20 543 резултата
Бързо идва късна есен,
листа посипаха земята.
Бурен, севернякът идва с песен,
а вече оголил е дърветата в гората.
Птиците едвам се чуват, ...
листа посипаха земята.
Бурен, севернякът идва с песен,
а вече оголил е дърветата в гората.
Птиците едвам се чуват, ...
507
Броиш ми звездите
и се усмихваш
и се влюбваш.
Усмихвам се
и броя минутите ...
и се усмихваш
и се влюбваш.
Усмихвам се
и броя минутите ...
831
2
2
Горят над залеза лъчи
и дълги сенки очертават.
А в мойте пламнали очи
любими спомени остават.
И дневната сега съдба ...
и дълги сенки очертават.
А в мойте пламнали очи
любими спомени остават.
И дневната сега съдба ...
320
1
Често правя пръбързани избори,
стрелям в тъмното в мишена невидима.
Все да действам насляпо съм свикнала
и късмета сама си изпитвам.
Все се чувствам от риска притеглена, ...
стрелям в тъмното в мишена невидима.
Все да действам насляпо съм свикнала
и късмета сама си изпитвам.
Все се чувствам от риска притеглена, ...
706
2
КАТОРЖНИК
Ето, засмя се отново небето,
бодро задава се светлата заран.
Нуждата пак е сковала сърцето,
тръгва човекът свободно подкаран. ...
Ето, засмя се отново небето,
бодро задава се светлата заран.
Нуждата пак е сковала сърцето,
тръгва човекът свободно подкаран. ...
576
1
1
Зимно ми е, но не плача,
лед сковал е моето сърце,
окови тежки бавно влача,
стиснал аз в юмрук ръце.
Зимно ми е ала със здрача, ...
лед сковал е моето сърце,
окови тежки бавно влача,
стиснал аз в юмрук ръце.
Зимно ми е ала със здрача, ...
1303
1
Щеше да бъде толкова лесно
без думи да се разбираме.
Тъй щеше да е чудесно
верен път винаги да избираме.
Не тъй е устроен светът, ...
без думи да се разбираме.
Тъй щеше да е чудесно
верен път винаги да избираме.
Не тъй е устроен светът, ...
424
1
Мисъл кратка,
после...
цветна
фраза.
Един глагол, ...
после...
цветна
фраза.
Един глагол, ...
735
2
А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите ...
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите ...
318
1
Животе мой, защо ли ме подлагаш
на клюките, интригите... кажи?
Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,
като общувам със богати, но бедни на Души.
Животе мой, прати ми слънце, ...
на клюките, интригите... кажи?
Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,
като общувам със богати, но бедни на Души.
Животе мой, прати ми слънце, ...
618
1
1
Молитвата е само ясен знак,
че нещо натежало ще си иде.
Ще дойде влак на гарата ми пак
със писък – за да мога да го видя.
Ще оглуши тревогата от днес - ...
че нещо натежало ще си иде.
Ще дойде влак на гарата ми пак
със писък – за да мога да го видя.
Ще оглуши тревогата от днес - ...
1494
7
11
Ето пак попаднах
в онази стая - тъмната
без да зная защо съм тука
и съм се свила като пеперуда в какавидата.
Не помня как долитам до нея. ...
в онази стая - тъмната
без да зная защо съм тука
и съм се свила като пеперуда в какавидата.
Не помня как долитам до нея. ...
476
Накрая на пътеката съдбовна
гробът ми смирен мълчи.
Ще капне ли поне една сълза синовна
и споменът за мен дали ще загорчи.
Знам, трева ще да покрие гроба ...
гробът ми смирен мълчи.
Ще капне ли поне една сълза синовна
и споменът за мен дали ще загорчи.
Знам, трева ще да покрие гроба ...
1134
4
12
Както старата улична котка помни своите зими,
пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах.
Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име,
но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана умно.
Като зрънце е малка смъртта и по тялото скита. ...
пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах.
Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име,
но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана умно.
Като зрънце е малка смъртта и по тялото скита. ...
1059
4
3
За моите зими... Какво да ви кажа?
Вече са толкова много...
Всяка различно студена и влажна,
всяка със своя си бонус...
Първите - наниз от весели случки. ...
Вече са толкова много...
Всяка различно студена и влажна,
всяка със своя си бонус...
Първите - наниз от весели случки. ...
1650
14
18
Не си го представях живота така.
Не си го представях...
Със сбръчкано чело в унила ръка,
това ли остава?
А сутрин напролет е толкова слънчево, ...
Не си го представях...
Със сбръчкано чело в унила ръка,
това ли остава?
А сутрин напролет е толкова слънчево, ...
622
1
3
Есен пъстра купчи зад гърба ми листа
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти, ...
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти, ...
849
1
2
Сега е време за разплата
между Човека и Земята!
Едно невидимо звено
задвижва Звездните машини...
От "умното" ни потекло ...
между Човека и Земята!
Едно невидимо звено
задвижва Звездните машини...
От "умното" ни потекло ...
1027
2
Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...
1062
Понякога пристъпвам в покоя
На своята изстрадала душа
Отблъсквам тишината след пороя
И мислите за моята вина.
Борбата за истината е жестока ...
На своята изстрадала душа
Отблъсквам тишината след пороя
И мислите за моята вина.
Борбата за истината е жестока ...
616
562
1
1
За какво ни е Дон като имаме Санчо.
Ей го на, същински юнак.
Хитрува понякога, но и помага.
До тебе е, все пак, макар и слуга.
За какво ни е този безумен идалго, ...
Ей го на, същински юнак.
Хитрува понякога, но и помага.
До тебе е, все пак, макар и слуга.
За какво ни е този безумен идалго, ...
457
2
2
По пътя натоварих се с печал –
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...
572
1
1
Рисувам с пръсти по платното на живота.
Цветове изпробвам,форми раздувам.
Гледам да е правилно,като нота.
Ала как?Когато не мога да рисувам.
Все ще изопача нещата. ...
Цветове изпробвам,форми раздувам.
Гледам да е правилно,като нота.
Ала как?Когато не мога да рисувам.
Все ще изопача нещата. ...
333
КЛАДЕНЕЦЪТ НА ВАН ГОГ
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях. ...
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях. ...
714
8
9
Нека по-добри да станем,
нека повече да мечтаем,
нека по-добре и по-дълго да живеем,
нека на страдащите да не се смеем,
нека има повече обич и топлота, ...
нека повече да мечтаем,
нека по-добре и по-дълго да живеем,
нека на страдащите да не се смеем,
нека има повече обич и топлота, ...
583
1
Няма думи вече в нас,
тишината е във всичко!
Благослов е всеки час
и дълбока идентичност!
Миг любовно откровение, ...
тишината е във всичко!
Благослов е всеки час
и дълбока идентичност!
Миг любовно откровение, ...
776
2
Признах си , че не мога да летя
И планини не мога да премествам
На две морета да деля
И вода с вино да замествам.
Признах си, че съм човек обикновен ...
И планини не мога да премествам
На две морета да деля
И вода с вино да замествам.
Признах си, че съм човек обикновен ...
513
Кажи, сърце, след толкова нанесени щети
как цяло ти остана, а не разполовено?!
Понесе много остриета, не прокърви
и пак към нечия любов си устремено...
Признай сърце, обиждаха те жлъчно! ...
как цяло ти остана, а не разполовено?!
Понесе много остриета, не прокърви
и пак към нечия любов си устремено...
Признай сърце, обиждаха те жлъчно! ...
714
8
Гробище. Тишина.
Бяла светлина
пази душите
на техните тела.
Помнят се думи и дела - ...
Бяла светлина
пази душите
на техните тела.
Помнят се думи и дела - ...
460
Не искам
на земята да съм сноп
и класовете ми да гният тук.
Не мога
да ѝ кажа: земьо, стоп! ...
на земята да съм сноп
и класовете ми да гният тук.
Не мога
да ѝ кажа: земьо, стоп! ...
324
Наистина съм трудна за разбиране.
Понякога съм груба, безпардонна.
Понякога достойна за презиране.
А друг път - нежна, мила и гальовна.
Да! Върша лудории безпорядъчни. ...
Понякога съм груба, безпардонна.
Понякога достойна за презиране.
А друг път - нежна, мила и гальовна.
Да! Върша лудории безпорядъчни. ...
979
1
16
670
Не смея да си пожелая вече
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя, ...
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя, ...
721
10
14
Подадена ръка недей отхвърля!
Хвани я здраво, смело я сграбчи!
Не я оплювай, че макар и мръсна
тя в трудни часове ще те крепи!
На зов за помощ ако привикан си, ...
Хвани я здраво, смело я сграбчи!
Не я оплювай, че макар и мръсна
тя в трудни часове ще те крепи!
На зов за помощ ако привикан си, ...
797
3
7
Очаквам от тишината да ми даде
правилните думи.
Спокойствие да възцарят във мен
горчивините да прокуди.
Смехът им загубил е тежестта си, ...
правилните думи.
Спокойствие да възцарят във мен
горчивините да прокуди.
Смехът им загубил е тежестта си, ...
535
В живота, този тъй непредсказуем,
човек е само една наивна пешка.
В живота, този, тъй объркан,
да бъдеш зъл е единствената грешка.
В живота, този, толкоз кратък, ...
човек е само една наивна пешка.
В живота, този, тъй объркан,
да бъдеш зъл е единствената грешка.
В живота, този, толкоз кратък, ...
935
1
2
БЕЗСЪНИЕ
В такива нощи пълнолунни,
кога не идва сън жадуван,
в душата трепват тънки струни
и аз въртя се и тъгувам. ...
В такива нощи пълнолунни,
кога не идва сън жадуван,
в душата трепват тънки струни
и аз въртя се и тъгувам. ...
607
1
4
Днес направих равносметка –
губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.
Сух и чер ми бе коматът, ...
губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.
Сух и чер ми бе коматът, ...
599
9
13
Тук е агония по една отминала история –
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...
1501
1
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
