1.4K 1 5

Тържеството

в кипването на
кръвта ѝ тържеството
е на младостта

rhymefan

Поезия » Друга

513

Мъри и Мики

Мъри пак преследва Мики –
там, край стария сайван.
И враждата им възниква
просто тъй – от нищо! Знам,
че стопанката на Мъри ...

gamarima

Поезия » За деца

1.6K 5

Първият пулс на последното щастие

Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...

RainaVakova

Поезия » Друга

769 5 9

Крайъгълен камък - Вяра

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК – ВЯРА
Изкъртиха го с гръм и разколения.
И Вярата се срина в душити ни.
За един живот и две поколения
се затвориха за Бога очите ни. ...

NadeBo

Поезия

375

Защо?

Защо, за Бога, ми е тъй самотно?!
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът. ...

МинкоАндонов

Поезия » Любовна

827 3

Черешката на айсберга на печената риба

По белтъците на вълните
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

484 1 5

Любовта ми

Любовта ми беше пролетна.
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...

PolinaVelchova

Поезия » Любовна

903

Имаше мен

Ти си имал такава жена...
Само с нея светът бе различен...
Беше млад. Бе разперил крила.
Беше влюбен. И беше обичан.
Беше твоя. Докрай. Без остатък. ...

stateva

Поезия » Любовна

1.6K 3 11

Няколко крачки

Само няколко крачки до себе си ,
тягостно е да ги извървя ,
от усмивката ти са обсебени
ненаситните ми сетива.
Оживяваш във влажните сънища ...

svetlitschka

Поезия » Любовна

592 5 11

Правилният път

Раздвоен кръстопът,
тръгваш по грешния път.
Слънцето скрива се -
мрачно, сиво небе.
Вървиш по камъни, ...

Елсинор

Поезия » Свободен стих, Друга

912

Мемоар

Един мемоар с дъх на роза,
Забравен изпод листата на прашната книга,
Като хербарий съхранил се във душата ми
Беше копнежа за една любов на разсъмване.
Бяха мечтите ми там като във изба, ...

ЧернатаРоза25

Поезия » Любовна

770 2 1

Равносметка

> "Но след голямата загуба можеш да се приземиш само на едно място: в себе си. И не може да бъде шумно, защото голямата загуба си иска тишината."
>
> – Мария Лалева
Този път се прибирам обратно към себе си.
Там, където вратата е вечно отключена. ...

imperfect

Поезия » Любовна

2K 13 38

"Фолксваген" не избра България

"Изобщо няма корупция тук,
просто под масата се плаща.
Споко, ще дойде инвеститор друг,
аз и него за зелен хайвер ще пращам."

hcs

Поезия » Хумористична, Гражданска

745

В потоп и кал не мре Поетът!

Посмей пък само да не ми се случиш!
И дяволите ще разплача, казвам ти!
А след потоп от гняв и жлъч,
над тоя свят ще е надгробен камъка...
И всички птици ще замлъкнат вечно. ...

diesto

Поезия » Любовна

586 3 4

Лошият Калмар

Край малък, скален остров
със стръмни брегове,
в дълбока, тъмна пропаст
сред синьото море
живееше разбойник ...

Yuri

Поезия » За деца

1.6K 9 14

Из : " Дневникът на Арти " 5 (Голдън ретривър)

Дневникът на Арти ( 5 )
Ей, не съм ви аз забравил, приятели добри,
Реших да си почина малко от писани "творби"...
И като същинска медийна звезда
Докладвам от брега: ...

keisigeneva

Поезия » Хумористична

697 1

Копие

Копирай всяка моя стъпка,
за мен проблем не съществува...
За миналото не ревнувам,
а бъдещето ме лекува!
Копирай моята усмивка, ...

DaniBo

Поезия » Гражданска, Друга

1.2K

В обятията на морна трева

Ветрове размиват ми залезите
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак ...

iliqnakzkz

Поезия

706

Надпис

Както вятърът търси посока,
както капката търси потока,
тъй човек път към другите търси.
Както рибата търси дълбокото,
както птицата търси високото – ...

rajsun

Поезия » Друга

1.3K 3 2

Душата ми е котка, в слънчогледи...

Приседнала в притихналия двор,
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

842 10 11

Сбогом Сърце, за пръв път ти го казвам

Уплашена хукнах да бягам!
Уплашеното си сърце забравих..
там, на ръба на скалата остана
голо и червено тупти върху Камък!
Спрях, но уплашена бях ...

Maryana

Поезия

746

Лунатично

Не знам Луната страда ли, когато
замлъквам и кафето ми горчи.
Когато книгите ми – куп хартия
на ауто дафе е готова да гори.
Когато думите се карат и боричкат, ...

пилигрим

Поезия » Философска

596 1 1

Жени и вино

Жени и вино, вино и жени
възкликнал бе един поет щастливо!
Без тях и виното ще ни горчи,
а с тях ще бъде още по-пенливо!
И днес така е както и преди. ...

gogata622

Поезия » Любовна

468 3

Любовна тъга

Едвам проблясва, лъч надежда,
за нас заедно да бъдем.
Когато мислех че всичко подрежда.
Разбрах, че няма да пребъдем.
Глас незнаен, в ухото ми шепти. ...

nikalas

Поезия » Любовна

979

Пеперудено време

Изящество е другото им име,
изящество и красота ефирна.
Танцуват жадно с грация немирна
и всяка свой омаен блясък има.
Щастливи са защото са родени, ...

dansyto

Поезия

951 2 6

Ти можеш всичко

Ти можеш да сплетеш косите на дъжда
и шапка на главата му да сложиш.
Да ме накараш във едно петно ръжда,
да видя злато - и това го можеш.
Ти можеш да внушиш, че са гореща кръв ...

Роби

Поезия

719 9 12

Обичай се

Прикрита омраза, прикрита тъга,
прикрито нещастие... лудост!
Прикрита, невидима, бясна игра.
Доброто дали ще събуди?
Добър да си - всеки ли иска това? ...

limeruna

Поезия

782 5 3

За да си щастлив

Какво е нужно, за да си щастлив...? -
В гора вековна мъничка полянка да намериш.
Покрита с незабравки, кремове и мъх ръждив.
Далеч от свят човешки, пълен с лицемерие...
Да припне катеричката от близкото дърво. ...

vega666

Поезия

1.8K 16 8

Седмоднев

И ще дойдат дните на предела.
Край тях ще кретат нощи несподелени.
Небето отново пак ще ни повика –
душите ни ще полетят като птици...
Но бих могъл сред ятото да те изгубя! ...

Ranrozar

Поезия » Любовна

1.1K 11 22

Из архивите ми - лирика, с извинение

С извинение – лирика
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се изв ...

генек

Поезия » Хумористична, Философска

927 2 15

Стихове и поезия от съвременни български автори

Обитатели - Собственици или наематели...

Случаен гост

Дилема

Съдба

Някога...

Дали щастливци са наистина?

***

Аз, родителката на думи

Да бъде

Гълабина

Тържеството

Мъри и Мики

Първият пулс на последното щастие

Крайъгълен камък - Вяра

Защо?

Черешката на айсберга на печената риба

Любовта ми

Имаше мен

Няколко крачки

Правилният път

Мемоар

Равносметка

"Фолксваген" не избра България

В потоп и кал не мре Поетът!

Лошият Калмар

Из : " Дневникът на Арти " 5 (Голдън ретривър)

Копие

В обятията на морна трева

Надпис

Душата ми е котка, в слънчогледи...

Сбогом Сърце, за пръв път ти го казвам

Лунатично

Жени и вино

Любовна тъга

Пеперудено време

Ти можеш всичко

Обичай се

За да си щастлив

Седмоднев

Из архивите ми - лирика, с извинение

Опашка