20 320 резултата
Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...
  247 
Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...
  293 
Къде е раят на земята,
да се преместя, сал за ден
да си изпълня и мечтата
все пак съм от Адама ген.
Защото аз в ада си живея вечно ...
  327 
С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...
  431  16  17 
На какво се надявам, не зная...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз отблизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно, ...
  267 
Числата сменят се като по ноти
в житейска ми музика забързана.
Трупам и губя тук само банкноти,
а ежедневието не стои завързано.
Миговете никога не ме изчакват, ...
  371 
След всичките си лудници разбрах
светът на лудите -първичен.
Делил съм хлябът си с тях ,и аз
до края на света ,ще ги обичам.
Решетката с метален звън ...
  201 
ЗА БОЛКИТЕ НЕ ПИТАЙ БОГ
Какво ли иде занапред?
Едва ли мога да узная.
Реките от масло и мед
текат единствено във Рая. ...
  277 
Когато разстоянията плачат
звездите по небето се смаляват.
А болката не следва пътни знаци,
клеймо върху душата да остави.
Когато разстоянията плачат ...
  436  10 
ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
До днес аз никого не съм предала.
Макар че доста сториха го с мен.
На скришно пазя в съвестта си бяла
стремеж светът ми да е съвършен. ...
  713 
От този свят, разочарован -
живях във чужди хипотези.
Изляза ли, ще ви оставя словото.
(Едва ли Бог чете поезия...)
Един ще каже нескопосано, ...
  222 
Не намирам смисъл в живота, откакто теб те няма,
не различавам ден от нощ, сън от реалност.
Впуснала съм се стремглаво в бездънната яма,
дъното на която е една огромна безкрайност.
Във фона на живота чувам само тъжна песен. ...
  365 
Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно ...
  338 
Не отминавай скоростно и тази гара,
какво, че пак съм пътник без билет,
но виж, в ръцете си държа китара
и пея песните на нероден поет.
Ако отминеш няма да ги чуеш, ...
  237 
Знам, че хакер съм голям.
Плагиатствам, как си знам.
Хващам другите поети,
техните въртя сонети.
Е, и в други форми пиша ...
  289 
Завещавам
на птичката Орехче -
от сърце - трохички,
на Листото жълто -
ветрове, ...
  903 
Решихме и ние да видим Морето,
ах колко меко и синьо е то,
но вече нещо тежеше в сърцето,
главата ми тежка е и зная защо.
Проблеми колкото искаш странни и лоши, ...
  310 
Съдбата не пледира суетата,
превзети и закърпени усмивки.
Тя вижда у душата свободата,
върху лицето - нежните извивки.
Съдбата не целува безпределно ...
  282 
Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат ...
  275 
Била съм в живота си:
и волева, и слаба,
и безразлична, и одухотворена,
и дребнава, и "широко скроена",
и емоционална, и студена. ...
  304 
Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
  259 
Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
  719 
Превива се от напора на спомена,
полуродената ми ясна мисъл
и тъкмо да прекърша твоя корен
ме спря онази болка, че ми липсваш...
Но аз се утешавам със лъжите ...
  220 
Горят ни на клади, убиват ни млади,
защото умеем със сърцата си да пеем.
В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата
в опит да прогонят душата.
Сковани от страх за техния крах. ...
  549 
Аз снощи вечер вино пих.
То не е изненада!
А, че яко се опих -
за мене е награда.
Нали съм стар и уморен, ...
  401 
Защо ми е това легло
с размерите на мойта стая
и толкова голям балкон –
хоро да сбира? Аз не зная.
Летял съм много нависоко. ...
  578 
Пътят е един,
пътят е за двама,
пътят е за всички,
пътят време – няма.
Пътят е една посока, ...
  876 
Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...
  696 
Вече може би знам, че животът е кратък и тук сме на гости.
Вече може би знам, че не ще разбера за какво съм дошла.
Подозирам единствено, че в живота градените мостове
и във минал живот са били първо линии върху моята длан.
И във минал живот може би съм била със все същите хора, ...
  793 
Разхвърляни по пътя на съдбите си,
бездомници под покрив сме със тебе.
За миг не заживяхме, като в приказка.
Мимансът ни е още от рождение.
Нас има ни. И още ще ни има! ...
  280 
Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
  282  11 
Прелистих календара на живота
и питам се - За нещо съжалявам ли?
Разбира се, че - Да! И то, защото
на никой не отвърнах, а прощавах.
Недейте ме съветва по Библейски ...
  221 
Когато те ударят във сърцето
и всичко почернее...
И дишайки усещаш че се давиш
и се душиш със собствената си ръка,
Тогава празен и кървящ разбираш, ...
  578 
И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час, ...
  471 
Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно – ...
  377 
Празник
Когато дойде ден, наш празник
моята душа е весела, празнува!
Като е здрав човек празник е и делника,
когато са здрави близките му той ликува. ...
  424 
Всички ме упрекват,
че шефът все е ,,вънка".
Безкрайно ми намекват:
,,Пич, пак си във издънка!
Ти що народ нахвали, ...
  436 
Зорнице-звездице, пазител на моите дни,
В душата ми заран посаждаш стрък маргаритен.
По пладне, Денице, изплиташ златисти мечти,
на заник, Вечернице, миеш копнеж ненаситен.
И после се скриваш, оставяш ме в самота. ...
  285 
Усмихва се живота ми, ехидно
на моята борба за оцеляване.
На голия инат във всички битки,
победите и тежкото ми падане.
Отдавна разделих се с тази вяра, ...
  715 
Ако любовта лекуваше всички щяхме да сме здрави.
Ако омразата убиваше всички да сме мъртви досега.
Оставете тия приказки.
Любов, или омраза - това не са ли само стъпки в снега?
Безпомощност - това е моята сантименталност. ...
  324 
Предложения
: ??:??