Има мигове, когато ми се случва
да е попарена душата ми жилава
със компреси от ледена коприва.
Самоотлъчена, спомням си тогава,
че Бог на никого нищо не отказва. ...
Снегът затрупа всички мои спомени,
мечти за минали и бъдещи любови,
а мислите ми сякаш са били отровени –
изпълнени единствено с тревоги.
Снегът изчисти всичко тук забравено, ...
Не ме поставяйте във рамки, много моля,
по нормите ви за нормалност... съм си луда,
не скачам никога от роля в нова роля,
не съм гъсеница, а странна пеперуда.
Не виждате ли? Хлопа ми дъската! ...
На ъгъла на красив ресторант
Чакаха ме две блеснали очи.
Прегърнаха ме горещи ръце.
Пламнаха две длани едва докоснати.
Лети вятъра и гони пожълтелите листа. ...
Ти ме научи на вярност, борба, грижа и любов.
Ти ме научи, че в живота за всичко трябва да бъдеш готов.
Родна майка знам не си ми,
но се радвам аз, че нося твойто име.
Научи ме на всичко, благодаря ти за това. ...
Звездите капят в тази тъмна нощ -
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.
Опива ме с моминската позлата.
Щастливец съм, че още си до мен - ...
https://www.youtube.com/watch?v=Vgvwx1h-CRs
Събудих се . Зима. Бе хладно
видях се в река - променена
сред пяната бях Ариадна ,
сега ... сякаш преобразена . ...
Някой го прави...
"Никой не трябва да върви сам през живот" - Никълс Спаркс/ за да е себе си и да живее собствения си живот...
( На най - добрия човек когото познавам )
Някой почиства затвора на мъчението,
да не остане ни кръв, ни чернина в душата, ...
В самотата жадувам дъха ти,
уморено очите се взират
и преглъщам отново страха ти,
а сълзите напират... не спират.
Пак ми липсваш и пак те очаквам – ...
Имам само десeт прсти
и едно писмо, што отстојува
во фијоката на мојот живот,
затоа што немам црвена љубов во розов свет
ниту зелена надеж во сивото секојдневие, ...
Не знам, Любов, какъв ще е сюжета.
Чертая по дланта си ден по ден.
Не слушам ни съвети, ни клишета.
На мен ми стига просто да си с мен.
Имунизирах се срещу тъги. ...
В света около мен аз виждам мъка
и болка, отчаяние, разруха.
Лица угрижени, сърца самотни,
ръцете празни, а душата суха.
Това, което виждам, е трагедия. ...
Една мисъл ме кара да продължавам да се боря.
Скоро пак с любими хора ще се смея и ще споря.
Скоро знам, че пак ще видя родината си милна.
Ще го дочакам, защото знам, че аз съм силна.
Ще ходя пак по улиците свои, ще кача Балкана наш. ...
Илюзорно потънал в мисли от миналото,
предизвиквам в отсрещния кълбенца от чувства...
Но очите не виждат привидно невидимото,
а именно – колко наясно съм, колко буйствам...
Изковани в пламък на вечно съмнение, ...
Безлюбовно родени, изоставени рано,
те са свише калени за житейските рани.
И търкалят безцелно – между има и няма,
своя кръст на безделник, свойта болка голяма.
И по право са криви, и са криви нагледно, ...
На този свят – за мене символичен,
животът кара ме да си внуша,
че ставам вече толкоз безразличен,
че го създавам днес и го руша.
И безразлична ми е всяка стъпка, ...
Вероятно с право нарече ме предател,
а аз думи не намерих, за да обясня,
че исках като искрен твой благожелател
от греховната любов да те освободя.
Потъвайки надолу в хватката на мрака, ...
Надявам се, че все пак ще се върне
и ще го срещна като най-скъп гост.
Околността от търсене обърнах,
от него нищо - нито вест, ни кост.
Избяга ми прасето, мили братя... ...
И стегна студ, втвърди водата,
от течност се превърна в гладък лед,
студът променя същината,
без милост вледенява мироглед.
Студът забива ледените тръпки, ...