20 538 резултата
Аз имах възможност Града* да зарежа
и в миг да избягам далеч...
да водя живота си дълго, богато...
захвърлил корона и меч...
Аз можех червените свои ботуши ...
  413 
дървени прозорци в рамки от стъкла
тайнствени рози сред бодлива мъгла
изгнили кошчета в метални отпадъци
слънчеви небеса сред сини отблясъци
лаещи нашийници на сребърни кучета ...
  2801 
Изкачих върховете,
слезнах през низините,
отпих от сладостта на живота!
Надмогнах страховете,
изкарах си парите, ...
  1024 
Нея вечер Ата сънува,
че е пак между онези голи стени,
на които с молив е рисувал,
печка с дърва как гори.
Чу гласа на баща си, ...
  495 
Захвърлих одеждите жречески свои...
и грабнах ромфея в ръце...
оставих далеч боговете безсмъртни...
и техния мирен завет...
със своите беси въстание вдигнах... ...
  479 
There where the winter's sun
meets the dark horizon
is our omnipotent panacea.
Staring in the dark shadows
of centuries-old trees, ...
  1533 
... И ужаси се
ЛЮБОВТА, че този свят,
уви, руши се...
  341 
Осъждайки, човек забравя да прощава.
А прошката към съд не се стреми.
И прошката не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш. ...
  1134 
Завързах тишината, да мълчи –
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...
  847  18  13 
Водената прашина
му се противи на храбриот чекор
на оној што се движи по црвен тепих
придружуван од познатиот „бумбаров лет“
чекор што нема да го одглумиш ...
  466 
С романите дълго се борих...
и в битки живот похабих...
войска, но и титла изгубих...
след трите безкрайни войни*...
съюзници нямам, роднини... ...
  334 
В ПРЕСЪХНАЛИТЕ КЛАДЕНЦИ НА ДНИТЕ -
мълчат изгубените ни очи...
Под игото на злото, и парите -
светът е полудял. И му личи.
Навярно свят такъв - е много тъжен! ...
  1494  12  14 
Пияница... несретник... наркоман.
Човек на дъното на обществото.
Човек ти би пребил - да бъдеш пак пиян
и скиташ се без цел и без посока...
... ти си един човек прекрасен! ...
  1508 
Една олелия се вдига.
Градът е отново на крак.
Вървя, а стомана намига.
Пристига желания влак.
Делата на малките хо̀ра, ...
  590 
Избърсах кръвта от лицето...
махайрата* хванах в ръка...
към моя враг аз се затичах...
не чувствах ни болка, ни страх...
това бе война... бях нападнат... ...
  420 
Звънят кмбани
празник броди
из света
хората във църквите
събрани ...
  1865  18 
Фрагменти от илюзии и слънчев прах,
отрязък от контакти, гърлен смях
и точки сиви празен страх,
пропиват ме, проникват ме и ставам тях.
Разхвърляни частици цветен пъзел, ...
  925 
Емоции на страх или любов.
За кои ще си истински готов?
Да пълниш със сълзи очи
или да преследваш блянове, мечти?
Ами ако днес е последният ни ден? ...
  695 
Спасиение ще дойде, знай, тогаз,
спасим ли ний доброто в нас.
Началото е туй, че
злата мисъл,
във миг да се пресича, ...
  649 
Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме! ...
  567 
Аз съм българка, презирам
властолюбивите хиени,
българка да се наричам,
дните ми са преброени.
Аз съм българка изричам ...
  513 
За цял живот, аз всичко, що съм искал -
едно е то било.
Мечта голяма имах си и мисля:
,,Защо ми бе...защо!?''
Как искам своя блян да хвърля ...
  548 
Има нещо зло във хората,
трябва да е по рождение
и със сигурност е сбор от
неполучените нежности.
Колко много безлюбовие… ...
  1281 
Човек е по рождение орисан
заченат в обич, обич да роди.
Във всяка обич е заложен смисъл –
да продължи човешкия ни вид.
Обичайте се, ако ще сърцето ...
  3569  20  29 
от
любов
вселената
зачената
  376 
С ромфея, забита в сърцето...
с избодени (зверски) очи...
с лице, побеляло от болка...
тракийският воин лежѝ...
юмруците свои той стиска... ...
  441 
Природата ще ме прегърне
Събудих се и бях потресен,
че лебедова песен пея,
че съм дошъл до свойта есен
и от това благоговея! ...
  325 
Времето се втурва през прозореца -
деня да гони тихо, неусетно.
В очите ни оглежда се отронено,
секундите тъгуват, мимолетни.
Бърза към вратата на безкрая, ...
  815 
Празна дупка зее в морето,
пресъхват там душата и сърцето.
Приливът покрива пясъка крайбрежен,
като силни чувства, трайно ненадеждни.
Отливът отнася всичко обратно, ...
  1292 
Стихотворение
Стихотворение за мен е това,
има малко радост и много тъга!
Сядам и пиша за Любовта,
Чудесно чуство но има и мъка. ...
  433 
Две пакетчета захар си сложих в кафето.
Изпих после две чаши вода.
Две лъжички лютиво си сипах във супата
за да усетя вкуса на храна.
Две глътки ракия си глътнах в студеното ...
  906 
Душата – изстрадала, гори нахалост...
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.
Витаят в сенки, промъкват се в тъмата, ...
  1563 
От моите устни се стича...
студената, ледена кръв...
гръдта ми... тя вече е празна...
усещам пълзящата смърт...
ръката ти още усещам... ...
  366 
Со книга закопај ме
да вревам во подземјето
мислејки на саканите
да ги протерувам лошите духови
што не бегаат од темјан ...
  311 
За бедния
са глухи всички падащи звезди -
за неговите блянове, мечти.
За торта той така и не спести.
Да бе спестил… ...
  1029 
Да спасяваш света, все си първи…
но виж светът навън колко е мърляв,
всякакви зверове, егоисти
ще ти смачкат душичката чиста.
Вече минах по тази пътека. ...
  809 
Тихо, луната спи
да си говорим тихичко
без думи, с дела,
че тя сега вече спи
и сънува събудена... ...
  498 
Защо тъй уплашено гледаш...
към моите морни гърди...
ти мигар за първи път виждаш...
човек, който няма сърце...
бездънната яма в гръдта ми... ...
  393 
Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...
  1312  13  21 
Светлина
Нека има светлина на света,
светлина в нашите души сега.
Така никога хората не ще останем сами,
да опитаме да бъдем по-добри! ...
  1081 
Предложения
: ??:??