42 218 резултата
Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...
А иначе в живота му е липса ...
  393  23 
Добре дошли на маскарада!
Зад маските какво се крие?
В душите ви аз виждам ада,
в греха потънали сме ние.
В ума ни егото ще вие ...
  986  15  36 
Какво видях във тоз живот?
Не знам… достойно ли живях?
Какво за себе си направих,
какво за другите успях?
Когато стигна на финала ...
  736  21 
В този свят на ярка суета
все красотата някак не достига,
гримираме се в стил на пролетта,
на зимата и даже на вампира.
Очите подчертаваме, нали, ...
  452 
Не искам да ми давате съвети.
Не мога аз да чакам търпеливо.
Взривявам всичко с празнични ракети
щом във ръцете си държа огниво.
Аз нямам си спирачки на мечтите. ...
  482 
Учителю любими, точно ти,
научи ме да пиша и да смятам.
И вече търся своите мечти
далеч от виковете в махалата.
Ти чете Жеко Христов и Керим, ...
  563 
Ако знаеха децата малки
до десетгодишни дори,
между краката на техните майки
какъв буен огън гори...
Ако знаеха децата малки, ...
  719 
Всеки път, когато падaм
ударена с юмрук в лицето,
не чакам ничия пощада:
Сама закърпвам си сърцето.
Изправям се сама по-силна ...
  257 
Понякога денят ме тегли –
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне ...
  809  13  39 
Все още ме вълнува любовта,
но не онази мимолетна дива,
която се събужда сутринта,
облича се и бързо си отива.
Вълнувам се от трудната любов, ...
  410 
В редици наредени,
изпъчили гърди,
маршируват синове,
чеда майчини добри.
Щиковете им блестят ...
  306 
Омразата е твърде жилав хап,
който много трудно се преглъща.
В душата се събира като скраб
и изведнъж отново се повръща.
Омразата е често пропаганда, ...
  244 
Когато ангелите като теб ме съзерцават с шепот...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила ...
  506 
Повярвайте ми, някой ден ще имам
градинка към наследството от мама
и с тази синя лейка ще поливам
различни рози, спомен ми от баба.
За мама бели, с много цвят и мирис, ...
  531 
Декември
/неизпратено писмо до Бялата мория/
Мъдра си –
за миг
ме раздели ...
  368 
След толкова лета на този свят:
следващото очаквам с тревога.
Далече са и птиците на пролетта.
И мислите ми често изнемогват.
Нима съм двулинейна композиция, ...
  333  11 
Тази вечер беше премиерата.
И душата свиреше вибрато.
Бе в началото на кариерата.
Завистта и беше непозната.
Подариха ѝ пантофки нови. ...
  291 
Птиче пее на брезата,
сякаш вън е още лято.
А на двора – зима люта
и снежинки там се лутат.
Нора иска да играе, ...
  544 
Не сме безгрешни, но имаме идеали,
ако има поне един, който тук те жали,
който е готов всякога да подаде ръка,
когато ти се давиш в дълбока река,
с риск за своя живот и без награда, ...
  703 
ЕЛЕНА
Непривично за мен е във кухнята друг да царува,
ще призная, Никола че справил се беше добре.
И не зная така ли е или на мен ми се струва,
но това между нас вече никой не може да спре... ...
  481  16 
Искам -2
/неизпратено писмо до Църната мория/
Искам
някой ден да обикнеш така
както Луната обича Морето, ...
  339 
Ждала, сидела, поседела,
вся извелась, раскоровела,
по принцу своему ревела -
подолы платья - на платки!
А принц дежурил у болота, ...
  1478  12 
В зениците ми слънцето наднича
и се разпукват жълти минзухари.
Животът, в същността си тъй първичен,
избухва като екот на фанфари.
И старостта отстъпва колебливо ...
  367 
Вървя по улицата заледена
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...
  384 
в памет на Христо Карастоянов
Не ме лъжи, мой живот,
не ме лъжи,че много още ми остава...
Все още ябълковият плод,
който Ева ми подари, опознавам! ...
  380  10  13 
Вселената умираше от смях.
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа? ...
  354  10 
Пристигна снощи в доба късна
при мене на раздумка дявол.
От любопитство ще се пръсна,
потайно май се е надявал
абсента, който в джоба носи, ...
  331 
Тези наши малчугани
си играят по пижами
на кревата без умора
скачат, тичат и на двора.
Хапват сладко макарони, ...
  759 
Вдъхновено от Таня Чобанова с благодарност
Аз цялата съм само стон,
но тих, почти не дразнещ никой.
В небе летя като балон.
По мене, моля те, не викай. ...
  378  12 
"Ти нямаш майка, ти не си ми син!" –
в ушите ми кънтяха твойте думи.
Нима животът тук не е един,
че да го изживеем тъй в безумие?
Окачаш примката, не искам да умра, ...
  326 
Българийо, за тебе само ми е драго.
Не жаля хич за никой друг.
Сърцето ти целувам, нежно, младо.
Обичам те... завинаги и тук.
И някой ден в недрата щом ме вземеш. ...
  303 
След третата ти смърт
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат ...
  432 
Когато нещичко не можеш,
възхищавай се на друг.
Защо ти е да се тревожиш.
Помогни му, нека да е пръв.
Не завиждай, не отричай. ...
  393  16 
Вампирско вино е кръвта –
солено-топла и горчива.
Отнема сила от плътта
и възкресявайки… убива.
https://www.youtube.com/watch?v=RlPNh_PBZb4 ...
  256 
Зимна нощ. Сияе пълнолуние.
Облаците - леки като свила.
Всичко е покрито с снежни дюни
във картина тъй зловещо мила.
Там на хълма пее серенада ...
  303 
Почти винаги объркани.
Тук-таме и сбъркани.
Веят се мечтите ни.
Имаше и търкания.
Почти винаги сме грешки. ...
  317 
Две черни кухини,
взират се, непознати
в огледалото зори.
Книгата опърпан,
надалеч стой. ...
  1273 
Умея да запълвам тишини,
но все по-рядко вече ми се иска.
Отмествам погледа си настрани –
моментът на превключване е рисков.
Говоренето взе да ми тежи ...
  476  17 
Искаш да пиша за щастието,
за радостните и безгрижните дни,
но така ме преследва нещастието
и ме гледат човешки очи със сълзи!
Казваш да пея за лятото, ...
  260 
Питаница?!
Когат' на някой повечко разум се даде,
'мчи... то отиде,,, та никак се не виде?!
Малоумния.., него за глупак го мисли,
питам се.., като как туй Господ го "замисли"? ...
  512 
Предложения
: ??:??