20 521 резултата
Разсъмна се. И като свещ сред храм
стоеше тя пред празния прозорец.
Загърната в огромния халат,
потъна в писъците на прибоя.
Тя цяла нощ горя у твоя дом ...
  712  12 
ЗИМНИ КОПНЕЖИ
Копнеехме ние за пролет през зимата.
И чакахме слънце и син небосвод.
И често от мъка ругаехме климата...
И влачехме своя нещастен живот... ...
  450 
Ти виждал ли си как се остри нож?
Стоманен. Без следа ръждива.
Блести като луна над вълча нощ
и бавно в тялото ù се забива.
А тя, по-черна и от кръв, ...
  689  13 
Човек да бъде мъж или жена?
Във този спор от вечни времена,
един приятел казваше:
- Човек,
когато се почеше във ухото, ...
  681 
Кове ме тоз живот. Кове.
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.
И примка от конопено въже ...
  600  14 
Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.
Разкъртва натрупани плаки. ...
  2074  23 
С тази толкова истинска жажда
да живее и диша, човека
като светла искрица се ражда,
за да тръгне по своя пътека!
Че от болката майчина взел е ...
  773  12 
Песен за човека - III част
(Разпятие)
Заспивам разпнат...
Закован на кръста на времето.
Не танцувам вече... ...
  1087 
Есен отмъкна царственото лято,
вятър докосна снажното му тяло,
финно смъкна тънката му роба,
сгуши нежно огън за отмора.
Грабнахме с шепи лудост гореща, ...
  547 
Разкажи ми, Дяволе, за Господ.
Пафкахте ли тайничко цигари?
За какво се сдърпахте, че после
все сте на различни гари?
Разкажи ми, Бог не може. ...
  650  14 
Жигосали сме се сами със Болка -
и телата тленни, и душите -
страданието приели са
безропотно, без съпротива ...
Нима като перпетуум мобиле ...
  531 
Етикети ти ми лепваш, без да ме познаваш,
и злоба сякаш във словата си придаваш...
Твърдиш ми смело, че си ми приятел верен,
но виждам, че го казваш твърде неуверен...
И лъжеш грубо, обещаваш, а не изпълняваш, ...
  762 
Като таралеж пъпли над пътя въздухът топъл и безметежен. Напомнящ на локви след дъжд пороен. И оглеждайки се в „шарената локва”, сянката пое по пътя на щастието. Последва своя собственик мълчаливо и тихо. Където беше той, там бе и тя. Мълчалива, безименна и бездушна. Повтаряше всички движения, без д ...
  948 
Цяла година не бе стъпвал във храм.
Даже не бе преминавал наблизо.
Той е наясно, че Бог не е там,
а вечер предрешен по ангелски слиза.
Цяла година не бе палил и свещ - ...
  553 
Дали видение е Тя, тъй приказно,
или извайвал я е с думи краснописец,
дали преструвала се сто години,
да чака принца зла магия да отмие.
Дали река е, с цветове невиждани, ...
  560 
Любов или сън?
Денят ми започва
с "Първа програма".
След нея,
по навик, ...
  902  16 
Това, че съм добър,
те възмущава.
Че съм наивен - просто те гневи!
Не възразявам,
зная, имаш право. ...
  755  11 
Августовски слънчогледи
Слънчогледи, добри слънчогледи!
Като нос сте увесили питата!
Де е погледът, в слънцето вперен?
Де са златният цвят и пчелиците? ...
  999  19 
Отдавна дебне скритото коварство –
наследникът на онзи жалък Юда,
предал Спасителя, а Праведното царство
обрекъл на поквара и заблуда!
За низостта платена е цената ...
  890  13 
Разбъркана съдба. Кълбо от възли.
Пристегнала до синьо любовта.
Завихрени емоции... до сълзи,
измъчена от стегнатост душа.
Изстрадани усмивки... белоустни. ...
  963  15 
Когато жените престанат да бъдат жени,
а хищници стръвни, разкъсват на части живота,
по-зли от мъже и от дявола още по-зли,
на работа, вкъщи, а после дори и в леглото.
Когато жените превръщат се в други жени ...
  1452  24 
Не са ли дните ни просто пясък в дланта,
макар да ги стискаме здраво във шепа...
Изтичат си зрънце по зрънце и все с мисълта,
че утре е денят за ново начало...
И тука думите секват, сякаш са в плен ...
  796 
Да имах силните криле на птица,
незнаеща ни студ, ни глад, ни жажда,
и дарбата – във цвете, във тревица
да виждам как животът в миг се ражда!
Да можех сред вселенските простори ...
  555 
От Бога ми е дар непокорството
да летя в самолет безпилотен,
да тръпна пред мимолетното,
зора да буди сърцето ми.
От залеза ми е дар многоцветното ...
  585 
Като в безкрайна броеница
преследват се минутите и стават часове,
а после часовете в редица
изнизват се и стават дни.
Случайни срещи, споделени мигове ...
  475 
Светът по детски вдига се на пръсти,
за да покаже колко е пораснал,
нехае за забраните, чевръсто
посяга към поредната опасност.
Светът вечеря захарни заблуди, ...
  1295  17 
Живея си ей така – сама.
Без смисъл, дори не знам защо.
Вероятно заради самата самота.
Гримирам се просто така.
Без смисъл, дори не знам защо. ...
  824 
Небесна валута
Божествен подарък, кристална идея,
лъчист многоцветен заряд.
Безплътната същност отвътре живее –
изваждам и ставам богат... ...
  1077 
Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
то, думите, и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...
  1074  11 
Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...
  940  26 
Живеем да умрем един ден,
но искаме ли внезапната смърт?
Умираме ли за живота единствен,
или за това, че човек е станал дърт?
След смъртта започва ли нещо ново, ...
  1762 
Не мога да рисувам.
Познавам един художник.
Не съм го срещала, не съм го виждала.
Но гласът му познавам,
и Душата. ...
  373 
Да бъдеш или не?…
Tуй е въпросът.
Дали Човек да бъдеш,
или да смажеш всяко чувство в теб,
дали с очи невинни да гледаш на света, ...
  2174 
И пак се чувствам сам и слаб
и чудя се на този странен свят,
дали не бъркам, че съм тук,
дали не трябва да съм друг ?
Ненужен чувствам се редовно, ...
  786 
Уроци тежки от Съдбата –
всеки е получил -
и не веднъж, не дваж
по пътя си човешки.
Може би те идват, ...
  452 
***
Увисват чувства.
Притворството разпръсква
набедена самота.
Обсебват спомени, а после - ...
  764 
Когато погледна към небето безкрайно,
осеяно с милиони сияйни звезди,
душата ми в благоговение се унася омайно
и смирено Ти, Боже, благодари.
Обхваната така сред висини необятни, ...
  731 
Желязна броня ме обвива,
в желязна броня аз кървя
и моята незрима рана
расте по-бързо от страха.
В желязна броня аз живея, ...
  921 
Душата ми е стегната на възел
и в порив търси как да полети.
Животът ми е шарен пъзел,
а дните тичат - като след мечти...
Дали бленуваното утро синьо ...
  713 
Надявах се, вълна подир вълна.
Талази от вода, убити в пясъка,
и пяна от горчива тишина,
в напразни океани от очакване.
Завръщах се при тебе отдалеч, ...
  757  18 
Предложения
: ??:??