20 512 резултата
Време,
което се готви да ме пречупи,
да ме преметне като прашинка,
да носи в главата ми само вятър...
Къде искам да тръгвам? ...
  485 
Отекват глухо стъпки по степта,
в редица плуваща в мъглата,
от каменни окови звук едва
дочу и се стопи зората.
От веригите следа оставена ...
  1067 
Във всяка, уж
добра, жена
дух силен
на жената-войн живее,
дълбоко скрит ...
  1632  34 
Тринадесет стълби, а може би повече
катерим след всяка раздяла.
И всяко стъпало е остра ножица,
която ни реже крилата.
Девет кръга, а може би повече ...
  1086 
Как искам да съм силна
дори и в слабостта
и с нежност да прегърна
най-малките неща.
Да мога да издържам ...
  2906  19 
Privat
открит лист
за въздишка
по-скоро морно дихание
привет ...
  752  10 
Плете съдбата своята завеса
от пъстрите нюанси на света,
ту хвърля те във огъня и стреса,
ту те закриля щедро от студа.
Веднъж си и любимец и приятел, ...
  821  18 
И само с душата ще види се
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
Аз по навик правя всичко ...
  625 
В главата отново грохот копитен.
Ще ви има и когато светът процъфтява.
Свещица припалвам, безмълвен се питам,
защо сте ме тука оставили?!
Дори и небето сега ви прелива. ...
  915  22 
автори: gerrda & Елишка
Изгубихме се в думи непотребни,
накъсани в мълчание от дрипи
и тровехме в нелепости моментни
ронливото на чувствата си скрити. ...
  939  28 
Уморих се от всички приятелства.
Уморих се от всички предателства.
Уморих се от ярката светлина.
Уморих се от черната тъма.
Уморих се да търся любовта. ...
  929 
Надеждата последна си отива,
защото е от извора вода,
докосва те с ръката си игрива,
разпръсква нежна светлина.
Надеждата последна си отива, ...
  951  18 
Тишина, мрак... звезди и луна...
аз, ти... вино и сълза...
Пея песен, седейки до теб...
„Не разбирам думите!" - ми каза...
„Песента е без думи!!!" - ти отвърнах. ...
  687 
В една алея
сенчеста вървях
между разкошни гробищни дървета.
И ме докосна -
приглушен и плах, ...
  485 
Има дни на приумици -
думите сами се ронят,
късат по парченце обич,
литват с вихрогони,
под вода лавират, ...
  649  17 
Затворена, поробена,
моминска, търсеща душа
в една река топола влюбена -
една реалност, или пък лъжа.
Светът простор е тесен, ...
  682 
Забравихме за Божиите обещания...
Запомнихме църковните обреди.
Свещици палим и вода преливаме,
кадим тамян над празнични обеди.
В иконите се взираме и просим ...
  1020  17 
По тънък лед
пристъпяме...
коричка лед...
В душите - лед...
понякога ...
  757  21 
На гърба на огромното Нищо
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито ...
  855 
Може би теб избрах
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...
  1149  13 
Ще изпреда тъгата на самотни нишки...
И след мен ще ги тегля... като дълги коси.
По тях ще полепнат много чужди въздишки...
И денят ще е бял. И светът ще боли.
Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите. ...
  792  13 
Нa ничия земя съм. Тихо е.
Музиката заглъхна в далечината.
Гласът секна и сега страшно е -
може би нещо разцепи земята.
На ничия земя съм. Избягах от вкъщи. ...
  791 
Дон Кихот си бил.
Видях силуета ти.
Стана ми смешно,
заплаках и спрях.
Няма ни вест, ...
  614 
Да напише в стих от кал
спомените си поета
е бягство от лудостта
във суетата... Човешко е.
Браво на поета! Красиво е ...
  766 
В нишата, зад трепкащия пламък,
сред сенките играещи, от камък
издялани, две длани над света
простират се. По дланите кръвта
с боя червена неизвестно кой ...
  584 
Събудих се и се изсмях
на себе си, на него и на времето,
че мойто време вече е история -
на лудост и безумие.
Поисках да открия себе си ...
  910 
Какво са години и дни отлетели,
какво са грижи, коси побелели,
щом греят сърца, обич градили,
с божия дар - с благодат, свежи сили,
свети просторът... аромати, пеперуди... ...
  700 
Любовта не е птиче в кафез.
Зад решетки не може да пее.
Тя жадува за въздуха чист
и на слънцето златния пламък.
Любовта е копнеж, свобода. ...
  702  13 
NO EXIT
Заблъсках се в решетките!...
... как исках да изляза!
И блъсках се, и блъсках -
лицето си размазах... ...
  813 
Жадно пак прозореца отварям,
дишам въздуха със пълна гръд.
Вятърът с косите ми играе,
ласкави - лъчите ме зоват...
Пак ме мами слънчева пътека, ...
  932  34 
Под тънка бяла повърхност
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя... ...
  695  15 
Не си изплетен ти от чувства.
Не могат да те проядат молци.
Риторично ли душата не е пуста
или просто не улучиха стрелци?
Седем десети се сливат с една ...
  606 
Eсен, аромата ти прощален чувствам
и пъстрия, попрезрял вкус на деня
долавям с небцето си. Толкова пусто
е някак... И хладна е вече нощта.
Признавам – опитвам да те харесам. ...
  1029  14 
Омръзна ми да бъда вярна,
да съм смирена и добра...
Омръзна ми от този театър,
изтъкан от лицемерие и суета!
Защо забравихме да бъдем хора? ...
  901 
Съдбата пее своята песен:
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян, ...
  405 
Пада още лист от твоята невинност.
Заставаш гол пред всички ни,
но кои сме ние да те съдим?
Коя съм аз, та да осакатя душата ти.
Мога само и аз да те забравя, Скъпи мой. ...
  928 
Луната осветява кървава постеля над земята...
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен... ...
  729 
Възпявах старите любови
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.
Възпявах не една, не две надежди ...
  522 
Сандалите ми - умориха се от чакане
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.
Косата ми - развяват ветровете на Егея. ...
  708  20 
А малкото сърце
на малкия човек
е малката скала
във твойте колела.
Опърпани и сухи, ...
  529 
Предложения
: ??:??