3 942 резултата
Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...
  1089 
Мисли си художника на ум...
каква е таз картина?
Изрисувана, динамична,
тъй магична!
Ала крие се зад нея истината неясна. ...
  1469 
Понякога е притеснително,
колко сме невежи,
само отрицателно да гледаме,
залети от брътвежи.
С обвивка от хумор, ...
  785  10 
По пладне небето
е сготвило за вятъра
бели облаци
в най - дълбоката
си синя тава. ...
  653 
И ще потънем в тази пръст
от нея сме изваяни
чупливи съдове от глина
вместилища
на вино и елей ...
  626 
Няма значение, че сме заедно,
Защото ти си далеч от мен.
Ти искаш да си върнеш нея,
Аз искам да си върна него.
Затова сключихме сделка, ...
  965 
Боли ме
не от удара на камъка
който ме застига
а от злобата на хвърлящия
тя остава в ръката му ...
  840 
Сериозен, сериозен противник си имам,
разбива тялото и душата ми на парчета.
Тактиката му е силна, непобедима,
отделя, отделя ме от жена и деца с хитрост несломима.
Използва апетитите на плътта, ...
  667 
Ако си почувствал,
заедно с мен,
най-много теб - самият,
насред всичко останало,
значи съм била правилният човек - ...
  597 
Какво бих могла да ти кажа,
за този кратък миг, в който сме
заедно само тук, тук и сега.
В тази илюзия или пък мечта.
Какво бих могла да ти дам, ...
  776 
В мига на всяко следващо откровение
безмилостната истина, какво творение
внезапно секваща и разум, и съзнание
голота изящно опакована в това сияние.
Уморена тишина в мрак витае ...
  1345 
Самотен
в самотния дом
на самотната улица
в самотния квартал
на самотния град ...
  791  12 
Nihil est in intelektu quod
prius non fuerit in sensu.*
Елате в дома ми мои чувства разнолики.
Потребна ми е силата на вашата печал,
за да бъда съвършена, мъдра и обречена ...
  591 
къпини поезия комари
улук бриз
отсъствие зависимост
успокоителни безадрес
присъда ...
  1105 
Сама останала на земята, като птица без криле!
Старица сгушена в ъгъла чакаща смъртта...
Дървото заедно със старата жена реве.
Хора, подминават гледката с пренебрежение и кръстили ръце.
Защо нима сме лоши и не чувстваме? ...
  547 
Тръгвам отново към себе си
сгушена нямо в тишината
и потъвам в незнайни оазиси
с камбанния звън на душата.
Пак си търся тихо пристанище ...
  880 
Отново сетила си маса
след хладилник…
И пак бедрото си заголила
във ужас…
Душата сита и пресита ...
  795  21 
Бягай.
Както искаш.
Както намериш за добре.
Бавно. Или бързо.
Страхът гузна съвест зове. ...
  706 
Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...
  587 
Надявам се мълчанието ми да стигне
там, където гласът ми не може!
Липсваш ми, някой ден, някъде отново,
ако се срещнем запознай се пак с мен...
Ще помоля звездите да ми сбъднат една мечта ...
  898 
И днес е като вчера,
а утре сигурно ще бъде като днес
почти еднообразие нали
седим си в къщи
в домашния уют ...
  670 
С песен ще живея аз до края,
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...
  403 
Все още се говори, отвъд моретата и планините,
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...
  787 
Най обичам
когато вечерта се сгуша в топлото ти тяло
и унасяща се в сънищата сладки
усетя мекотата на устните ти гладки.
Когато стряскам се ...
  639 
Студени, счупени хора
вливат се в тъплата
все едно са нищо
и всичко.
А ние само искаме ...
  1011 
Не чуваш яростта в гласа ми,
имаш болка в ушите,
а моите гласни струни
са посинели от студ.
Ще ги сгрея във ума ти, ...
  816 
Дадоха ти
второстепенна
роля на
самовлюбения
Нарцис ...
  1169 
Ще има такива студени, пъплещи дни,
които изтръгват душата ти бавно,
смачкват я и сдъвкана някъде там,
свита, очаква още да страда.
Ще има такива – никакви дни, ...
  979 
Една проста история...
Поредната неразгадана теория.
За една кибритена клечка,
сама на себе си пречка.
Тластната бе от неочаквана искра. ...
  938 
Вселената направи
своя ход и
заровете се търкалят.
Часовете ни разделят.
И как да ме докоснеш, ...
  800 
Мога да видя как бавно умира
душата ти
докато нощем ловиш
самотни пеперуди
всяка вечер притихнали ...
  780 
оглушахме от тази тишина
спуснала се над града
уловила ни във шепите си
от безсънието и от страшната
измяната на самите себе си ...
  515 
"Не се привързвай.
Каквото и да правиш, той ще избяга." - обади ми се съвестта,
каква ужасна душевна микрофония сега настана...
"Така се и не научи,
от какво си ти глупаче: ...
  764 
В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени. ...
  794 
В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...
  514 
Предисловие:
2020 г. е подвластна на планетата Юран, който вещае разрушение в глобален план.
Защо Уран!?
Ти, Уран, злокобен и толкова разрушителен.
Защо нападна човечеството с вирус умопомрачителен?! ...
  747 
Прибирам се.
Прозорецът беше отворен.
Няма червено вино.
Беше свършило отдавна.
Не искам да купувам повече. ...
  802 
Спиралата разгъва
стоманените краища
с присъствието на едно
отсъствие.
Гугутката, ...
  724 
Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...
  697 
Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...
  728 
Предложения
: ??:??