5 032 резултата
С очи лазур и синьо небе,
с коси от злато – слънчеви дни.
Със сочни устни – ябълков цвят.
В разкошна рокля с уханни цветя.
Препуска с бяг на топъл южняк, ...
  740 
Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.
Зората е палитра от бои. ...
  565  13 
Восъчни ръце милуват
стара сянка на картина.
Разтопени очи бленуват
до пясъчни кули да се събудят.
Сухи устни сънуват ...
  544 
Чудото е навсякъде
около нас.
Не ни трябва даже
компас.
Чудото за някои ...
  606  15 
Есен
Със огънатите клони
в зрялата си красота,
в кръговрата от сезони
тържествува есента... ...
  332 
И хванати за ръце,
преплуваха дълбокото море.
Стигнаха до брега.
После изкачиха висока
планина. ...
  403 
Безсъние...
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти – с мислите на тази нощ безсънна!... ...
  319 
Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици, ...
  329  12 
"Циганското" лято
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също
глутници свирепо--зли... ...
  324 
Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет –
веят топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове ...
  316 
Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче ...
  955 
Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко. ...
  735 
Целуни зората, още сънено красива,
избягай в изгрева със първия му лъч.
Погледни луната бледа как заспива,
послушай как морето свири гръндж.
На вятъра се остави да те погали, ...
  485 
Потънал в плен на самотата
в забравен сън на глупостта,
изчезнал там във синевата,
загубил чувството за сладостта.
Убил завинаги честта си ...
  801 
Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
  302 
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
  371  11 
Сезони
Вали. Не спира вече трети ден.
Мъглата е притиснала земята.
Вали навън. Вали и вътре в мен.
Тъгата е заключила душата. ...
  419 
Скитница намираща подслон в хорските души,
спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,
смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,
веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!
Животът я обсипва с хули и милувки, ...
  451 
Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
  302  11 
Теменужено ми ухае сънят
и утрото се усмихва на пролет,
пиша на лист радост в деня
и пуснах мечтите във полет!
Преди да отворя очи взех съня ...
  486 
Идилия
Там, под върха танцуват мъглите
където гнезда са си свили орлите,
във ниското долу реката шуми,
и вятърът нежно в ухото шепти! ...
  424 
Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...
  359  10 
Заснежен, силуетът
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей, ...
  441 
Вчера Февруари весел
с топло слънчице дойде.
Днес пък рано ни донесе
дъжд от свъсено небе.
Че е рано за лъчите ...
  312 
Крача по пътеката от времето похабена,
от смразяващата пустош така заобиколена.
Мрачни мисли пръскат като порой,
удрящи силно повърхността без покой.
Депресията тихомълком пригърмява, ...
  598 
Вървя по улицата пуста и мокра,
покрита с павета, напоени от дъжда.
Притихнала в своето безвремие, но не самотна,
отдала мислите си на спомена за града.
Там, на гарата, където видях те аз за първи път, ...
  482 
Минавам покрай оранта - някога чашата,
в която яза събира водата си.
Чаша, отдавна вече пълна
с напудрени канели в цвят на земя.
  444 
Зимата е нежна, бяла, чиста...
снежинки леки раждат се в нощта.
Внимателно в прегръдка тя притиска
сълзите бистри на дъжда.
От мъката на облака дъждовен ...
  483 
Не е сняг, не е сняг – пеперуди –
аз сънувам поля и косачи.
Сово мъдра, защо ме събуди?
В тъжен стих, януари да плаче?
Няма скреж, няма скреж, по стрехите, ...
  833  12 
ПО ДЕБЕЛЯНОВ
Спи
градът
в тъмите
тихи. Бродя ...
  435 
Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...
  282 
Денят полека си отива
изпратен от парлива песен на щурче.
Светлината бавно се отмива
от сълзите на вечерното небе.
Вънка мръкна и градът заспа. ...
  546 
Зелена пролет в топъл сън и цвят,
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...
  310 
Лунна нощ...
(вълшебна импресия)
... За нас ли бе, или́ Вселената
(изпитала безброй неща)
със Вечност незадоволена – ...
  428 
Залезът бе кървавочервен
с цвят на отлежало вино.
Хванал с пръсти светлината в плен,
замираше тихо, спокойно и мирно.
Аз гледах неговите цветни нишки, ...
  399 
Пиете́т...
(триптих)
1.
Не си ли бил, Човече, в Океана,
когато залезът вълшебно гасне ...
  662 
Оловна ризница небето днес облече,
мечове блестяха от светкавици.
Дъждът доспехи до земята свлече...
Граала търсеше... да пие за наздравици.
От мощен тътен земята се разтърси. ...
  484 
Погледни към мен,
само веднъж погледни…
и ще бъда пленен
от твойте небесни очи!
Дори за част от мига ...
  577 
Горите са солта на земята
А дърветата са клонати лъчи
Които стоплят небето в хладното зазоряване на септември
Разпръсквайки омаята
На есенните листа ...
  415 
МИМОЛЕТНА ВЕЧНОСТ
Нощ.
Селце.
Над него
лунна вечност, ...
  431 
Предложения
: ??:??