42 160 резултата
Много важно, че ти си кокиче.
А пък аз съм изгнил минзухар.
Много важно, че тя е момиче.
И че друг е така остарял.
Много важно... Светът е за всички. ...
  296  12 
На Руми Ч.Р.Д.
Стих исках да напиша с хвалби и възклицания
на теб, приятелко, и днешния ти Ден Рожден...
Започвайки и вече съм със ясното съзнание,
че няма да е лесно, че ще е казус със обем... ...
  853  18 
Една реклама ни пита -
шпекът или свободата!
Дилемата ни е разкрита -
духовното или храната!
Не само с хляб се живее, ...
  307 
Ела, хвани моята ръка, малък пътешественико любопитен,
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...
  900 
прасе в мигача -
усеща нова болка
старата кола
  509 
Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж,
дрипите по нас от злоба.
Уважение... къде ли спиш? ...
  616 
Чичо Коста вика от небето
с леко изкривени зъби -
дайте, моля, на момчето
седалка да не му ръби.
Качи се на седалката детето ...
  933  12 
Това е част от днешния текст на новия ми
роман, който продължавам да пиша на Богоявление.
Искам с него да ви честитя празника, с пожелание за
здраве и житейско благополучие, приятели!💖
Тази вечер е толкова дълга, а аз изтощена. ...
  742  15 
В Деня на Богявление търсим
Кръста на Спасението
в дълбоките води на реката.
Там,край нея кънти от бреговете
битката на старата и новата вяра. ...
  287  13 
Миша и Антон са вече космонавти
с астрономията твърде запознати.
Полетяха в космоса с ракета,
виждат в миг първата комета.
Пред тях открива се хоризонт ...
  1000  22 
Вярвайте във вас самите -
това е формулата за успеха!
Не бъдете роби на парите
и мислете - и ще имате утеха!
Ако слабост в момента усещате - ...
  328 
Аз мога да си се обичам
от тебе по-добре.
От себе си не се отричам
няма кой да ме спре.
Мога да си подарявам ...
  175 
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
  321 
По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...
  762  16 
Кълбото е таралежено тяло,
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят, ...
  284 
Здравейте, дядо, бабо
зная, обещах ви да не плача,
но кажете ми
как да се усмихвам аз
щом вече не сте до нас?… ...
  417 
Нашата мъничка есен
Завинаги ли съм загубила
пътя, по който щях да те срещна.
Пътя, по който щях да те влюбя
в нашата мъничка есен. ...
  373 
Не тъгувай, Любов
Не тъгувай, Любов!
Ти още не знаеш,
колко цвят, колко плод
за теб са обрани... ...
  336 
Отново се издигам в облаците…
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб. ...
  402 
Не дочаках зимния прилив. Вълните
не догоних, както правихме двамата.
Забравих за морето. Само сълзите
сега чувам как идват. Като керваните.
Избягах дори от себе си. Нервно бие ...
  315 
Път. Пътища сънувам,
неземни красиви, лилави,
някак докоснати с магическата пръчка.
Либе съм, докосната от светлина,
омагьосана от небесвода. ...
  329 
Свърши волята - хляб за ината.
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...
  425 
Сънувах, че се лутам в мрака –
измръзнала, по пътища от сняг.
Ти бе до мен, държеше ми ръката,
прогонвайки студа и всеки страх.
И газех на живота във калта, ...
  744  14 
Антиутопия
Невинна, млада, но сърдита –
пристигна Новата година
и от вратата ни запита:
– Защо миришете на вино? ...
  245 
С твоя досаден обсебващ морал
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.
А може би виждаш, но те е страх ...
  371 
Чаках с нетърпение да ти пиша,
Чакаше с нетърпение да спреш.
Чаках с трепет и вълнение да те чуя,
Очакваше да затвориш слушалката.
Аз чаках да те зърна макар и секунди, ...
  391 
Копнея да ти пиша, когато си на линия.
Нещо все ме спира... страха ми може би!
Сърцето тупка бързо...препуска към теб.
Пръстите губят контрол...треперят от вълнение.
Липсваш ми... изтривам, пиша го отново... трия! ...
  238 
Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
Старият, отъпках си го бавно! Упорито! ...
  432  11  18 
Януари е вечното ново начало,
топлина в опаковка от студ.
Свети в него надеждата в бяло,
вярата ни във светлия път.
Февруари, когото пристигне ...
  289  11 
Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...
  423  12 
Нима овластените хора са ужасно явление?
Все още търся Истината, която е явно търпение.
Войните са част от върха им твърде възможен...
И нечакана идва съдбата с дъх нечакано грозен!
Пък ние, обикновените: системно без договор хора, ...
  699  17 
I present the poem with which I am again on first page in allpoetry.com
https://allpoetry.com/poem/12377798-Then-by-Tanya-G.-Guleria
When the morning sprouts from the night
Like a snowdrop from the brown land
And from the window rays of light ...
  404 
Жив съм
Аз съм тих покровител.
Пътека към рая съм.
Безстрашният рицар
в тегоба разпалена. ...
  249 
Колко сме горди…
и как живеем в заблуди.
Колко сме горди,
от гордост приятелства губим.
Колко сме горди, ...
  851 
По тъмно...
Под небе от синьо назаем,
с безусловна надежда оставам.
И нищо, че е есен пълзяща
по света и в душата ни свята ...
  218 
Бъдещето ни може да стане чудесно,
просто трябват усилия, грижи, вяра!
Но това, уви, просто никак не е лесно
в този наш свят тъмен, зъл, покварен!
Влекат ни егото и парата, ...
  387 
Бляскава елха лъч от светлина,
чака тя нощта благословена.
Клоните с постеля от звезди,
осветяват тихо яслата студена.
Малкият Витлеем е вече тук, ...
  250 
От 9 кладенци мъдрост копая,
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...
Първият дъно от камък оголи, ...
  307 
Сутринта първо чувам звъна на аларма при Стани
После подът изскърца и скочи той в ранни зори.
След минута и аз се протягам и вече съм станала.
Не разсънена още, усещам как в мене гори
като огън бенгалски и страх, и тревога човешка, ...
  490  17 
Дъждовно
В очите ми дъждовно...
Две недели тягост.
На раздяла тъй виновно,
след раздяла слабост. ...
  607 
Предложения
: ??:??