41 810 резултата
Родино, вън се съмва ден,
но лошо те сънувах.
Не аз от теб, а ти от мен
на кораба отплува.
Родино, като пресен гроб ...
  795  20 
Носи багри на дъгата
есента - жена на средна възраст:
зряла, щедра и богата,
с ароматен дъх на нежна дързост.
И с душа от старо злато ...
  2117  36 
В съблечени от истини очи,
непремълчали минало и настояще,
целта проблясва и единствена мълчи
и не признава слабости ревящи.
Електронен свод и праг широк, ...
  596 
Когато на рамото ти, притихнала,
обличайки облаците в пяна,
хвърли онези думи
в мишената на сърцето ми
и ядрото на лешника се разцепи под звуците ...
  635 
Потънала на дъното на океана
Се сливам с мидите
И помня лятото...
В морска пяна съм обляна
Когато приливът ...
  927  15 
08.10.2009
Още ли си влюбена в него?
Недей да казваш, просто си мълчи.
Дори и само като гледаш,
виждам го в твоите очи... ...
  683 
Отдавна ме чакате, мои роднини,
във скучния райски чертог.
Деня си последен човек как да види -
чертицата драснал е Бог.
Броите ми чашите, всяка цигара, ...
  557 
В хаоса на дните се лутаме.
Тичаме. Спираме.
Все нещо търсим.
Има ни, няма ни...
А не осъзнаваме, че прашинки сме. ...
  537 
Кажи ми поне една причина
да се кача на покрива, Карлсон...?
през девет стъпала в десето
нагоре по витата стълба към покрива
има неотворени врати към високото ...
  770  15 
В сърцето ти дълбая отпечатък,
по който да ме разпознаеш ти,
че пътят на живота - твърде кратък -
все прави опити да ни дели,
Там новото начало аз поставям ...
  447 
Давам – като имам.
Раздавам – няма да складирам.
Вземи – тежи, нали?
Носи – няма да хвърлям.
Пази – друго нямам. ...
  600 
Навън е лято. Валеше дъжд.
Сега улиците миришат на мене.
Аз ли коя съм?
Жена.
  472 
Мдам, тя нашата приятелка, Любов, не подбира,
но пък така сполучливо импровизира,
когато сред тълпата душите събира...
или пък несподелена през живота дриблира...
Но няма по-голям дар за душата ...
  629 
отдавна ме няма карлито
в сенките на тополите
и точките се съединиха в контур
където разгадавам съдбата
във всичките и части ...
  445 
Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.
През зимата тя се преструва на сняг. ...
  805  20 
Мислех си да те накажа с обич!
Но, когато някого обичаш,
ти не го “наказваш”! Обясняваш,
че боли, когато те отрича!
Как със обич!? Нека със омраза ...
  578 
Обръщам се назад, към теб.
Поглеждам през мътния ти силует.
Лъжец си, знам това.
Не мога да живея така.
Гледаш ме в очите, ...
  661 
Целият театрал
на възпалените им "истини"
не докосва дори грам
пълнокръвно усещане...
Ама изобщо! ...
  781  12 
(На Е.)
Недей да тъжиш! Изпрати ме с “Джалем” –
чергарската песен за волния път.
Преди да ме скриете, нека поспрем
под голите клони – дори да заспят, ...
  751  11 
Сенките на полумрака
се преплитат в мойте длани.
Линии съдбовни крият,
пътища предначертани.
Образи рисуват тихо, ...
  387 
Някой моменти...
Минават покрай нас толкова бързо,
че едва успяваме да разберем,
едва успяваме да премигнем,
едва успяваме да осъзнаем какво става. ...
  574 
Човекът,
който запали листата
не е големец,
не е някой, за когото сме чували -
художник не е, нито важен си някой ...
  1476  21 
Трески се забиват тъпи в плътта.
Не разсичат. Даже не кървят.
Върховете дълбаят в греховете.
В очите с болка, сълзите мълчат.
Един грях сторих. Седем кръста носих. ...
  686  15 
Замълчи, отдавна не те слушам!
Замълчи, не ми пука за теб.
Искам с теб да се сбогувам
и да започва без теб всеки ден!
Замълчи, не казвай "обичам те", ...
  478 
***
Животът ми мъждука като печка,
разпалена със мокри стърготини.
Добавях бавно, клечка подир клечка,
изминалите
тридесет ...
  519 
Прегърни ме, любов, целуни ме, любов!
Аз ще тръгна свободен по прашните друми.
На оковите тук бях довчерашен роб,
а от утре - просторът възсинкав между ни.
Сто слънца между нас, сто луни тънкороги ...
  551  10 
Вървя по стъпките ти,
усещайки вятъра в твойте коси.
Долавям аромата на твоето минало.
Сега чак разбирам, че съм ти сянка.
  467 
От раздялата боли,
не казвам, че е лесно.
Трудно чувство е това,
но се преодолява, няма как!
Нека се примирим ...
  509 
И ето, пак при теб се спирам,
мой верен и покорен лист.
И мислите пред тебе си изливам,
за да видя как оставаш чист.
Изцапах те с мастило бледо, ...
  673 
Звезда
Детето на бедняка
с песента си цепи
чужди пънове за огрев.
Нарежда ги - ...
  887  15 
Донесох си душата.
Нали ти обещах!
Донесох си тъгата.
Тя е част от нас.
Донесох ти живота. ...
  503 
Как искам тази нощ да дойдеш
с букет огромен от цветя,
и да прошепнеш - мила, аз не мога
да те загубя да си позволя!
Заради житейските проблеми ...
  644 
***
Очите ми отвръщат се невярващи от
твоята изречена молитва,
за допира, не питам колко искаш
и за следите, оставящ във душата ми.
Прозрачна пустота ме гледа от перваза, ...
  644 
Очите днес са тъй далечни.
Напира тежка влага. Тъмнина.
Изливат мъка - наедрели капки.
На лицето, без покана, спря тъга.
Засипа мрачен сняг сърцето. ...
  668  23 
Вятърът разплита червените ми коси,
а дъждът размива тежкия ми грим.
Не се крия от дъжда, само той ме обича.
Ледените капки в самота ме обличат.
Самотата е спасение за душата ми кристална. ...
  397 
Живото мълчи.
Лекьосан,
лек вятър,
Фройд – педал.
Изгрява ...
  411 
Никой не слезе от нощния влак
от морето.
А и мъжът ми забрави вестниците
в купето.
Мидените черупки, от плажа събрани, ...
  437  12 
Търкyлва се месец,
нота по нота.
В една тиха песен,
събрала живота.
Свири цигyлка, ...
  1003 
О, виждам... Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала, ...
  505 
Ще стигнем ли
до онзи кръстопът,
където пътищата се целуват
и нашите души да изградят
единството, ...
  453 
Предложения
: ??:??