20 529 резултата
Дали ще мога някой ден да стана,
тъй толерантен, че да прочета Корана –
без гняв и без гротескно лудо
желание, да го клеймосам с вуду?
Ще мога ли тогава чрез Талмуда ...
  1652  38 
Пътуване
Пътувам, а с мене пътува
родена от болка сълза...
Тъжна картина рисува.
Душата ми търси роса... ...
  351 
Как вървя през живота -
крача, влача, бързам,
но не плача.
Не плача, а крещя безмълвно...
От ехото на този вик пропадат планини и времена. ...
  610 
Защото когато си поет,
нощта надделява над деня.
Тогава се сражават мислите безчет
и неизменна жертва е съня.
Когато излезеш по улиците във тъма, ...
  490 
Толкова много боли,
на моменти сърцето се къса.
От очите валят пак сълзи
и въпросът "Защо?" не прекъсва
да дълбае душата с длето, ...
  438 
https://www.youtube.com/watch?v=g6HvemNPBxo
Животът ни –
по стръмното
забързан охлюв
в прекрасното ...
  621 
Няма аз от вас да крия – искам да съм жив!
Не желая делника си призрачен и сив.
Може утре да се срещна тихо със смъртта,
може в миг да се удавя или изгоря.
Може НЛО да кацне точно пред дома, ...
  755 
Не отричам
Сутринта настъпи, мразя този час,
пъди всички сънища, мечти, геройства.
Истината е, че с тях живея най-добре,
а този ранобудник нагло ги отнема. ...
  622 
Задоволство
Аз не мога да плаша
пчелата в кошера ù,
птичката в гнездото ù;
Сам с мислите си ...
  392 
Всичко вечно е измама...
Илюзия подклажда драма
светът ранен е, люта рана
разяжда го до кости
та и костите изгаря ...
  390 
Умират ли поетите ?... Не знам.
Със сигурност физически умират.
Но щом се пренесат във Рая, там
със сигурност приятели намират.
И продължават да общуват с нас... ...
  1379 
Аз съм октомври сгушен във септември,
Житейска есен с календарна вплетени.
Летят във мен като езически кентаври
розетки нежност в дните ми, наречени.
Орисани слънца смирено капят, ...
  350 
Измислените дни широко се простират.
Бленувани мечти внезапно си отиват.
Стремежът да се задържим добри
Изгубва смисъл живеейки сами!
Всеки е в самотно постоянство ...
  715 
Спомените
Спомените връщат времето назад, аз знам.
Запътила съм се и аз със тях натам.
Връщат чувствата дълбоки
и отварят раните жестоки. ...
  472 
Днес светлините се сплитат в решетки.
Ято решетки на ярко разблудния ден еднотел.
Вътре в очите надникват зъберно-хищни през клетка.
И за разстрел ме извеждат - сам сред огромно поле.
Днес само сенки се движат проскърцващо. ...
  1097  13 
Къде ли не те търсих!
В ядрото на зората
и вятъра претърсих,
продъних небесата.
Оглеждах песъчинки, ...
  497 
Цвили белият кон на радостта
зад стобора висок на свободата...
Рие с копита чернозема
на подивялата страст...
Еееех, ако скъса юздите... ...
  805  13 
Самота
Самотата - тя е сивота,
няма цветове - нито красота.
Жестоко мен ме връхлетя
и дари ме - с тъмнина. ...
  343 
ДЪЖД ОТ ЗНАНИЕ
Сипеш капчици безброй,
грейват зелени тревички.
Къпеш хората в порой,
с чисти води от Всевишния. ...
  1175  20 
Няколко стаи и двор
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни. ...
  976  14 
Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...
  1681 
Аз съм Ангелът, който очакваш.
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...
  686 
Ако може сънят да се реализира,
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...
  449 
Сто пъти да умирам и възкръсвам
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...
  353 
Еретично!?...
Терзае ми
разсъдъка
въпрос...
Ако не бяха ...
  1767  31 
Така копнея да е ведро Всичкото,
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата, ...
  691 
Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци ...
  1069  12 
Когато само съществуваш
и сърцето ти е хванато в капан,
душата ти се мъчи да изплува
до светъл, тих, спокоен пристан.
Тогава мечтаеш за мир и спокойствие, ...
  464 
Обувките ме чакат да си тръгна -
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно ...
  534 
За нас
животът е мандата,
започващ от рожденна дата.
А две
рожденни дати няма. ...
  360 
Изваждам си очите
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат, ...
  422 
Изгубен сред високата трева,
и този ден на път е да изчезне –
по-къс от птичи писък в синева
и претопил се до зеница звездна.
И без едничък вик, дори без стон ...
  746  12 
Убийствено е да живееш в свят,
където всекидневно те покръстват.
Забравил името си. На лъжите - брат.
И от мечти по-мъртъв да възкръсваш.
Убийствено е безлюбовно сам ...
  1209  26 
"Грешки човешки!" – си казваш... Уви,
толкова често допускаме грешки!
Стане ли грешка, ще заболи.
Има и грешки фатални и тежки!
Пълен е с грешки този живот – ...
  547 
Почиствам прахта от старата книга,
все още дишат страниците нечетени,
безбройните изречения тъжно мигат,
разкриващи загадките ù преплетени.
Книгата разказва за нейните приятели, ...
  452 
Заспива до капчука уморена
Разплакана, обидена и наранена.
Подпряла мъката си до стената
Където и да почука, затворена вратата.
Бездомната душа витае ...
  571 
... халос
Преди да се превърнеш в скала
си бил навярно глина,
която в свойта мекота
прегръщала е не една злина. ...
  454 
Като наранена птица
Пише твоята десница.
Да научиш правилата
Ще те включим в играта.
Бъркаш се в чудесата ...
  431 
Какъв е смисълът в безсмислието
на всички недовършени любови?
Какъв е смисълът в една тъга?
Защо надеждата остава винаги сама?
Какъв е смисълът от края на любовта? ...
  588 
Същите хора в динамичното битие
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме, ...
  487 
Предложения
: ??:??