Стихове и поезия от съвременни български автори
Между теб и мен
лежи цял един глобус
(или свят),
някоя и друга чужда любов
(все още в цвят), ...
A smile brighter than the sun 🇬🇧
There is no future time for you to borrow.
Smile right now through pain and grief
even with empty hands, but a firm belief –
not a blind fool with eyes and ears shut, ...
Море... шезлонг... чадър!...То - красота!...
похъркваме и двамата във такт.
Сибирски студ навънка е захванал...
А тук треперим в синкавия мрак.
Най-сетне постепенно се унасям, ...
Краткостишия – IX
капчуци по терасата ми
танцуват брейк.
Счупвам на врабчето
от кожухчето на хляба – ...
Откъсване
Майка и син
На най-добрия ми приятел
Угасва животът в сърцето ти, мамо!
Очите пресъхват! Пулсира кръвта ...
Въздишка от хоризонта
напрегната и сложна,
разделящо студена
бе сухата ми кожа.
От светлото боли ме. ...
Откровение
пишем все за еднакви неща.
Не нося тази душа на поет,
но, моля, приеми ме така.
Обиколка след обиколка ...
Бабината стара къща
в сянката ѝ сгушена е къщата на баба.
Останала сама като сираче,
тъжно приведена, сякаш плаче.
Прозорците ѝ тъмни, по-мъртви от очи на сляп, ...
Вятър и мъгла
сърце, прокудено в пустиня.
Вятър и мъгла,
душата страда, но не иска милостиня.
Вятър и мъгла, ...
Asylum
тихи са и не се усмихват,
аз просто притъпявам сетивата
с различни цветове като лилаво и жълто.
Искам да съм думата дъжд, ...
Ръжда...
в черен полумрак прелестни звезди.
Безброй болезнени игли
бодат се в ледено сърце и две изсъхнали очи...
В душата мрак, волята е мъртва, ...
Ние кои сме, кои?!
// Ти, който по-късно покажеш тук своето лице! Ако твоят ум разбира, ти ще попиташ, Ние кои сме, Кои? Попитай зората, попитай росата, тревата попитай, попитай леса, попитай вълната, морето попитай, попитай дъжда, и вятъра в бурята люта попитай, попитай любовта. Попитай земята, земята на страдание ...
Завръщане
Тунджа влачи водите лениви,
лятното слънце се къпе сред тях…
В спомени стари, спомени живи,
своето детство и младост видях: ...
Кредо
живота си държа в ръце.
От думите си не отстъпвам
и дишам, страдам от сърце.
Домът е мойта крепост, ...
Препис
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета ...
Късно е
и късно питат ти очите,
не чувам ти, отчаяния зов,
свършиха ми, даже и сълзите!
Надничаш късно и в душата, ...
За мирà...
е писало и против
войната, и за
мирà без въздействие
върху действителността...