Стихове и поезия от съвременни български автори
Онази – чуждата
деня ти и нощта ти в годините напред.
Няма да съм тази, която ще усмихва
дома ти и света ти, и ще върви до теб.
Няма да съм твоя напълно. Невъзможно е. ...
A million days
нямам отношение
към черните котки,
усмихвам се
на непознати, ...
Спомени, спомени...
Тунджа тече през полето лениво,
мараня лятна над нея трепти…
Ветрецът спи в тръстиката дива,
спомени сладки водата шепти: ...
Копнение
топъл бриз над брега да лети,
далнина, омагьосваща с рими,
а в небето – горещи звезди!
Искам лято и пясъчни дюни, ...
Ник - Нейм
(анонимно писмо)
Р.Чакърова
Всичко вече е речено, казано...
И отдавана от други измислено. ...
Реката
От скрито място в планината?
Уж пеленаче, а как намираш
правилния път в гората!
Бистро ручейче, така игриво, ...
Приятел
един приятел стига, в живота, разбери.
Другите умело на такива се преструват,
за смях и за маса само съществуват.
Но когато на човек светът се преобърне, ...
Потръпвай.....
Душата се разнежва и мечтите летят.
Слънцето все още сърдито грее.
Вятърът те люлее на пролетна люлка.
Преобръща се твоят свят и се лута. ...
"Продължение" на първата ми книга
мечтаех книга да издам,
но все си мислех такъв залък,
че сам не мога да изям!
Но ето, че и това сторих, ...
Славната априлска епопея
те кръвта си проляха.
И в петвековна тъмнина
те ярко сияние бяха.
България днес я има - ...
***
любов ли е, или е язва?
Не търси тя двамина. Сродни.
Не се зачева. Самородна е.
Не броди в цъфналата ръж. ...
В прашинка от моята нежност...
разтопи се в прегръдка, която до болка те иска,
прелети разстоянието, тичай дори по вода,
тихо с мокри очи по мойте очи се разплискай.
Разпилей ме на дъжд, ще напиша със себе си стих, ...
A Crowd of Feelings 🇬🇧
My fears
Wonderful worlds tarry.
Thy eyes
Forget and me trap inside. ...
Ако те видя... завинаги ще полудея от любов
Обичам те, дори и за секунда няма да престана да го мисля.
В момента,в който те забравям, ти ми се усмихваш.
Как мога така да обожавам теб, кажи ми, защо така ми липсваш?
Налагам си какви ли не задръжки, ...
Очаквайки
необяснимо е, но има ги в кръга ми.
И паяците в мрачните усои –
те също мои са, предат тъга безшумно.
С косите ми творят дантели – ...
Слаба съм, моя Любов...
все по-трудно е, моя Любов!
Аз те чакам, а тебе те няма.
Къде си, мой тих благослов?
Тъгувам, така е...Тъгувам... ...
Частица истина
А после...
Вървях след теб босонога.
Вярваща.
Спирах дъха си от радост и болка. ...
"Продължение" на първата ми книга
каквото можех да спася.
Цигулка първа да засвиря,
нещата си да наглася!
Но и това не беше лесно, ...
Спомени мили
Всеки изгрев ми напомня за татко.
Недоспал се будеше щом зазори.
Докато ние сънувахме сладко,
той излизаше, не закусил дори. ...
По човешки
линчувани от зли езици.
И оковани в чужди догми тежки,
от паство върли еретици,
поведени към своя пъкъл, ...
Стара къща
чува се от нейде крясъка на черна врана.
Тихо, няма хора, само мъничко поточе,
вече не издържа каменните тежки плочи.
Леко скърца и въздиша, а от вятъра ридае, ...
Сираци
без мили майчица, бащица,
от дни са – нищичко не яли,
невръстни, братец и сестрица!
По земята скитат се горките – ...