42 012 резултата
Пак вдишвам ненаситно мириса на дим,
горчиво-сладък. Трезва, а пияна.
Ноември гушва ме и просто си мълчим,
в деня ми – само шепичка останал.
Той грее, смее се и пее, като луд, ...
  274 
Пъстра, лекокрила пеперуда
пърха в утрото на есента...
Влиза есента ми, по принуда,
ала лятно е и палаво в душа.
Възраст зряла (няма драма), ...
  371 
Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти - ...
  360 
Правѝ добро – Бог ни завеща,
защото от всеки зависи светът!
Прави го - и Той изход обеща,
към спасението едничък път!
Виж старите, болните, бедните, ...
  448 
Край Темза вървя...
Уйлям Блейк
Това пътуване към Лондон
е доста непредвидимо. Мъгливо
е там. И вавилонско е също. ...
  369  23 
Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...
  695 
Родено съм да давам плодове,
животът ми е от сезони-страници,
но не разбрах човешкото сърце
дори сега, когато трия задници...
Това е участта ми след резачката ...
  281 
Ти си възвишена опора
на волята да устоиш.
Около теб витае умората
сред сенки и мъгла.Заспиш ли,
в миг оставаш беззащитен ...
  216 
Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...
  287 
Светът ли? Питаш ме… Сега е друг.
И дълги нощи прекосяват мрака.
Дочувам утрото – щурец без звук
се къпе в светлината на зората.
Притихнал вятър чака огорчен ...
  436 
Самотата май ме убива,
но пък защо да съм сред хора,
след като всеки сърцето ми разбива?
Нещо май съм унила,
гледам към душата си гнила ...
  283 
Отдавна съм сама. Не ме е страх.
Пътеките пред мене криволичат.
Душата си насигурно прибрах.
Сега съвсем на себе си приличам.
Поръбих си сърцето с канава ...
  279 
Какво направихте за мен?
Сякаш днес беше като първи ден!
И отново със вас се запознавам!
Отново се сприятелявам.
Все още аз ви опознавам! ...
  487 
Ах, как само скърцат портите на Ада, настръхваш целия от този звук.
Напомня ми по нещо на стара манастирска порта, и ти си знаеш - няма вече връщане назад.
И вътре пак ще бъдеш със старите познати, със тия стари небръснати лица.
Ще пийте сутрин бира, и карти ще играете, защото няма ни единствен безг ...
  244 
Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.
Богатството на дните ми бе скрито ...
  390 
Ръка протяга между световете,
превъплъщава думи върху листи
и засияват белите полета
от мисли – вдъхновени и пречистени.
Под синева на споделени чувства, ...
  264 
По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...
  440  12 
Във тази измълчана красота
намирам смисълът на битието,
светът е временен, а вечността
е някъде далече над небето.
Не виждам смисъл да не сме добри, ...
  310 
Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.
Все не се намирам между другите.
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...
  245 
Тя крие косите си в' вятъра див,
усмивката своя в жълт минзухар.
В тревите се скита с поглед свенлив,
с цветни листа пръска есенен чар.
Тя свежо ухае на зряла смокиня, ...
  752  14 
Не за Кръста и Венеца трънен
и за Юда днес ще ви напомням.
За живота искам да ви кажа:
разяждан от пороци и проказа.
Живота,озарен от светлината ...
  213  10 
Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...
  548 
Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от всичките една си избери.
По нея тръгвай и полека, ...
  251 
Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!) ...
  254 
дъщеря ми
обикаля света
проговаря езиците му
изучава културите
дете на християнка и мюсюлманин ...
  718 
И ето отново съм щастлива.
Там се чувствам жива.
Как го постигате това не знам?
Всеки път искам да съм там!
Най хубавото време е прекарано с вас! ...
  358 
Ветрецът носи група празни думи –
разхвъляни , съблечени , неподредени ...
А аз ги сещам - като вражески куршуми -
да фабрикуват отговор у мене ...
Луната шепне мисли изстудени ...
  291 
Не се научих да броя до десет и
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб ...
  405 
в памет на Евтим Евтимов
За какво ли беше всичко това?
Нали пяхме и живяхме влюбено
с вярата на доказаните слова
и пихме на живота горчивото вино? ...
  249  11 
Пак се изгубих сред есента
и съм сянка на листи отронени,
натежали от лятна тъга,
на земята покоя открили.
Но още нося лятото в мен ...
  345  10 
Като бесен взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи сред жито.
Ръка протегнах - да галя, ...
  244 
" Обичай, момиче,обичай! -
нашепваше странният глас. -
Обичай живота себичен,
обичай го с цялата страст.
Посрещай кервана на дните ...
  309  10 
***
И щом Спасителят ни биде разпнат,
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва ...
  305 
Родилка
Небесните дантели се разплитат
с воали бели – ангелски крила
над планината. Искат да я скрият
от хорските очи като жена, ...
  252 
Дори когато враг подъл подложи ти крак
и дъжд от несбъдване в сърцето гробно вали,
криле ти бели си сътвори от черния мрак,
не се предавай, пак напред продължи.
Дори, когато верен приятел ти забие нож ...
  296 
Тя не е самотна – има десет котки...
Елена Биларева
Имам девет стиха, девет черни котки.
И напук на вас сама си ги отглеждам.
Хич не могат да са предани и кротки... ...
  376 
Лесно е да паднеш, трудно - да летиш,
но в живота се бори с надежда и вяра!
Само по този тежък път ще се спасиш,
прави нещата с разум, с грижа и мяра!
Виж навън възрастен бездомен мъж, ...
  865 
Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...
  443 
Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...
  355 
когато нечий свят се срути
думи, които избягвам да произнасям:
успокой се
стегни се
разбирам те ...
  317 
Предложения
: ??:??