20 578 резултата
Градината е тъмна, тъмна,
реката дебне хладна, хладна,
пристанището -- глухо, глухо;
отвъд -- небето стръмно, стръмно;
отвъд, в полето, са селата, ...
  363 
РАЯТ НА ЗЕМЯТА
Лъжа са всичките клишета на съдбата.
Кой каза, че измислица са чудесата?
Кой каза, че живее в нас вината
и че на добрите страдат все сърцата? ...
  317 
Мъдрост е, когато си приел
истинските стъпки във живота,
и когато кротко си превзел
стълбите към стръмната Голгота.
Мъдрост е, когато си открил ...
  248 
Хлябът- българска традиция .
На масата на цяла нация .
От родно брашно замесен.
С любов майчина омесен.
Житни класове в Добруджа посяти, ...
  267 
РАЗКОДИРАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Дълго бродих по пътя към прашния град
с натежали нозе от умора.
И понеже и черното е също цвят,
още вярвам в летящите хора. ...
  286 
Не ми е нужна гола суета,
тщеславие съвсем не ми е нужно.
Боса да тичам в росната трева,
светулчици да бъдат мое чудо!
Не са ми нужни слава и пари. ...
  428  11 
Небе обсипано със звезди,
полумесец над света изгря.
Из сребърна трева то изникна.
Безформено, без черти,
освен две големи кухини. ...
  304 
ПИСМО ДО СЕБЕ СИ
Затворих, без да ща, кръга
на плът, на чувства и на разум.
И примирявам се – с тъга,
че все по-рядко имам празник. ...
  304  11 
Тя
Тя стои неудобно на стола на бара
и във ритъм на танц се поклаща,
уморена допушва последна цигара
и се готви веднага да плаща ... ...
  463 
От нежност и от облачета пух
е всеки свят роден в добро сърце,
в което няма злоба, алчен дух,
и го рисува с ангелско перце.
Там светлото е винаги готово ...
  250 
Хората приличат на цветята,
някои търсят сянка, други - пек.
За едни е важна красотата,
а за други - пътят да е лек.
Някои са крехки и красиви, ...
  512 
Когато слънцето изпепели
Земята ,тази синя запетайка,
далече някъде ще завали,
а Ева може би ще става майка
А всички ние, шепа звезден прах, ...
  324 
When you're no one you could be anyone,
you could touch the world with eyes,
each pair with a different color.
You could talk to people and not be
perceived ...
  461 
Мечти без бряг
Ще срещнеш някой ден моряк.
Ще ти разкаже за морето, за вълните.
Мълчи и слушай. За земя
и за любов не смей да питаш. ...
  268 
Detached from reality,
the body stiffed and unable of motion
seperated the mind from the body
with no control over to hold.
You watch and observe ...
  383 
Ще станат пепел някога тревите,
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце, ...
  270 
Всяка сутрин се будя
с махмурлук от проблеми,
и в житейските бури
търся изход чрез схеми.
И намирам решения ...
  231 
Вечерни мисли!
Не ми се иска заблудно да се напивам,
а да се омайвам... търпение да добивам.
В главата ми, толкова много идеи звучат,
или ще се реализират... или тихо ще отзвучат!? ...
  653 
Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...
  243 
Потребна ми е чаша чай на този свят...
Чаша чай, кора от мандарина
човек отсреща-приятел, или брат
и една запалена камина
Той ще ме види. Знам че ще ме чуе ...
  328 
Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...
  235 
Жената май е злобна,
няма тя любов!
На какво не е способна,
щом следва дяволския зов!
Клюки и интриги, ...
  237 
Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...
  234 
Сред мрака на лиричната ми същност
все още има малък светъл процеп,
през който на надеждата лъча
е тънък малко повече от косъм.
Не исках да броя по пътя крачките, ...
  259 
И шоуто върви си, до припадък,
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,
сърцатата ни душите... Вече слепи, ...
  364  15 
Откакто Господ крайно рече
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя...
По-скоро вярвам във причината, ...
  248 
ПРИШЪЛЦИ В НЕПОЗНАТИЯ ГРАД
Картината е драсната – поле
и макове в зелената му пазва,
синчец и маргарити, туфи слез,
идилия, смирение и празник. ...
  345 
Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...
  487 
Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...
  695 
No known direction is meant for you.
Not east, nor west, nor north, not even south.
But you're not lost. Just alone.
Somewhere between the trail ways,
your steps are heading. ...
  382 
Понякога така ми дотежава
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...
  529 
Цървулджия
Там в недрата на Пирин планина
в дюкянче малко останало отнякога,
с шило остро и с нож наточен в ръка
един човек с мерак обработва кожата. ...
  334 
Стана тя, каквато стана -
намръщени ме гледат от екрана,
гледат ме лошо и в къщи!
Гледам навън - всеки се мръщи!
Със строг поглед, в магазина за беда, ...
  346 
Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...
  220 
От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...
  254 
Понеже от пера ми писна (от пух и прах се задуших),
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...
  291 
Политна от ръба на пропастта
към вятъра погледна за спасение.
Понесе я и с нея полетя,
в прегръдка да му бъде вдъхновение.
И вкопчена, останала без дъх ...
  740  10 
Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада- ...
  445 
ЙЕРОГЛИФИТЕ НА ЗДРАЧА
С кого душата ми говори –
не знам, но се улавям често –
в копнежа си да стигна горе,
насън летя. И още нещо – ...
  365 
Човек, забравил своите родители
преследваше желаната съдба.
Парите станаха му утешители,
а с миналото водеше борба.
Имане, дом и кариера, ...
  286 
Предложения
: ??:??