4 970 резултата
Проклятие
Мракът идва със своя зъл полъх
и тъмнина пристъпя плахо в нощта,
но студеният, сух кърваво-есенен вятър
тъй смразяващо сковава вещта. ...
  599 
Пирин
Пътеката се губи сред скалите,
а после свива в гъстия лещак,
дочувам радостния жужел на пчелите
и влюбения славей пее пак. ...
  6221 
Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...
  613 
Сезон на листа
на жълти морета,
на дъжд и на вятър,
на скука,
на минали спомени, ...
  828  10 
Есен
Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат. ...
  728 
С това тихо, есенно утро
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля. ...
  1007  15 
Малко кътче от рая,
сгушено край брега,
разлива вълшебство
от чара на цветя.
Рози, лалета, ружи, ...
  620 
В моя град...
Сутрин слънцето изгрява,
още в ранни зори
и събужда хората тъдява
със своите прелестни лъчи. ...
  1100 
Зима е. Навън вали.
Пада първият сняг,
къщи, дървета, гори
ще покрие той пак.
Падат белите снежинки, ...
  879 
Слънцето усмихнато поглежда
над морето, плахо
във водата се оглежда,
гларус със крила помаха.
Улиците оживяват ...
  774 
Подухва вятър
и развява косите ми.
Усещам аромата
на прекрасния живот.
Чета си книгата, ...
  1041 
Снощи
излязох на
терасата
да изпуша
цигара набързо, ...
  832 
Есента потропа на вратата
с наметало от пастелни цветове,
устните й грееха в позлата,
във косите й дъхтяха ветрове.
Тихо влезе. В малката ми стая ...
  553 
Нежен ураган от мед и огън,
целувка между Слънце и Луна,
разпъната на кръст от самота,
за миг възкръсва - цвете на страстта.
Палмите политат като птици ...
  1390 
Шепнеш тихо тез слова лъжливи,
шепнеш, през полъха на рози диви,
шепнеш, ала нищо тьй и не изричаш!
В тишина, без думи, навеки ме обричаш!
Кога, ако не сега с прегръдка ти ме поздрави?! ...
  661 
Лунен сърп
звездите
окосява...
Грейва
лъчезарна ...
  1001  27 
Една звезда като сълза
проблясна в миглите на мрака -
премигна изненадано нощта,
луната скри се във клонака.
Небето тихичко запя ...
  669 
(на Ася Толедо)
- Я, разбутай дървата в камината!
- Наметни си дебелия шал и...
изкарай ми каната с виното!
Тури там и каквото Бог дал! ...
  863  19 
Листата втъкаха лъчите от злато.
Душата ми живее в рози,
докато се събуди от пролетния вятър.
Мечтите отплуваха в здрача по реката.
Времето е картина в старинна къща, ...
  796 
Разпусна нощта
свойта дълга коса
и загърна гальовно
небето.
С воал тъмнина ...
  1119  39 
Врящото гърне клокочеше на двора,
дечица покрай него се смееха с очи!
Лицата им пресипнали от днешната умора,
пшеницата попивали по родните земи.
На село беше друго - бе слабо осветено, ...
  554  10 
Запомних те. Безкраен скреж
изсипа по недоуменията ми.
И после без да искам те открих,
усетих доловимо, че си нежност...
Не ме намирай. Толкова е тъмно. ...
  863  21 
Самоуби се вятърът -
там - на брега, на счупеното мостче,
водещо наникъде -
в безкрая...
  572 
>>> На разсъмване е тихо, много тихо...
Дали е толкоз тихо на разсъмване?...
Звездите от умора бавно мигат.
Бледнее им ликът от недоспиване.
Прозявайки се, тръгват да заспиват. ...
  1053  29 
Залезът тих... реката утихва,
със златисти облаци гали вечерта,
отблясъци оглеждат се в реката,
сърцето гледа с кротост света...
Простира мантия пак вечерта, ...
  509 
Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...
  639  10 
Дали небето го боли, когато
светкавицата блесва изведнъж
и грохотът на идващата буря
раздира тишината като нож?!
Дали самотно е, когато вечер ...
  458 
Няма най-важни неща,
само жалост потисната,
за това...
онова...
за целувка пропусната. ...
  476 
Летния кораб котвата вдига,
гирлянди от забави навил на кълбо,
съучастнически фарът закачливо намига,
тела загорели... и флиртове... апропо...
На плажа, в разноцветни редици, ...
  581 
Листата шепнат тихо навън,
а ветреца тяхната история разпилява.
На глух се преструва старият пън -
паметта му пак изневерява.
Кълн поникна от пустинята суха ...
  686 
ДУШЕВНИ ИЗГРЕВИ
Жарко слънце вплитат глухи клони,
облак сънен стели бяла гръд,
стон безлунен вятър тих отрони,
росни сълзи утринни блестят. ...
  819 
Лятото узря.
Със слънчогледи.
С небе и вятър.
Чайки и море.
В очите ти, ...
  741  13 
Събуждам се аз много рано.
И повече не мога да заспя.
Луната как залязва виждам.
Посрещам раждането на деня.
И в този миг е всичко толкоз истинско, ...
  559 
Тъжно и тихо... плачат малките капчици дъжд,
как тъжно и тежко... сърцето губи надежда...
дъждът облива... губят се стъпки, нежни следи
и чувства отмива... дъжд... гръм... вали ли вали...
Сърцето от болка, без стон... ранено поглежда, ...
  534 
Детство: Щастливо, много даже
Деца: Бъдещето ще покаже
Приказка: За Вълка и Баба Меца
Певица: Сръбската фурия Цеца
Певец: Като малък слушах Джако ...
  910  13 
Утихва полето в миг опустяло,
и ширва се смуглият здрач,
отлъчено пее агънце бяло
и в розови тонове плете небесен тъкач.
А някъде там, сред поляните дъхави, ...
  1507  13 
Хоризонта прекрачи
разголена щедро
луна.
Посребрена от страст,
я подгониха, жадни, вълните. ...
  1094  22 
Когато розата разцъфне,
едно листо ще се подвие,
ще залинее и закрее, осланено от собственото си несъвършенство.
А после второ, трето...
Тогава славеят не ще приближава вече до вехнещото цвете. ...
  743 
Отива си от мен,
с провлачена походка,
състарено лятото.
Премрежват му очите мигли,
от парещи медузи ...
  545 
Докосват се с пръсти радост и болка
и тъй припламва искрица жар.
Денят от изгрева поглежда
и гони тъмната печал.
В градината е късна пролет. ...
  492 
Предложения
: ??:??