Влезе тихо при мен! Бе едва доловима,
но почувствах дъха й отблизо!
И остави следа... бе следата незрима,
сякаш никой не беше тук влизал!
Приближи се, в мига пожелала покой, ...
Ако сънят ти се пречупва през нощта,
а сутринта кафето вещае проблеми,
не се замисляй, а излез в снега –
в зимата има и хубаво време.
Излез от рано и опитай се да счупиш ...
Не съм добре дошла в съня ти,
но трудничко ще ме изгониш.
Все някак ще минават дните,
но в нощите си с мен ще бродиш.
Дочух, че щом сънуваш някого, ...
Не съм на бурята в окото. В центъра.
А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
където ехото завихря съжаление
преди да го превърне в капки мъдрост.
Във центъра присвяткват остриета, ...
„И Странджа дивна, мълчалива…”
Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута. ...
Небето ми бродира любовта
с пулсиращата цветност на сезоните.
Усещам слънцето, дъжда и шепота им,
които ме притеглят до безумие.
И някъде, сред цялото това усещане... си ти, ...
Начална точка...
Една небрежна синева, по стъпките ми пак се сипе,
а в нея твойта тишина, като разсърден вятър вие.
Затворена стоя сама, във свойто тайно измерение,
по стари древни правила, напред вървя със нетърпение. ...
Чувствам и пиша, пиша и чувствам, вече съм случена,
случки не искам, само да пиша във песен разчупена.
Душата ми е гола и дъждът вали, мъглата се стели.
Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена,
животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството. ...
Живеех, както животът ми позволи да живея.
Пеех все същата песен, колкото мога да пея.
Не позволих на миналото да ми бъде съдник.
Не допуснах да заприличам на уморен пътник.
Открих как всичко, което става, има своя смисъл. ...
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.
Два чана – за дългото нямане знаци – ...
Защо ли гарванът над дома ми прелита!?
И защо кукумявка му преглася в нощта...
кацнала там на комина!
На моята къща, където израснах тогаз.
За вярата... времето мое отдадох... ...
Нова година! Какво по-различно?
Начало на нови, надеждни мечти?
Може би луд съм и не откривам,
смисъл във тези напразни лъжи.
В петък 13-ти реших да напиша, ...
Да можех само – бих стъкмил компот от юли
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули –
на времето да бъдеш господар!
Дори частица дъжд да падне върху твойте плèщи ...
Помежду двама ни – поле цветя.
Очите ти са топли слънчогледи.
И как така е цялата земя
обсипана с вълшебства невидени?...
Ела до мен. Доведен от сърцето. ...
Да се събудиш в онзи миг на вечност,
в който забравата забих на клечка
и когато бавно усмивката осъзнаеш,
изгаряш като факел в безкрая.
Да погинеш сред думи, лъжи и закани, ...