5 032 резултата
Умът й - градина
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
  1396 
Нека ти разкажа,
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе, ...
  809 
Протегни се, любов!
Погали пак крилете ми слепи!
Златен прашец в цветовете ти свети!
Благоуханно-недостижима,
в розова пъпка прегръдки безумни стаила. ...
  1212 
Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,
но лекичко падна - тя бяло перце
и нежно докосна земята, като син целунат от майка,
в скута ни земен заспа, о, дете.
И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда. ...
  710 
В пустинята изникваха цветя,
без ласка от обгрижваща ръка.
Под пясъка със сухи корени —
какво държи ги тъй разтворени?
Без капчица пречистваща вода, ...
  1257 
Лятото (за мен) не е сезон за литературни напъни и висене пред компютъра, лятото е време за пътуване, за море, за планини, за риболов, за нови впечатления и познанства. Така че – останете със здраве и всеки да следва своя път!
С тази импресия пожелавам весело и успешно лято на всички ви!
Д.Г.
ЛЯТО
П ...
  1184 
Дърветата са вече жълти,
а вятърът все още - топъл.
Остаряло, лятото се сърди
със последен и отчаян вопъл.
През септември... ...
  917 
Изписани, ден подир ден —
страниците на живота.
С любов поетът — променен,
Изплита вярната посока.
Младеж поседнал е във влака, ...
  1410 
Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...
  1156 
Звездна илюзия...*
Звездите са ни нежната илюзия
и гледаме ги с вяра, мълчешком
понеже се надяваме, че в другия
живот ще бъдат вечния ни дом... ...
  584 
Кипариси осъмнали превити,
забравиха съвсем, че не е есен.
по сълзите смолисти, сред тревите,
авлига срича гарванова песен.
Небето, като този гарван черен, ...
  705  21 
Казах ти, че ще вали.
Чадъра ти остáви,
до вратата, острани.
Искаше да се удави,
града, да се погуби, ...
  969 
Приказна носталгия...
Pro domo sua
... вече́рник от Балкана слиза,
люлее медени звънчета –
денят на пръсти се изниза ...
  495 
Слънчогледите погледнаха слънцето
Гео Милев
Птици куршуми заляха земята,
сякаш оряха с крилата,
морето погълна небето, ...
  766  11 
Новините пращяха с дръглив, обвинителен тон,
и сгъстяваха въздуха в иначе светлата дневна.
Изтъняло, пердето поклащаше розов шифон
и се носеше дъх на сладкиш с прегоряла канела.
Тя стоеше до масата, вперила поглед навън, ...
  755 
Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност... ...
  544 
А как е хубаво, когато
денят пристига с огнена позлата,
събуден хоризонтът засиява,
лазурът лавата стопява!
А как е хубаво, когато ...
  586  12 
В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...
  886 
Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...
  725 
О,аз те моля, дойде ли отново,
срещни я;и за всичките злини,
в които бях, а и не бях виновен,
дланта й нежно, вместо мен близни.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...
  1353  23 
Нощ в Пустинята...5
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...
  548 
В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...
  610 
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
  1434 
Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот ...
  1014  11 
Нашенско стихче
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат. ...
  1142 
Кладенците на Пустинята...
Спрял в синята далечност на Безкрая,
поглеждам към Пустинята назад:
аз кладенцте ѝ къде са зная –
понеже там живях като номад... ...
  952 
Адски слънчев пек над житата златни блесна.
Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.
И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.
Буен огън страшно пари и с болка ги облива.
Ту глава от адски пек слънчасва, ...
  1138 
Добруджа
О, златна земьо със златни полета,
с житници златни, със сини небета,
отгледала силни, безстрашни момчета,
бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета. ...
  708 
Мери
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори, ...
  1571 
Накуп аз призори не бях събрал
все още звездните карфици,
когато хвърли своя свилен шал
луната в моите зеници
и после се наля с кайсиев дъх ...
  2165  24  27 
Екзситенция...*
Все още зима е, но вече
и дъх на пролет се усеща...
Навярно нейде отдалече –
Южняка ласкав е насреща... ...
  826 
Да играя с топката навън
от пладне до зори,
да чувам врабчовия мелодичен звън,
не ще ме умори.
С бърза крачка до полето аз ще стигна, ...
  1073 
В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...
  1066 
Утринно море
Морето цяла нощ не спа
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз защо разнищен съм... ...
  575 
Усещане за Буря...
Край брегове коварни и скалисти
безброй стихии яростно вилняха
и аз живях: на тези поривисти
и ураганни ветрове с размаха... ...
  1289 
Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...
  848 
Среща в Пролетта...
Утро... Пролет... Пее птица...
Бавно се развиделява...
Къдрокоса хубавица
южни ветрове събрала – ...
  670 
Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.
Преплитащи се
цветове около ...
  1122  25 
ПРОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Сутринта без знак по тъмно ставам –
като стар мъдрец от Древен Рим,
който е презрял пари и слава,
и живота, скрит под розов грим. ...
  739 
Чернишка челяд
Рано сутрин из полята пъстра
викове радостни пълнят простора.
Весело по улиците колела дрънчат,
юнашки песни гръмовно ехтят. ...
  925 
Предложения
: ??:??