9 529 резултата
Защо?
Боже! Защо докато сърцата ни бият
все имаме нужда от някой до нас?
Все търсим рамо, на което облегнати,
сълзите да скрием в най-трудния час. ...
  719 
Аз съм човек за трибуна.
Имам да кажа какво.
Смятам, че моята дума
носи лице и тегло.
Аз съм готов да се боря. ...
  484  10 
Не знам защо сме толково себични?!
За "егото" си можем да умрем!
И въпреки че често сме различни,
ний вземаме, наместо да дадем!
И всички все се правим на войводи! ...
  272 
Ето, че я чакам във студа.
Младите крака са на перона.
Пее ми замръзнала Луна.
Скоро ще ме стресне телефона.
Брулят ме красиви светлини. ...
  380 
В живота има тайнствен магазин.
Лукавият клиентите обслужва.
Продава кожи - драни от един,
а станала за друг по спешност нужни.
Родени лилипути, но с късмет, ...
  1048  13 
Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.
Хора сърдити. Гнойни гърла. ...
  407 
Плаче облак, плаче нощта,
има толкоз хора в нищета
и гризе ме съвестта,
че не мога да променя света.
Колко сълзи и надежди празни ...
  568 
Поете наш, който си в отвъдното,
пиша ти аз, читател от бъдното...
Някога написа в писмо до мен
„Не бойте се, деца, за утрешния ден!“
Било е толкова отдавна, а сякаш вчера, ...
  712 
(Народът)
Слонът стъпва бавно.
Тяло клати плавно
и хобота вири.
Тъп си, като слона! ...
  354 
В ЧУЖБИНА
Не си мисли и ти, че е добре да си в чужбина,
и "чужди хляб" със радост ще ядеш,
че лесно е да се катериш да береш маслини,
вместо във своя беден край да заореш! ...
  431 
Някога исках да видя
как се променя живота
в тази страна на застоя;
как се надигат събития
и преминават през мене. ...
  742 
Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.
Спомени врат. Почнах да готвя. ...
  740  13 
Много е малка, плаха и скрита,
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка. ...
  502 
Няма принцове!
И принцеси – няма!
Пантофката е стъклена – не важи!
Отдавна своята илюзия остави,
по озъбените стъпки на паважа. ...
  305 
Понякога тъгувам за Балкана –
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.
Опиваше ме кроткото мълчание ...
  1173 
В мигове на равносметка, не съвсем случайни,
обръщам се назад и търся своята опора.
Сред образи банални или необичайни,
сияят детските лица сред множеството хора.
Усилия големи не полагах, ...
  855 
С гръм отвори се земята
и всичко почна да кърви,
пристъпи бавно Сатаната –
смърт за нашите души!
Жени, првърнати във курви, ...
  811 
Свобода, слънце, въздух,
или сал сит търбух?
Птица волна в небесата –
мечтател за красотата,
или манипулатор политик, ...
  547 
УЧЕНИК
Прекрачваш плахо тази класна стая,
от днес си вече ученик,
и чантата тежи, това го зная,
но трепет истински във сърчицето ти гори... ...
  362 
В шепота на морските вълнѝ
носи се божествена наслада.
Белези от свършени войни
вият на безкрайна магистрала.
Слязох от безчувствения влак. ...
  396 
(от цикъла „Низвергнатите”)
Прости се и с последната надежда
да припечели честно къшей хляб -
съдбата ѝ все трудности отрежда,
а в къщи - две деца ги мъчи глад. ...
  1285  17 
Живей го, със шепи живей го.
Направи един лъвски скок,
подобно на дякона Левски,
живял и умрял за народ.
Живей и си късай с наслада. ...
  350 
Независимостта е повод за гордост,
а не дипломатическа формалност.
Велика дата за майка България е днес,
що изми срама на Берлинския конгрес.
Българинът доказа, че с ум, воля и борба ...
  414 
Ей сега ще ти кажа...
Не на теб, на душата ти...
Вече хилядолетия пазя
тайни, позеленели в краката ти.
Себе си трудно опазвах, ...
  825 
РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА
Аз често съм изправен до стената
и се опитвам сметка да си дам,
с какво ли не ми пълниха главата,
без смисъла му истински да знам. ...
  326 
В квартирката, през лепкав страх
я гледа старо огледало.
А в ъгъла, покрита с прах,
мълчи гъдулката и бяла.
Нахлузва късата пола, ...
  1971 
По бреговете на мълчанието ми седиш,
разпитваш мислите си за причини...
Не се научи да броиш,
разкъсани от теб картини...
Аз не наказвам лошото с подобно! ...
  675 
Не е безмълвна самотата.
И никога самотникът не е един.
Не е мълчание или смълчаност.
Не е затихнал вятърът. И слънцето
в него не угасва. ...
  378 
Добре, че има лято, за да видим
приятели от детство и роднини,
останали сме тука шепа хора
в безпаметните двадесет години!
Предадохме, продадохме, затрихме ...
  1172 
А беше слънчево до вчера
и климатът ни бе добър.
Настъпи някаква химера –
потънахме в открит кахър.
Нахлуха облаци от запад ...
  357 
Обърнаха всичко с хастара нагоре.
Светликът потъна в мрак.
На орди пристигат, нямат умора
за службица лека Глупак до Простак.
За знание даже и дума не става. ...
  410 
Ако мога живота си да преживея отново...
като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря. ...
  1256 
Лятото падна в скъсано кошче.
Няма момиче с красиви очи.
Вятъра гони безкрайните нощи.
После създава поле от звезди.
Мракът намира, дере и разкъсва. ...
  399  12 
Автор: Генка Богданова
Аз нося спомен за безкрайни степи,
за слънце грейнало в лазурна вис,
за зимни степни ветрове свирепи,
топли юрти, с дъх ухаещ на „кумис“. ...
  981  10 
С носталгия помня моята родина,
искам пак да ида там.
Много повече получавам в чужбина,
но далеч от България съм сам.
Че не парите правят човека щастлив, ...
  498 
Правиш убийци децата си мили.
Скъпа държаво, стани на крака.
Бързо запрятай ръкави изгнили.
Имаш да чистиш следа – срамота.
Родния дом, изкривен от обиди. ...
  511 
Много болка има на таз земя –
болести, глад и отчаяние.
Има не една душа в беда сама,
що заслужава нашето внимание.
И, както може да се разбере, ...
  476 
Днес всеки живее прекрасен живот,
дори и Лукавият тайно завижда!
Пред нас е лавина, зад нас е потоп...
Какво, щом на кадъра туй се не вижда?
Позират ни залези, пясъци бели ...
  369 
(Парламентарен консенсус)
Черна мъхеста стоножка
във едно дере се спряла.
Иска да върви, не може,
как да стъпи, леле боже. ...
  550 
Теория на хаоса по каубойски
Чухте ли - американците
стреляли с пушки по ураганите.
Ах, тези глави, лудите,
да бяха се целили в пеперудите. ...
  585 
Предложения
: ??:??