41 831 резултата
Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
  419 
Пясъци топли, чисти и златисти
стъпим ли на тях ставаме артисти.
Слънцето весело в морето искри,
скачат закачливо белите вълни.
Тате и бате като рибките плуват ...
  898  11  32 
Има ли отвъд предела нещо?
Има ли поляни със цветя ?
Има ли отново скъпи срещи ?
Колко ли тежи греха?
Колко струва всяка болка? ...
  147 
— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...
  804  21  19 
Всеки стих е написан с перце
израсло на ангел в крилата,
затова е частица небе
и докосва, докосва душата.
Той е връзка с ефира, с ефира, ...
  136 
От примери лоши ни омръзна,
срещаме ги, уви, всеки Божи ден,
в кал човекът пак се превърна,
стига вече, от тях съм отвратен!
Може в светците да не вярваш, ...
  383 
Кой?
Кой би помогнал на страдащия по родината,
носещ етикета „чужденец”?
Щастлив е там родоотстъпника-казват,
но не виждат ли агонията ...
  155 
Нуждая се... От тишина,
дълбока, като утринно небе.
От бряг, по който да вървя,
от чувството, че съм дете.
Нуждая се... От времето, ...
  271 
Живот на кръстопът, сред ветровете,
сред ежедневни бури и злини,
доброто сякаш някой го помете,
безумието за да избуи.
Къде сме ние? В тази въртележка. ...
  445 
Немирен Георги се родил
и буен - като много други.
Лудувал, честичко се бил,
наказвали го, за заслуги.
Пораснал снажен, смел, напет ...
  138 
Когато срещу мен е огледалото...
Вероника Павлова
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Михаил Белчев
Гледаш ме, гледаш, момиче... Вчера ли бяхме на двайсет? ...
  358  13  18 
Тихо е вън и сковава се всичко,
но не времето, а сърцето ми заглъхва.
Туптеше силно и бързо препускаше,
с мисълта, че беше в него довчера.
Плаче самотно с кървави сълзи, ...
  280 
Научена съм да издържам на силата на погледа и юмрука,
на опитите за превземане със щурм.
Да устоявам на бурите и мощните вълнения,
да не се разкъсвам под напора на ветрове и остри думи.
Да не потъвам под натиск отгоре въпреки липсата на дъх ...
  218 
Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо,
къде си ти? Някъде в гората
навярно се спотайваш.
Дочух в селото тревожни новини -
че съвсем истински си, ...
  271 
Някой някога е казвал,
че съм неговото "всичко"
и на всички е разказвал
колко много ме обича.
Някой някога е имал ...
  105 
Дойде в живота ми неканен гост...
Постави път, постави после мост и каза:
-Ти по моста премини!
И всичките неволи отмини!
Страстта с вълни горещи ни обля . ...
  425 
Живот, защо си тъй непредсказуем?
Какво ще стане утре аз не знам?
Зовът любовен време е да чуем.
За теб живота и сърцето си ще дам.
Запазвам мигове и спомени от теб. ...
  342 
Докога ще бъда използвана, тормозена?
Докога ще бъда самотна и тъжна роза?
Не ще пролея и една сълза мимозена.
Ще изправяли снагата в горда поза.
Тъгувам аз, но ще намеря жизнени сили ...
  693 
Искам да те нарисувам
такава, каквато си, неотразима,
силна в светлосенките на молива,
но и като белотата на листа ранима.
Такава, каквато си, каквато си вътре! ...
  307 
Пеперудени крила над огъня житейски
сблъскват се митично с истини библейски –
мракът ги събужда, а не ги приспива,
огънят ги мами с пламъци игриви.
И ноща изглежда техен обвинител, ...
  197 
Щом звънне телефонът рано
и скачам във съняси аз,
не бързай ти да го затваряш!
Да помълчим, ей тъй без глас.
Тъй, както някога мълчахме, ...
  334 
Аз не съм като теб.
Моите сънища се сбъдват.
Дали под това небе или друго -
нищо в тази вселена не ми е чуждо.
С двете си ръце ги създадох - ...
  293 
Подари ми голяма любов,
да я вкуся с наслада,
да очакваме изгрева нов
като жерави млади.
Подари ми и синьо небе, ...
  306 
Тук ли съм или ме няма
Има ли в сърцето ми бездънна яма
Има ли в душата ми покой
Или превърнала се е в поле на неспирен двубой, постой...
Поогледай се вътре във мен ...
  214 
Много ли е?
Много ли е жаждата ми, да прекарам живота си с Мечтата!?
Много ли искам, за да избягам от света на суетата?
Много ли е да давам любов безвъзмездна с усмивки, кожа, страст и очи?
Много ли искам в душата си... може би нежна!? ...
  221 
Срещам те. В себе си.
Както преди.
Следвам сърцето си.
И ме боли.
Вярвам, попътен е ...
  291  12 
Разчупваме секундите на две.
(Все времето виновно.)
Парчетата ухаят на кафе...
(По-рядко многословно.)
Добре съм. И не съм. ...
  626  15 
Веднъж отдавна някой ме попита
обичам ли да ме харесват хората
Тогава отговорих без да мисля
Да ме обичат и обичам е най-важното
Да ме харесват могат тези многото ...
  354 
С Безвремие, с тъга, завивам се сега.
И утрото светло дори - гасне в мойте очи.
Безвкусен и сив е денят, без радост, желани мечти.
И гърчи се даже нощта, догаря безмълвно и тя.
Такъв е животът сега , Сам - от А-та до Я. ...
  111 
Без теб съм силует,
изгубен в своите съмнения.
Пристъпвам...
Две назад, едно напред,
сред всички изкушения. ...
  293 
Някъде там
има място, където
непременно се сбъдват мечтите.
Някъде там
аз съм още хлапето ...
  247 
Под вишната отпивам от мавруда –
за късната ми смърт да е предплата.
Тъгата ми две котки ще прокудят,
синигерът говори с тишината.
Подреждам пъзела на мойто детство ...
  385  14 
в една развалина
вали
локви вместо очи
гледам те
не виждам нищо ...
  203 
Заглъхва ехото на тишината,
задъхва се земята, натежала от гробове,
цветята разцъфтяват, кой ще ги бере,
къде ли има неминирано поле?
В агония тресе се и кърви, ...
  530  14 
Стоя и мисля пушейки цигара
пред мен е само чашата една
бутилката отворена и стара
със вино тежко в своите недра
И самотата тегнеща в безкрая ...
  256 
Очаквах, че срещам невзрачно момиче,
изпълнено с мъка, печал…
Не щеш ли обаче, когато те зърнах…
видях не психарка, а елф…
Усетих от теб как струи добротата, ...
  345 
Почукай на небесната врата,
изгубиш ли пътека посред нощ.
Не ти ли отговорят и от там,
да знаеш, че късметът ти е лош.
Почукай на небесната врата, ...
  273 
Писать стихи желание пропало,.
Но, знайте, в этом нет моей вины,
К нам мертвецы ползут под одеяло
С той стороны, где их не так уж мало,
А, если честно,. больше, чем живых... - ...ЫХЪ!
  2306  10 
кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил
той измъчва ме и аз не мога ...
  304  12 
Вдъхновена от Луна изгряла,
сядам пак да пиша моя стих,
все във тази, тихата ми стая,
дето влиза вятърът игрив.
Той безспир се скита по Земята ...
  196 
Предложения
: ??:??