20 516 резултата
Спомен за майка ми
Помолих я, да нарисува цвете…
Тя даже не погледна към молива.
Взе кърпата, избърса си ръцете
и до килера в ъгъла отиде. ...
  2427  17 
Там, на края на града,
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.
Там ръка протяга просяк, ...
  732 
Лекарство
Цяр, за който ми се струва,
че не бива да е вреден,
а е редно да лекува,
но за друго е въведен. ...
  461 
Имам правото да съм всяка
и няма какво да ме спре.
Да съм звездица в небето
или бисер в морето,
да галя като слънчеви лъчи ...
  634 
Същността на живота
Така се радвам, че те има
тук... на топличко във мен.
Няма сняг...
А си е зима... ...
  1152  16 
Небето не помръдва и е скучно,
вятърът заспал сънува духове.
Тревата е безлична - не е вкусна,
а лятото изгуби се във слухове.
Китарата е няма - непотребна, ...
  564 
Разноцветие от багри ме събужда
и слънчев лъч ръка протяга.
Песента ми неуморна и протяжна,
в небето пулсира със вяра.
Аз под сводовете сини пак се впускам, ...
  606  10 
Най-страшната истина била
да срещнеш в огледалото истината.
Огледала, огледала -
толкова мои копия,
какво бих си казала с вас? ...
  531 
Оголях от провиране,
обосях от препъване.
Покрив носих на гръб,
но и него изгубих.
Непростени останахме ...
  1025 
Две липи растат във парка.
Две липи разпръскват аромат.
Две липи си клони в арка
сплитат пак над някой непознат.
Розов храст край тях цъфти. ...
  969 
“Брегът на самотата”
Когато стигнах горе на скалите,
обърнах своето лице назад.
Погледнах залеза над планините -
открил бях вече своя бряг. ...
  667 
"Напред е пътят"
Какво отнето бе от нас във времето?
какво забравихме да споделим?
Дълго чакахме - сега сме закъснели!
Надеждите кога ще възкресим? ...
  1291 
Стая. Момиче сред стени...
Движение, движение на мислите...
То бяга в мечти да изкрещи.
Назад, назад безшумно до сълзи.
Продължава във външните едни неясноти. ...
  897 
Небето тъжно се усмихна
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?
В небесни гробници белеят ...
  1233  11 
Когато на двайсет
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла, ...
  1811  33 
Да спре да бие сърцето
не е нужно много,
но да препуска в галоп
се иска всичко.
Бъди готова да дадеш себе си, ...
  1246 
Размисъл
Времето е гадно, безразлично,
дъждът кротува тих по клоните.
Теоремите присъстват в учебника
или чакат своето откриване. ...
  881 
Кошмарно е да мислиш за миналите дни,
потънал във разруха сред жалки старини,
да чакаш чужда милост от нови времена
и някой щом почука, да бягаш за ключа.
Когато те потърсят от жалост, че си сам, ...
  602 
“В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.”...
Хр.Смирненски ...
  3943  64 
Червеното поле на крилата и твърди,
обхващат с мах два свята прегърнати,
а черните точки са цели с пълни гърди,
извикани и в смисъл самите превърнати.
Калинка е. Ей момче намерило себе си, ...
  775 
Изкупление
... да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят - Второзаконие 5:9
Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление ...
  1765  25 
Един човек умря така нечестно,
че вятърът изтръпна и се скри.
Убиеца не трепна - някак лесно,
следите си след него заличи.
Погребаха го с почест и букети, ...
  604 
Не съм се натанцувала,
не съм се намечтала,
не съм успяла още
напълно да се покваря,
все тъй сърцето си раздавам ...
  784 
Дали дъждът, който вали
от прихлупеното сиво небе,
ще измие греховете ни
Защо винаги на празник, Господи,
идва страдението на изтормозения ни беден народ? ...
  704 
Оставете ме да пея и да пия!
Просто оставете ме на мира!
И тази битка аз изгубих...
Съзнания заспали не събудих!
Оставете ме да пея и да пия! ...
  732 
Няма как
Няма как да опитомиш тишината.
Тя те изгаря с противоречия.
Няма как да спреш светлината.
Прониква в теб въпреки тъмните пóмисли. ...
  2480  18 
Глътка от теб се разлива, като дъжд на площадка.
Превземаш ме бавно, като цвете в лунен град!
Прекрачвам всички мисли и вървя към теб.
Говориш тихо, като нежен полъх навън!
Опитвам да те докосна с дланта си. ...
  541 
  867 
В смъртта се всеки смъртен е безсмъртен -
в способността си да остави
след себе си
несплетени дълги нишки,
размотани от кълбото на съдбата. ...
  574 
ПРИКАЗКА ЗА МЪРЗЕЛA
И ОЩЕ НЕЩО
Някога във замък стар
живял щастливо и богато
мъдър и обичан цар, ...
  4147 
Миг
Застанал в средата
на мръсна стая,
мисля за красиви неща.
Прегърнал Неверието, ...
  718 
Внезапна Смърт
Казват, милостива Смърт била -
внезапната!... Когато няма Време
да изповядам в себе си Греха!...
Но не изпитал ужас пред Смъртта, ...
  1957  30 
Понеча ли мига да спра,
той сякаш повече избързва.
По-близо съм до онзи бряг,
от който няма да се върна...
Брега, от светлина огрян, ...
  1188  38 
Красиви са очите ти,
загледани дълбоко в мен,
разлистващи душата ми до дъно.
Безмълвно гледаш ме със твойте две очи
и в мигом всичко преценяваш, ...
  772 
Реквием ти напиши,
за две неслети
души.
За мен
за теб - дори. ...
  579 
Чувам, когато не искам…
Усещам без да искам…
Думи безчет
и чувства подред.
Мисли летят… ...
  1085 
Завой.
След него нова вяра.
Кацнал облак на един балкон...
Порой.
Тотална изневяра. ...
  510 
Звездици, небе - красота...
Нощ, тишина и тъмa...
Когато луната сълзите си крие,
започва да плаче и мойта душа.
Нима нощта, в която загадка се крие, ...
  836 
Угасват светлините,
завесата развява тишина,
Декорът гърчи се, изстива.
Под стъпките димящи - суета.
А клоунът разбиращо намига. ...
  501 
Едно по едно се от мене
парчета бавно откъсваха.
Оставаха в "старото" време,
глухи за новите писъци
Една по една се пред мене ...
  824  11 
Предложения
: ??:??