926 резултата
Казвах си: " А може би не бива
мен изцяло тя да завладее. "
Но я има в моя ден красива
и в съня ми с негата светлее.
Разумът безсилен е, не смее ...
  382  10 
В началото куплети аз четях.
Сега целувам нежното ти слово.
До този миг, до днес къде ли бях?
В началото куплети аз четях.
Но както и да е, не закъснях ...
  566 
Пусни ме в себе си без страх,
душата нежно отвори!
Ти чужда за вина и грях -
пусни ме в себе си без страх!
В очите светлина познах, ...
  637 
Бленувайки те, да - в съня
прекрасна муза пак си ти.
Любовен стих ще съчиня
бленувайки те, да - в съня.
И утре с твоя лик денят ...
  768 
И наблюдавам пак. Ще бъда тих.
Но вътрешно не ще съм мълчалив.
Под пръстите ти нежни лек молив
явява вдъхновено щрих след щрих.
С душата си таланта ти открих ...
  676 
Ще сторя аз каквото мога,
каквото имам ще ти дам.
Не искам само да съм сам
сред действителност жестока.
Безтебието е тревога ...
  561 
Окото на душата ми проглежда
с усмивката на твоето сърце.
И същността ми галиш не с ръце,
а с нежността на истинска надежда.
Омаята на любовта повежда ...
  809 
Нарисувай свят по...нов,
от душа, да грее живо.
Вдъхновено и красиво -
събуди деня с любов.
Времето е с лик суров, ...
  283 
Грозна гротеска, тъй грозна съдба
Грозно сърце го е догонила смъртта
Груби ръце и болнаво тъй студено
Грозно лице, бледо, болно, наранено
Рамката сграпчил, той я не пуска ...
  386 
Заспиваш ти... и в този нощен час,
неканен гост съм в тъмната ти стая.
Красив е твоят сън, усещам аз.
Напомня ми за младостта и рая.
Сега съм тук, защото те желая. ...
  306 
Не става тука дума за материя.
Телата ни разделят разстояния
и губят се в безмълвие желания,
но отвъдното – то е мистерия.
В света на междузвездни измерения ...
  698 
Изваяна от светлина, рисувана
с най- хубавите, свежи цветове,
от аромати живи нацелувана
и галена от нежни ветрове.
Тридневно чудо, мила, ти не си. ...
  827 
Отмервам времето си не с Христа –
кому е нужна кратката ми ера,
щом новият ми ден, е с ден по-стар
от онзи, който е изчезнал вчера.
А утрешният, блед и ефимерен, ...
  1046  11  13 
Следа от теб да търся аз не спирам.
Не съм се уморил от любовта.
Навсякъде с надеждата се взирам
и повече опива ме мечта.
Ще бъде трудно, но ще те намеря. ...
  362 
Не знам защо замина
без знак към непознатост
и там като лавина
мрак със гръм и с ярост
душа една зарина. ...
  416 
Когато навестяваш моя свят
с лъчите си, разцъфва всеки цвят.
Ухание от все сърце даряваш
на дните ми. Повярвай, съживяваш
красотата. Ти си благодат. ...
  1311 
Мълчание... Душата ми се свива,
че в тишината обич не открива.
В очакване за светлина желание
крепи надеждата. Макар в страдание
мечтата ми за теб е още жива. ...
  1055 
Усмивката – дъга небесна,
люлка слънчева на радостта,
прави утринта чудесна,
озарява с красота деня.
Усмивката език е на душите, ...
  1204 
Не ме търси в усмивката на изгрева,
крилете ми са уморени от среднощни бдения.
В смокинови листа от раклата на Ева
увивам моите съновидения.
Не ме търси в пурпурните залези, ...
  751 
Когато жълта роза е луната
и капят от листенцата и чувства,
а вятърът във нейната позлата
лице заравя като обожател
и шлейфа и не иска да изпусне, ...
  938  14  24 
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...
  653 
От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и ...
  1015 
Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица, ...
  783 
В надсъние, над време, над пространство,
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение, ...
  782 
Засичайки те аз за първи път
отчита взорът-сензор: "Хубавица".
Батерията под метална плът
усилва бърз волтаж към всяка жица.
Очите ти, две лампички - пробиват ...
  910 
Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя
обидена от хладното ти его.
Замина тъжна много надалеко
и тъмен облак мигом долетя.
И слънцето се скри. Без светлина ...
  751 
Обичам те нежно през всяка минута,
пленен от небесните твои очи;
косите ти сякаш са лунни лъчи,
обкичени с огнено-звездни бижута.
Не можеш да бъдеш единствено моя, ...
  565 
Ти си пролетен разцъфнал цвят
и въздушно-нежен аромат.
Ти ме правиш истински богат
и осмисляш всичко в моя свят.
Ти си слънце меко в зимен ден ...
  609 
Водата, казват, е необуздана,
А вятърът се рее с грациозност,
Че огънят е символ на промяна,
Небето носи полета на волност.
Но щом снагата нейна се извие, ...
  1068 
Копнеех да си само моя
и те сънувах всяка нощ.
Неспирно молех своя вожд
да те намеря из безброя
и да ми вдъхне светла мощ, ...
  917  13 
Ви моля, си вземете пеперуди,
които ми напускахте в ума,
очите не съзират образ други,
а тъй гореща в мене е кръвта!
Ви моля, приберете ги сега, ...
  963  13 
Луната, таз закрилница на страст
и майка на разблудните постели,
сестра на утро, дебнещо екстаз
и мащеха на сенките дебели,
от поглед строг ме крие всяка нощ, ...
  879  12 
Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете
не знаете, но тоз любовен знак
на мене разтреперва ми нозете.
И гълъбът, що идва сутринта ...
  843  16 
Почти постоянно се моля на Бог,
но в църква не ходя, не стъпвам в джамия;
прекланям се с радост пред всеки пророк,
изпратен със слово от Бога Самия.
Не съм целомъдрен, смирен християнин, ...
  1056 
Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...
  966 
Ах, сладко е..., когато здрач е вън
и лирата на Еос трепка в сън...
Косата ми разплетена е вече,
а утрото пред нас е тъй далече.
И носи се от чашите ни звън... ...
  1149  28 
Въздигам в култ всемирен тишината,
и времето - поспряло на каданс.
И в дрипи, или в мантия богата,
стихът ми ще ги срещне с реверанс.
Отива й корона - от сълзите, ...
  477 
Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...
  832  10 
И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни, ...
  791 
Дойдох веднъж в съня ти... Чак от ада.
И пламенно обвих те с две ръце.
По теб преминах сякаш бях перце,
а ти мъгла обгръщаше с наслада...
А призракът ми, дълго бил на клада ...
  994  24 
Предложения
: ??:??