20 049 резултата
Люлее се махалото безспир в стремеж към
своята парадоксална цел - да достигне
точката на равновесие.
Стрелките плъзгат се по циферблата,
на късчета насичат времето ...
  536 
Какво остава ни за края? -
Един безбрежен океан,
на който мачтите залязват
по своя път предначертан.
Какво остава ни за края? - ...
  698  16 
Страх ме е, че римите ще свършат,
че във писането няма хляб,
че с парцали подове ще бършат
и поети, и писатели, накуп.
Страх ме е, че няма да пожалят ...
  635 
Да изразиш Неизразимото!
Празника на багрите
в танца на Световете,
Музиката на Светлините,
изяществото на Формите. ...
  610 
Незнайно или знайно как
(при мен така се случва)
застига ме попътен мрак
през дневната пролука.
В нощта пък, да я режеш с нож, ...
  515 
НАШАТА ПЕСЕН
Рисувай, поете,
рисувай със думи,
реди своя стих,
после тайно поспри. ...
  584 
“Ех, мамо,
каква красота!
Достигнах върха,
ти да знаеш!
Да можех ...
  552 
Великият Творец потапя четка
и багри приказни реди,
върху платното на живота
картини майсторски твори.
Цветя накичили поля зелени, ...
  517 
Навярно, побеляла като вятър,
в очакване на по-добрия свят,
когато мисля, че си ми понятен,
а ти ще си отдавна непознат,
тогава ще заспивам със албуми, ...
  681  11 
Ж И В О Т
Жалко,
че ме каниш за съдник -
съдбата изигра ни лоша шега.
Аз не съм мисъл, ...
  468 
НАГРАДА
Ако не беше болката преляла,
чашата на младостта,
как щях да съм разбрала,
че си е отишла любовта? ...
  686 
Когато избереш,
друг избор не остава,
освен да продължиш
или да се откажеш.
Но все пак – Избери! ...
  669 
Прокълната съм,
ей така – на инат,
за закрила жадуваща,
да бъда закрилница,
да раждам с болка, ...
  733  20 
Започна постът
и всичко дребно
като сянка си изтля -
гняв,
страх, ...
  371 
Като в Шекспир
Страхливите умирали стократно,
а смелите – един-единствен път.
Излиза, че по всяка вероятност
е глупаво да бъдеш прям и твърд. ...
  1327  20 
Поема ли по пътя стръмен,
готова съм да загубя много дни,
че стигна ли до кръстопътя мъчен,
да мога да разпозная лъжливите следи.
Погледна ли към Луната нощем, ...
  563 
И С К А М
Искам да съм ангел,
но не знам слова
да превръщат демон
във невинност. ...
  529 
В космическия век,
затрупана от информация,
уверена и обезверена,
заплашена от ядрен взрив,
неискреност, ...
  764  12 
"...високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни"
Евтим Евтимов
В равнината смърди на дребнавост. ...
  770  23 
Последната права
***
Твойте стъпки бележат съдбата ми:
всяка крачка – триумф и възхвала.
До безкрай нагнетяват в душата ми ...
  951  31 
Жива съм. По пътя труден
се опитвам да вървя...
Иска ми се да съм будна -
да приема този свят,
пълен с тайни и абсурди, ...
  1028  45 
предизвикано от Животът е светкавица
на
преди да те намерят в кошница в реката
и да нарекат Апостола
преди да хукнат ветровете в теб ...
  857  10 
Здравей, приятелю,
толкова неща споделихме...
Дадохме, получихме и научихме
заедно.
Животът не се живее по учебник. ...
  621 
С П О Л У К А
Колко струва сполука без път?
И в нежния полъх със пролетен дъх
сърцето напира да спори на воля...
А ти тръпнеш да усетиш повея ...
  458 
Понякога сърцето ми е нежен храм -
роден от болката, пронизана от спомени...
От всяка болка тайнственост събрал,
светът възкръсваше, мятайки се в изгрева...
Там гмурнах се с разтворени ръце - ...
  521 
„Свобода или смърт”!
Изстрел в главата!
Шуртяща
млада
кръв… ...
  531 
Този дъжд заваля и не спира
вече толкова много години,
не признава ни лято, ни зима,
иска целия свят да измие.
Ту припада навън драматично, ...
  881  50 
І.
Залюлей ме в люлката.
Люлей с всичка сила:
да ми пищят ушите,
да ми развяват косите, ...
  2338  19 
Във мене Храм Божествен ще издигна
и с нищо грешно няма да го оскверня,
сърцата на Слънцата ще достигна,
докосвайки безмерното с ръка.
Тогава ще почувствам и ще бъда ...
  494 
ВИШНЕВ ЦВЯТ – ДЪХ НА ПРОБУЖДАНЕ
Изчистваш сивотата на деня
и в нея три неща прозираш в мрака:
единство в тънка суета,
безгрижен месец, ...
  507 
Изпръхнали бразди,
повили семенцата –
спотаената
магия живот,
изпръхнали бразди, ...
  781  29 
Приказки, песни и притчици
заа неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(3) ...
  846  21 
Уморена след тежкия ден,
тя се връща отново във къщи
и започва да чисти след мен,
който вечно за нещо се мръщи.
После бързо ще сготви храна, ...
  825  15 
Изгрей! Изгрей и стопли душата ми.
Таз душа в тъмнина потънала.
Изгрей! Озари сърце клето ми.
Внеси светлина в битието посърнало.
Изгрей! Изгрей, избави ме ...
  767 
А толкова ми е дълбока пропастта!
И толкова примамливо сега ме кани...
Дали към дъното ù искам да летя
в мига, когато ще съм пеперуда - знам ли?!
А плитък бе животът ми насреща ù, ...
  636 
I.
Всичко, което ни свързва,
е онзи спомен,
че те познавам отпреди.
  775 
ДВЕ ОЧИ
По спомена за твоите очи,
по картата на тайните ни срещи
безименна следа гори,
великата илюзия се мръщи. ...
  446 
Не можеш да ме разбереш.
Tи не разбираш живота.
Свикнал си на лесното
живуркане по Земята.
Няма да разбереш, ако ...
  615 
Възпитание на страха
Аз вече знам
кога се появяваш.
Научих как,
къде и от какво. ...
  754 
Мечтите са същите
Сред сивата улица се стелеше гъста мъгла.
Тишината обсебваше всичко в забрава.
Нарушено безвремие от шума на листа -
оживели за миг, ми напомнят тогава... ...
  896 
Предложения
: ??:??