5 036 резултата
Обичам есента и нейните спокойни
сълзи. На Маракеш под небесата знойни
дори и лятото неспирно да цари,
когато зъзнат в лед сибирските гори,
пак неговият пек сърцето ми смразява. ...
  1016 
ЕСЕННО СИНИ
автор: Кристиан Ковачев
Облаци бели, сиво-сивели,
Пъстрят простора, навяват ми мисли,
Отнасят ме в помисли чисти. ...
  611 
Нощ в Старата гора...
Нощта се спусна от звездите
с воал над Старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра. ...
  904 
Настана сутрин, зазори
Угасват вси звезди
Светлей небесна синева
Изгряват две слънца
И две пътеки слънчеви ...
  416 
Една вълшебна лунна нощ в Океана...
Звездите тегнат каго грозд:
с ръка, аха, да ги докоснеш...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...
  511 
Таз година времето не ни обича,
навънка постоянно дъжд вали,
слънцето по-рядко наднича
от непрестанните гъсти мъгли.
И студът, който ни обзема, ...
  583 
Планини,
може ли да ме чуете?
Аз викам, викам вашето име.
И си представям!
Под синьото небе, аз да остана ...
  861 
Там вълците дращят със нокти небето
и пият от лудото биле на Млечния път.
Задирят луната по тая пътека, където
направиш ли крачка напред - и ще свърши светът....
Там нощем русалии бродят в полето. ...
  1050 
2/ ВИЖДАМ ВЕЧЕ ЕСЕНТА
Аз виждам вече есента...
Отмина хубавото лято.
Миньорно почвам песента...
Тъгата ми е във душата! ...
  356 
Изгонен от Света...
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...
  541 
Синее небето над Стара планина,
наблюдател грешен, потънал в захлас,
сякаш отражение далечно на морето
вдъхва уют и свобода!
Без посока носят се леко ...
  721 
Зелен килим,
покрит с окапали,
умиращи листа,
земята стеле.
Стене голото дърво в самота. ...
  385 
На дюлята ми - колко дюли!...
И сякаш виждам сто луни.
Отдавна вече не е юли
и времето се заслани.
Листата - облаци зелени, ...
  1037  14 
Нощ, луна и звезди
на вън е тихо и всичко спи...
Само някъде далече,
мъничка вълна се разбива на брега.
А на мокрият пясък - ...
  1008 
Нощта бавно пада над града.
Забулва с черна пелена градини,
паркове и улици.
Зад облак къдрав показва се луната бледа,
накичена с пендар от хиляди звездици ...
  364 
Четирите годишни времена - Есен
Самотна, закъсняла птица
полетяла с уморени крила.
По невидимият път във върволица
отминали отдавна са птичите ята. ...
  620 
Играят жълтите листа
по свирката на хладен вятър.
В небето горе - на Христа,
звездите правят си театър.
И по неравния асфалт ...
  399 
Облаците пак са ниски
и затулват хоризонта.
Пия си под тях уиски
и следя отблизо фронта.
В ниското летят и птици ...
  434 
Веднъж преди, преди веднъж,
ни дважди, трижди ни, веднъж...
И пак преди - преди веднъж,
веднъж, преди закапал дъжд.
И тъй преди, преди веднъж, ...
  1036 
Идваш с позлатените крила,
донасяш пъстри, нежни багри за света.
Обрисуваш в жълто, във червено горските поля,
разкрасяваш с диаманти полските цветя.
С мека светлина галиш всички същества, ...
  506 
Катерим се по тясната пътека,
под плачещото есенно небе,
а Витоша разкисната и мека,
от бурята разюздано реве...
Мъглата черна ни притиска диво, ...
  385 
Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...
  618 
Ела със мен, подай ръка,
погледни с очи към Божията зора.
Колко е приятно всичко покрай нас -
планини високи, бистро изворче ни поздравява във захлас.
Веселите птички чуруликат, ...
  368 
Хубави са цветята ми
в моята градина,
но на живо по-красиви са
от нарисувана картина.
На любов ухаят ...
  915 
Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на тамата
затвориха прозорците в света!
Оловото се спусна от небето, ...
  434 
Пред очите красота -
веднъж залез, а
след това зора.
Сякаш рисунка е света,
но има подробност една... ...
  582 
Събуло зимните ботуши,
преминало през пролетни води,
небето ризата си сУши
и слънчева пътека си гради.
По нея лятото ми слиза ...
  422 
Тихо събуждане.
Дантела от сняг.
Балеринки във въздуха.
Събуждащ се град.
Усещане за ново начало...
  843 
Есен във Велико Търново...
Град ли е?... Или- икона?...
И истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона
сега- във есенна Мистерия ...
  489 
Листото ражда се от пъпка и расте стремглаво,
подхранвано от любовта на слънцето.
Но минава време и листото се отделя от стъблото
и ако има късмет, се понася от вятъра в неизвестна посока.
А може и да падне на земята, разкаляна от неочаквания дъжд. ...
  582 
Моята есен е тъжна и тиха.
Несресана рошла в ранни зори.
Всяка сутрин в душата ми плахо се сгушва
ококорила с обич огромни очи.
Моята есен е скромно момиче. ...
  911 
Есен в парка...
Ръси есенната шума
топъл вятър, напорист
и разстила я безшумно
по земята- лист по лист... ...
  494 
Октомврийска късна сутрин.
Ято гълъби над Люлин.
Слънчев ден след дъжд проливен.
Прясна есенна коприва.
Млад сокол в свободен полет. ...
  1052 
Идването на нощта...
Над мен небесният покров
замислен в залезът се къпе,
с предчувствието за любов-
мечтателно нощта пристъпя.... ...
  467 
Златна есен, красива есен,
листата падат като песен.
Златна есен, шарена песен,
всичко приказно е вън.
Жълти, алени, кафеви, ...
  538 
Отива си денят и за отплата
след себе си оставя ни нощта.
И тя кове за утрото позлата
край пламъчето бледо на свещта.
И за забава в тези тъмни нощи ...
  478 
И иде Нова Есен...
... и иде Нова есен:
ще допълзят мъгли,
от вятърът понесен
дъжд ситен ще ръми... ...
  536 
ЦИГАНСКО ЛЯТО
Захвърля Есента писмата
преди да стигне края.
А те се стелят по земята
и на снежец ухаят… ...
  476 
Хоризонта и Нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
  554 
Есенно море...
(импресия)
О, как различно е Морето днес!...
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест ...
  1512 
Предложения
: ??:??