9 557 резултата
„Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч...“
Салваторе Куазимодо,
Нобелов лауреат
Да трепкаш плахо като свещ – ...
  517 
Край пътя ни са : гладни и неугледни.
Не са ни крали, нито са ни лъгали
и мисълта за тях измества всяка друга, но
до ъгъла,единствено до ъгъла.
  845 
Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...
  699 
“Животът е,
поне за мен,
една огромна въпросителна.
На спомените шепота...”
“И продължавам да дълбая...” ...
  572 
Ставаш сутрин.
Сипваш си "дрога" -
дисплея и чаша кафе.
Включва се скайпа,
влизаш си в блога. ...
  629 
  517 
Старицата! Оная,избелялата.
Заскърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са,
с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?" ...
  1054  13 
Ще мога ли,
сега –
в огромната, страшна нощ на деня
на забравата
да подтисна тревогата? ...
  552 
Нараних сърцето си
и сега една малка
кървава сълза
протече от него
и право чрез лицето ...
  682 
„... Среднощен вихър; пръскат капки: тъмен шум...
... Из хаосни простори
едно страдание, една велика тайна
на моята душа говори.“
Пейо Яворов ...
  512 
Разруха
Болка е да минеш днес
покрай малките села.
Къщи тъжни - не тъй бели.
Дворовете са гора. ...
  711 
И аз доскоро, като много хора,
живеех си живот на индивид
от средната статистика. До скоро
живурках си – духовно инвалид,
приемащ, че нормално е да има ...
  944 
”... А в тъмнината глух се тътен носи
от страшните вълни...”
(”Автобиография”, Трифон Кунев)*
В нощта безумна
на съдбата ни ...
  613 
Сама
Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са
и с пътя, с тялото. ...
  792  11 
„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли, ...
  429 
Нагоре
Голи Сива
надежди, усмивка
горчиви по ледени
послания, пътища, ...
  464 
И гледаш го, зад ъгъла, бездомен,
подпрял се жалко, на една страна.
И, сякаш от съдбата си прогонен,
протяга пак трепереща ръка.
Парченце хляб, монета дребна, ...
  535 
“Не се опитвай да излъжеш себе си,
защото не можеш да излъжеш Бог в тебе.”
(Надпис в лагера за бежанци от комунизма,
Латина, Италия, 1977)
Внукът ...
  544 
Защо ли
Защо ли търся сметка от живота,
приятни спомени от миналите дни.
Тъга в душата просто е излишна,
за малко ти със себе си седни. ...
  413 
НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ
Присипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса? ...
  808  22 
Върху бодлите на времето
градим стоманените кули на бремето.
Изливаме чувства, емоции, гняв.
Човеци сме - кой крив, кой прав!
Рядко поглеждаме назад, ...
  621 
Прости ни, дете, прости ни, Гери!
Погубена душа от бели лицемери!
И нека закълнем се пред детския ти лик,
че ще те пазим вечно в сърцата всеки миг
и няма да забравим красивите очички! ...
  665 
Пиша... пиша... и както си пиша,
чувам в такта на мойта машина
как танцува душата ми... дишам...
И аз знам – да, оттука съм минал...
Пиша... пиша... а искам да викам... ...
  880 
> ... Смъртта, вярвам, дори на един-
> единствен невинен, струва толкова, колкото целият океан от нищо
> неподозиращи жертви, океанът от страдания и мъка, който тогава заля
> родината ми и света. И в нов вид продължава и сега...
Срамувам се, ...
  746 
Умри, кучко!
на една сляпа и глуха бездомница…
с много болка…
Умри, дърта кучко бездомна!... Умри.
За Смърт благодатно е времето, ...
  6407  11  103 
Във гримьорната си слагах
маска весела от грим,
Към корсета си посягах...
някой влезе: - Да вървим!
Залата шумеше силно, ...
  500 
СРС-та срещу Танов
от страна на Цветанов.
Борисов: Да подслушвам искам ази.
Министър министъра нека да мрази.
  569 
На гинеколозите и акушерките
Ти пак си с бялата престилка.
Пред тебе младата родилка
с тревожен поглед те следи.
-Не се страхувай! – казваш ти. - ...
  578 
Нося в своята кърпа възел светлинен -
златен косъм от тежката плитка на мама,
първото зъбче на сина си за спомен
и каиша на татко с бръснача ръждясал.
Девет клетви ме стигнаха, колкото – толкова. ...
  718  14 
Аз искам да умра като състезателен кон,
във някоя следваща гонка от многото състезания,
застрелян веднага на място сред пистата,
със счупени лошо предни крака!
Аз искам да умра като състезателен кон, ...
  703 
Л У Д А Т А
Трамваят беше със съдби препълнен,
промушвахме се във деня забързани,
от слънцето разбрали, че е съмнало,
мечтите от съня си неотвързали. ...
  1116  31 
И само стих се изнизва,
изстрадан
изписан,
извезан
в тънка мастилена риза изпод писеца, ...
  850 
РАЗМИШЛЕНИЯ В НОВОГОДИШНОТО УТРО
Отиде си... тъй както си отидоха и другите.
А дойде с фойерверки, със надежди и любов,
за да станеш сетне скучна и абсурдна...
Но защо ни лъжеше, защо? ...
  638  13 
Идва денят на чертата под сметка:
пито – платено, било – не било.
Моята съвест, наивна и детска,
чело склонява под нож и стило.
Чист, като Дякона Левски, заставам, ...
  554 
Декември пази спомен за ракия,
а без мезе и виното се вкисна…
Надскочи боя пуста немотия –
брашнян чувал, отупан и провиснал…
Стопанка колебливо се прекръсти, ...
  836  13 
Как блести само всичко наоколо -
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета.
Гледам хората - греят лицата им, ...
  755 
Изгубен между другите гости в Света,
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла. ...
  483 
Аз нямах в живота си нищо,
ни капчица радост, ни смях.
Съдбата лиши ме от всичко,
в неволи и болки живях.
Тя рано прекърши крилете ...
  1337 
Благодарна съм за това, че имам чувства,
благодарна съм за това, което съм.
Благодарността май е изкуство,
изчезващо с заглъхващия звън.
Благодарна съм за това, че не очаквам, ...
  1386 
В памет на баща ми - няколко негови стиха
Пенсионерска
Доларът се качва, как ли ще го спрем?
Стачка! Със консенсус всички ще измрем.
„Наши” магазини, със и без купон. ...
  1533  15 
Предложения
: ??:??