20 319 резултата
Май съм над нещата, или под,
лая на живота си кервана.
И в кардиограма – морзов код,
болката отляво начертана,
филигран е в мойте стихове, ...
  498 
Непочтителните й усмивки ги крие под падащия ден. Войната точи ноктите си за да ги забие в своята плячка. Лежи под воал мрачен. Има очите на хищник, дебнещи под черна маска, държи куклите си във вечен плен и зависимост. Войната е залъгалка за неразумните.
Над прашни реки, кръжи под кървавочервени не ...
  188 
И събирам пак храброст да взема
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема
пише тихо сълза, но превръща ...
  270 
Сервитъорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха. ...
  217 
***
И като черен грях – орляк скорци летеше
с черешите в раззинатите човки.
Сега е зима. Падна мъртва старата череша.
Тъгувам аз, а мислите неловки
тук-там в пръстта съзират миналогодишни ...
  234 
Вселената умираше от смях.
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа? ...
  274  10 
С цвят на нощ, звезди бледо светят,
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...
  430 
В дома си на четвъртия етаж
аз знам, че има много малко време
и викна ли – Напред, на абордаж!
навярно три секунди ще отнеме –
да прекося безлюдния площад, ...
  280  13 
Понякога за благодарност, или наказание,
сбъдват боговете нашите желания,
ала без да мислим в бързината,
вместо задоволство, викаме бедата.
И така отдавна алчен господар ...
  253 
Вървим напред
към залеза на преброените ни дни.
Край нас навред
сенки, образи в мъгли,
се размиват в мътни изворни води! ...
  498 
От първите ми трепети любовни,
тогава не познавал страх и болка,
до днес, когато всичко е лъжовно,
на хората не вярвам чак пък толкова...
И вързал на живота тенекѝя, ...
  225 
Когато истината е облечена в лъжи
напук на тях, остава си пак гола.
Единствено за слепотата ни тъжи -
Наивници, уви, сме всички хора.
Е, има и логични изключения, ...
  187 
***
Наопаки е хванал книга свята
и както му отърва тъй реди,
безбожен век. Огъва ос Земята
оплаква сякаш времето преди.
С душица си прогнила. Ти си крал и ...
  223 
БЛАГОДАРЯ
В салона честват стария поет –
овации, букети, бурни речи,
как ставал неуморно точно в пет
и как на никого не е попречил. ...
  742  17  38 
Балканджии
Ние тук сме родени на Балканите,
българи, бедни хора но с добра душа.
Едни са на нивите а други на дюкяните,
все в борба за хляба, но не скланяме глава. ...
  344 
За някакъв нищожен миг,
представата ми - да те няма,
крещи за теб с неистов вик,
от мъка, болка, и от жажда.
Тогава силата ми мъжка, ...
  226 
БЯЛО И СИВО
Болезнено бяло в градината,
безсмислено сиво в душата...
Пътеката, плахо премината,
ме води към бездна позната. ...
  292 
Да бе душата взрив, та прославеното его да пострада
да беше сринал арогантното ни аз, с гръм и трясък страшен!
Предали себе си на грешния инат-живеем в собствен свят
откраднали от някой си лъжа-пазим я за истина ни свята!
Бленувани в лъжи надежди, разбираш че били са грешни ...
  272 
НЕПИСАНИЯТ ПСАЛМ
Обратното броене не започна.
Стрелката малка спука циферблата.
Приличам ли на полудял стрелочник,
пропуснал най-съществената дата? ...
  282 
В напуканите длани на земята
накацала порода непозната –
ни кукувици, зверове, ни люде,
с усмивка тъй притворно лицемерна
и искат в огледалото да мернат, ...
  310  11 
ДОКАТО ЩРАКНЕШ С ПРЪСТИ
Къде ме отнесе покоят вечерен?
На изток ли беше, на запад? – Не знам.
В стрелките прекършени кой ще намери
утеха и даже за бъдното знак? ...
  251  12 
Дайте ми, братя, да подишам праха.
Да опитам с вас от потта на роба.
Искам и аз да бъда проклинан,
но без да се кланям и без да кимам.
Нека ни съскат със злите очи. ...
  1029 
Животът е пепел без огъня на любовта,
без любов светът е като луд танц на смъртта,
без любов светлината в мен се превърна в нощ
сто хиляди пъти или още
Чакането на любов е деликатес на самотата ...
  746  12 
Животът е птица
Животът е прелетна птица,
все лети и лети...
Годините бързо минават,
неусетно дори... ...
  303 
Когато Мракът повдигне
своята гневна ръка
и с надменно коварство развее
мракобесните си знамена:
Неволята с блага усмивка, ...
  181 
ПРОГНОЗАТА ЗА НЕОБЯТНА ЗИМА
За всяко зло си има чернова
и план, разписан в седем-осем точки.
Додея ми от всеки карнавал,
от маските с гримаси непорочни. ...
  666  14 
Без теб не бях ли аз мъгла?
Която се разстила по полята.
Жената нежната и мила.
Под повея на самотата.
Не бях ли облак прах. ...
  714 
Повдига ми се от света,
в който днес живеем.
Свят затрупан от тъга.
Отхвърлил всичко истинско, а пеем?
Пирати хвърлят своите була ...
  350 
Не минавай по лесния път!
Уж летиш – все пред някого лазиш.
Там жарава пред входа в отвъд
очертала е надпис: „Омраза“.
Там блещука сред дим зарево ...
  218 
Вплетох ви в гривите (щедра съм) всичките
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата, ...
  559 
Хора бяха, чувах ги –
нищожества, обвити в скръб.
Невидими, усещах ги –
никога не падаха по гръб.
Отчуждение ги тласкаше ...
  293 
Защо сме се обличали в заблудата,
че всяко нежно чувство е от искреност?
Клишето, че да вярваш силно в чудото,
не ражда свобода, а зла зависимост.
Към толкова принадената влюбеност, ...
  257 
Огън жена
С коса дълга червена сякаш огнена е тя
една красива жена с усмивка на уста
пее песен народна от сърце и от душа,
песен за млади влюбени, за любовта! ...
  252 
Години се трупат
(Онегинска строфа)
Автор - Величка Николова – Лита
Години се трупат, и трупат, и трупат,
а ние вървиме към бъдното... *Оф! ...
  239 
ЗЛАТНА СВАТБА
Колко бури преминахме с тебе.
(Бях понякога бурята аз.)
Вечни разпри – излишни и дребни,
за прането, за точния час. ...
  632 
Веднъж учителката амбициозна
реши да покаже на децата,
че науката позната
по - въздесъща е от Бога!
И каза им във час така : ...
  325 
Аз не помня от колко години,
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда, ...
  234 
"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...
  356  15 
Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...
  470 
... И виждам я, сякаш беше вчера,
една орлица в гнездото да седи.
Тя гордо пази, отвисоко гледа
как всичко около ѝ се мени...
Щастлива е, познала и радости, и болка, и тъга. ...
  171 
Предложения
: ??:??