4 971 резултата
Тъжно вие вятърът студен,
а здрачът хвърля свойта сянка.
Топи се бавно слънцето в мен
и душата ми потъва в дрямка...
Нощта настъпва ледена и вяла, ...
  734 
Пред камината
Пред камината стоя с уплаха,
Че люта зима сее студ навред.
Снежинки вън усилено ми махат
И сетне се превръщат в лед. ...
  561 
през преспите сняг
през мъглата
през изпотените хладни стъкла
се опитвам внимателно
да промуша по някоя дума ...
  670 
Зимна шир
Зениците блестеят отразени
в небесния свещен и бистър вир.
Потъвам в необят от съкровени
емоции и истини безспир. ...
  486 
Събужда се ясна нощ,
нито звезда на небето,
с духовната си мощ –
ангелът охранява битието.
Нощта с мъгла покрита – ...
  413 
Окъпан в залеза на морска синева,
чертае път светлик,
полюшва вятър нежно -
тъмно-сините крила
на пориви безбрежни. ...
  475 
Как досаден ми е този сняг.
Даже мръзне ми душата.
Сам-самичък съм на този бряг.
Мъка в мене е посята.
Сиви облаци над мен сноват. ...
  376 
Да видиш своя образ
не в огледало, а в картина.
Да се питаш защо небето е синьо
и защо водата е синя?
Да се усмихнеш на себе си, ...
  689 
Нощ, луна, море, момиче...
Класиката в жанра връща:
нощ, луна, море, момиче-
и е уж едно и също,
но момичето- различно... ...
  817 
Дъждовно е,
окапаха листата,
сезонаът се смени във черно сив.
От времето е,
стеле се мъглата, ...
  1166 
Снежинка
Миличка снежинка
малка като прашинка.
Идваш с лекота
и носиш радостта. ...
  450 
Обичам топлото си легло,
музиката под душа,
аромата на кафето,
Обичам да ми казват „Добро утро“ с усмивка.
Обичам хората, които мислят за мен, ...
  526 
С прозрачно-розовата поза
наднича утро над брега.
Това не е ли тази роза,
която грее сред снега?
И облакът с небесна виза ...
  322 
Мислех да сънувам лято,
но попаднах във сънотеката със сънища зимни
и вместо лястовиче ято,
видях прозорци заскрежени и комини димни.
Красиво бе... ...
  435 
Свърши хубавото време...
( есенно-зимна импресия)
Свърши хубавото време,
скоро сняг ще завали,
северният вятър стене, ...
  359 
По керемидите луната си отива.
Петелът е разгонил и звездите.
Сукман от мляко в рожбица прелива,
а то със плач потрива си очите...
По керемидите луната си отива. ...
  2737  26 
Нощ в старата гора...
Нощта се спусна от звездите
с воал над старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра. ...
  930 
Погледай ми, магьоснице-есен, на златни листа!
Подреди пасианс върху тревата изсъхнала!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено... Късно ли?!
Предскажи ми чакана обич! Направи ме щастлив! ...
  480 
When the clock strikes the midnight hour
And the flock of ravens sours the hiss
The winter's... poor enough to falter
The ghosts... that reminisce!
*** ...
  1045 
Тази приказна есен и за нас е орисана.
Топъл полъх от юг.
Пресен въздух от север.
Нежността на полята.
Прелестта на земята, ...
  528 
Колко малко
Колко малко ми трябва, за да бъда река.
Да залея брега с неочаквана нежност.
На вълни да прииждам. Да шумя. Да шептя.
Да оставям след себе си дъх на безбрежност. ...
  738 
Там... по реката
сипят се листа.
Дървета извиват
край нея снага.
Прошарени клони ...
  447 
Тъжно море...
В тъжния прибой вълните
плискат се едва, едва-
търся днес следа от дните
на безкрайни тържества... ...
  475 
Листа от чувства пожълтели
застилат живите алеи.
Летят от облаците спрели
и сълзи, като полилеи.
И лято слънцето отведе ...
  381 
Жълъдини – жълъди,
в жълтите листа
плакали са гълъби –
паднала роса.
Съмнало. Едва сега ...
  886 
От Слънцето силно се будя,
От плясъка на вълните мечтая
И сякаш животът минава
в една пълна заблуда.
От мрак и тишина, ...
  463 
Отива си моята есен
с топлите слънчеви дни.
На небето слънце не грее,
облак черен го скри.
Дърветата още са същите, ...
  420 
Земята е с прошарени коси
и старчески петна
от дъжд и кал.
Пътеката до сивия панелен блок
се спъна в тънък клон, ...
  1904 
Отдавна си замина юли
и слънцето след него залиня.
А нощем лунно светят дюли.
Студен - просторът горе посиня.
Изстинал вече тротоара ...
  405 
Черен облак, от тъги,
чернее над мъртви мечти!
А зад железницата стара
(над паркинга) нощта страда...
Няма нито един лъч светлина, ...
  333 
Във средата на юни
посипан е храста ни с' сняг
от белинено-бели цветчета.
И кръжат над снега на рояк
пеперуди и други зверчета. ...
  253 
Есен във Велико Търново...
...А град ли е, или икона
и истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона-
от Слънце, Есен и Мистерия ...
  386 
Един мой стар стих е...
Но рисунката е съвсем нова - още не са изсъхнали боите!
Мисля, че успях да накарам електрониката да рисува, както искам...
Б.
Все по-красиво пременена ...
  524 
---
Бе топло лято. Цвете занаднича
от процепите сухи на земята.
Небето вля прекрасен дъх в очите му
и то разпръсна нежност ароматна. ...
  629 
Faded to grey
And into the lake
I await my death
And wait the water’s break
As the wind blows severely ...
  1199 
Navigare Necesse Est*
Бият вълните във борда,
мачтите с болка скимтят,
опнал невидима корда
Вятър над целия Свят ...
  340 
С треперещи ръце от нощен хлад
цигарата лютива паля
и погледът, преследващ сивкаво петно от дим
лениво към небето се отправя...
А там съзвездията тайнствено искрят ...
  499 
В мрак непрогледен, животни от цял свят дивеят,
А хората спокойно, от среднощната жега, с ветрила си веят!
Нощта е топла, но тъмна, страшна и ето – лаят на кучетата се чува надалеко,
От това всяко дете вик леден надува и над завивките се показва леко.
Лампите в къщите почват да гаснат и пердетата пр ...
  393 
Една вечер в страната на спомените-2...
... Морето, Слънцето и Вятъра
в Магичен залез бяха ни родили...
... Излизахме, подпалили водата-
Желанията още не открили... ...
  386 
Накичила се още в утринта
с най-тънката сребристобяла дреха,
пристига феята на есента
и гизди със слана треви, дървета.
И те искрят под нейния воал… ...
  774 
Предложения
: ??:??