20 531 резултата
За Бога няма шанс и съвпадения,
и в раждане, любов, съдба…
Късметът ни е избор от решения,
а щастието – нашите слова….
* * * * ...
и в раждане, любов, съдба…
Късметът ни е избор от решения,
а щастието – нашите слова….
* * * * ...
934
14
СМЪРТ
Безсилие, мъка,
страх и отчаяние.
Дали ще има край и моето страдание?
Паника, ужас и самота. ...
Безсилие, мъка,
страх и отчаяние.
Дали ще има край и моето страдание?
Паника, ужас и самота. ...
483
Какъв е смисълът? - Долавям го неясно,
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете ...
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете ...
940
1
14
Страхувам се, че ставам ясновидка,
до мен всеки е странно познат,
цветя и вечеря, клишета, напитки,
последван от скука с душевен преврат,
и дните ми странни, еднакво постлани, ...
до мен всеки е странно познат,
цветя и вечеря, клишета, напитки,
последван от скука с душевен преврат,
и дните ми странни, еднакво постлани, ...
750
3
Какво се крие в думата "любов"?
Въпросът сложен е, със много неизвестни...
Преди много време древен философ
решил да разгадае тази тайна
и седнал, на огромен камък сам. ...
Въпросът сложен е, със много неизвестни...
Преди много време древен философ
решил да разгадае тази тайна
и седнал, на огромен камък сам. ...
634
5
Association d’été
J’ai été toujours
un peu bizarre,
comme un été fou
resté dans le placard. ...
J’ai été toujours
un peu bizarre,
comme un été fou
resté dans le placard. ...
441
1
Аз винаги ще бъда наполовина -
личност на контрасти -
ту възвишена, красива,
ту подвластна на най-низши страсти.
Ликът ми се изменя като този на Луната - ...
личност на контрасти -
ту възвишена, красива,
ту подвластна на най-низши страсти.
Ликът ми се изменя като този на Луната - ...
618
1
Във всеки нероден ден начало блести,
миналото мъртво е, за него не мисли,
изгревни криле на мечтата си дари,
над клопките на живота се издигни.
Жива вода от бял извор открадни, ...
миналото мъртво е, за него не мисли,
изгревни криле на мечтата си дари,
над клопките на живота се издигни.
Жива вода от бял извор открадни, ...
647
11
ФИЛОСОФСТВАНЕ
Аз знам, че няма ред за ходене ”отвъде”,
затуй и на опашката не се редя.
Аз лошите си мисли от мен с това пъдя
и хорските късмети, за там не следя. ...
Аз знам, че няма ред за ходене ”отвъде”,
затуй и на опашката не се редя.
Аз лошите си мисли от мен с това пъдя
и хорските късмети, за там не следя. ...
360
Как да обичам хората?
Как да обичам хората? Кажи ми, животе?
Кагато те са толкова хищни и зли!
Всеки почти студен и безчувствен робот е -
майстор на интриги и гнусави лъжи. ...
Как да обичам хората? Кажи ми, животе?
Кагато те са толкова хищни и зли!
Всеки почти студен и безчувствен робот е -
майстор на интриги и гнусави лъжи. ...
648
4
Историята приключва тук,
идва тя, намира края.
но няма да тъгува зная.
Напротив, радва се,
началото намира също, ...
идва тя, намира края.
но няма да тъгува зная.
Напротив, радва се,
началото намира също, ...
649
1
Избор след избор
ден подир ден
правим в живота
от нас изроден.
Мислим, не чувстваме... ...
ден подир ден
правим в живота
от нас изроден.
Мислим, не чувстваме... ...
525
3
СМЪРТТА
Във древен замък, на огромна спалня аз лежа, луната силно свети, проникваща през тъмнина.
Във спалнята е светло, въпреки нощта. И както съм отпуснат и спокойно си лежа,
от спалнята огромна, черен дим се носи, във околността.
Усещам сила всемогъща, която спира ми дъха. И колкото да ми се иска ...
Във древен замък, на огромна спалня аз лежа, луната силно свети, проникваща през тъмнина.
Във спалнята е светло, въпреки нощта. И както съм отпуснат и спокойно си лежа,
от спалнята огромна, черен дим се носи, във околността.
Усещам сила всемогъща, която спира ми дъха. И колкото да ми се иска ...
781
2
В олтара на сърцето
Сърцето ми - едно очукано ковчеже.
В хазната му са скърби, грижи и печал.
На радости е празно. Дивите копнежи
за щастие са дим, в небето отлетял. ...
Сърцето ми - едно очукано ковчеже.
В хазната му са скърби, грижи и печал.
На радости е празно. Дивите копнежи
за щастие са дим, в небето отлетял. ...
488
2
Какво се случва с времето след нас?
(Въпросът ти ме сварва неподготвена).
Когато без стрелки и без компас
на крайна спирка ще се спре животът.
И ти „безгрешен”, „грешен”- просто дух ...
(Въпросът ти ме сварва неподготвена).
Когато без стрелки и без компас
на крайна спирка ще се спре животът.
И ти „безгрешен”, „грешен”- просто дух ...
745
2
21
Чувствата станаха статуси...
Обичта се превърна в лайкове....
Раздялата се превърна в блокиране....
Една илюзия..
Една стена.... ...
Обичта се превърна в лайкове....
Раздялата се превърна в блокиране....
Една илюзия..
Една стена.... ...
677
Балада за стария чардак
Една лоза пред къщата ни стара,
самата тя на повече от век –
в интериора градски тротоарен
се бори за живота си нелек. ...
Една лоза пред къщата ни стара,
самата тя на повече от век –
в интериора градски тротоарен
се бори за живота си нелек. ...
690
6
493
1
Небитието рисуваш в бяло.
За друг цвят въображение нямаш.
Пространството е измама -
разбираш.
За себе си място не намираш. ...
За друг цвят въображение нямаш.
Пространството е измама -
разбираш.
За себе си място не намираш. ...
1001
2
14
Утро е отново,
отварям очи,
света аз да погледна,
пълен със лъжи.
Слънцето блести, ...
отварям очи,
света аз да погледна,
пълен със лъжи.
Слънцето блести, ...
354
Thoughts can be misleading
Jumping to conclusions never ceasing!
Nothing more to say,
I told you everything
So I could stop pretending... ...
Jumping to conclusions never ceasing!
Nothing more to say,
I told you everything
So I could stop pretending... ...
582
1
В ослепелите букви търся Смисъла.
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото... ...
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото... ...
1337
1
25
Нощем премръзва
понякога мълком на
някоя пейка
и в мисълта, че
си нейде, усеща и ...
понякога мълком на
някоя пейка
и в мисълта, че
си нейде, усеща и ...
402
1
Мечтателка съм по душа,
обичам да пътувам.
Понякога в представите си
аз греша,
но никога не се преструвам. ...
обичам да пътувам.
Понякога в представите си
аз греша,
но никога не се преструвам. ...
465
3
Пеперудената душа - и красива, и крехка.
Щом щастлива е, премного щастлива,
щом е тъжна, премного скърбяща.
Нейната нежна душа шумоли със крила,
постоянно в простора отвъд хоризонтите ...
Щом щастлива е, премного щастлива,
щом е тъжна, премного скърбяща.
Нейната нежна душа шумоли със крила,
постоянно в простора отвъд хоризонтите ...
693
4
Imitation of this life
is the life I hold inside
All the benches sit besides
As I'm walking on the aisle...
The aisle of time: ...
is the life I hold inside
All the benches sit besides
As I'm walking on the aisle...
The aisle of time: ...
1257
Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
1130
1
21
Отново съм над листа бял...
Отново търся своя идеал!?
Отново се опитвам във живота
да подреждам своя хал...
Как иска ми се за любов да пиша. ...
Отново търся своя идеал!?
Отново се опитвам във живота
да подреждам своя хал...
Как иска ми се за любов да пиша. ...
448
7
Ти ме откърми във нежност.
Чудните полски цветя.
Синьо небето, безбрежно.
Сочната зелена трева.
Ти ме откърми в звездите. ...
Чудните полски цветя.
Синьо небето, безбрежно.
Сочната зелена трева.
Ти ме откърми в звездите. ...
477
1
4
"Тяло и душа"
Тялото ковчег е на душата.
Тялото заблуда е позната.
Тялото лъжовно скрива,
че душата ...
Тялото ковчег е на душата.
Тялото заблуда е позната.
Тялото лъжовно скрива,
че душата ...
580
3
Сърцето музей
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител. ...
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител. ...
680
8
Безсилни оставаме след спорове неуместни,
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.
Защо да ти натрапвам моята вселена ...
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.
Защо да ти натрапвам моята вселена ...
858
7
Завесите в душата ми са спуснати
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере ...
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере ...
479
411
3
Колко истини има по белия свят?
Има истини твои и мои, и чужди,
има истини скрити под було от страх
и такива, които изплуват при нужда...
Има истини някакви странни наглед ...
Има истини твои и мои, и чужди,
има истини скрити под було от страх
и такива, които изплуват при нужда...
Има истини някакви странни наглед ...
630
1
19
Където е сиво там свършва дъгата
и сбират се всички безброй цветове,
и сивото сбира се там щом когато,
за бялото то светлина не сбере.
Където е сиво там всичко е светло. ...
и сбират се всички безброй цветове,
и сивото сбира се там щом когато,
за бялото то светлина не сбере.
Където е сиво там всичко е светло. ...
1149
Мен ме тормози следния въпрос:
защо е толкоз зъл Исус Христос?
Защо така простее младостта,
а е така болнава старостта,
и циганите са така свирепи? ...
защо е толкоз зъл Исус Христос?
Защо така простее младостта,
а е така болнава старостта,
и циганите са така свирепи? ...
421
От манежа слизаш уморен...
Гримасата със мъка сваляш.
Душата си от собствен плен-
ти искаш да избавиш!?
Незнайно как?Но в тебе, ...
Гримасата със мъка сваляш.
Душата си от собствен плен-
ти искаш да избавиш!?
Незнайно как?Но в тебе, ...
400
8
Прости, небе, свещта угасна от душевно нямане.
Изгубихме се във вълна от виртуалност.
Отдавна в тъмното се лута самарянинът
последен да дарява всеотдайност.
И прошката, и думите, и мириса на восък ...
Изгубихме се във вълна от виртуалност.
Отдавна в тъмното се лута самарянинът
последен да дарява всеотдайност.
И прошката, и думите, и мириса на восък ...
629
1
6
2/ВИЖДАМ ЕСЕНТА.
Аз виждам вече есента...
Отиде хубавото лято.
Миньорна ми е песента,
тъга ми дойде във душата! ...
Аз виждам вече есента...
Отиде хубавото лято.
Миньорна ми е песента,
тъга ми дойде във душата! ...
320
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
