15879 резултата
И теб ще те загубя. Начертано е.
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват. ...
  138 
Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрака чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата и` проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...
  138 
Когато искаш да летиш,
първо трябва да повярваш.
Крилата да си залепиш
и сетивата да зарадваш.
А после да качиш скала, ...
  124 
Всяка блеснала мълния носи
сто посоки незрими към ада.
А в сърцето ми – луди откоси,
неподвластни на време, попадат.
Тръгвай – пътят зове те, аз зная ...
  278  30 
По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...
  56 
12.01.2017
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!
  44 
...от вечните въпроси
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...
  98 
Назад не искам да се връщам -
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...
  78 
Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...
  30 
Тук става дума за едно дръвче,
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...
  41 
Частица си от мене неизменно,
дори това да бъде просто сън
и в него да звучи безумен звън
на обожанието ми нетленно.
И просто нежен полъх съм сега, ...
  195  17 
Вървя по стъпките
на странните поверия
усещам как легендите
докосват и шептят
измислици и истини ...
  229  34 
Какво, че свършва август пак, море?
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.
Какво, когато захладнеят пак ...
  61 
Силните не плачат от тъга.
Силните ще плачат от обида.
В сълзите им няма суета,
даже няма да ги видиш…
Текат навътре, зорко скрити ...
  67 
Вълча, кървава луна,
скрита мистериозно...
А аз, се раждам...
вдишвам първа глътка въздух...
Пламъка на факлата ...
  89 
И пътят свърши, и меракът.
Финиш - отсреща е стена...
И който иска, да си чака
за стълба или за крила.
Горчива участ? Не - умора. ...
  88  10 
Няма значение
кой
какво
как
и ...
  81 
Глътка по глътка абсентът се влива
в раздраното гърло - гори!
До сълзи горчи, но пак аз ще пия
за мойте разбити мечти...
Платната пусни, моряко, не спирай! ...
  64 
Аз зная, че съм трудна за обичане,
че все навътре в себе си залитам,
а любовта прилича ми на сричане –
чета я и все остава да разчитам…
И всеки вътре има нещо счупено – ...
  129  15 
Осмелихме се да спорим с природата –
тя се разсмя и стана тихо.
Като пред буря изневиделица или ураган,
който помита наред - дървета и къщи,
приспособени за нас. Временни обиталища. ...
  61 
Попаднах там и се загубих,
времето тече, а заедно с него – и аз,
продукция няма, само консумация,
ето я тъжната усмивка отново на лицето ми.
Кога пак ще се усмихвам, като във втори клас? ...
  327 
Няма повече да бъда твоя!
Изтрий ме!
Заличи следите!
Кал хвърли в лицето ми!
Събуди ли се!? ...
  90 
От моята камбанария
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.
От очилата пак мигрена ...
  90 
На масата са виното и хляба.
Във фурната - курбан от суета.
По Божии канони друго няма.
Мезета и десерти. Грехота!
Най-мъчно ми е Ти, че си далече. ...
  101 
Духът си незнайно към твоя вързах,
същото чудо с твоя си направи.
Невидял лице тогава се привързах,
запозна ме с много чувства нови,
душата ми от пепелта изправи. ...
  189 
Променям се смело...
И вкопчена в стари илюзии,
зашити с конци в главата,
на вятъра давам сърцето си,
и тръгвам напред с душата... ...
  67 
И кожата наивно настръхва
увлечена от воя на студа,
и устните замаяно потръпват
в гримаса тайна те стоят.
Тялото усеща допира копринен ...
  44 
Вината да изкупиш ли?
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...
  58 
Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...
  107 
Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са - ...
  181 
Дърво без корен.
Дърво, понесено от вятъра - живот.
Дърво, разсичано от хиляди светкавици,
Дърво без време и само!
Зимата почти изсъхнало, ...
  35 
Не знам защо ти трябвах. Точно аз.
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...
  134 
Искам да те вдигна от съня ти
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона ...
  62 
Ти гледал ли си някога в небето
Очаквайки да зърнеш преродени ?
Държейки под вълнение сърцето
Че те са още живи, но далечни?
Ти лъгал си някога децата, ...
  186  17 
Невидимите дронове*
на човешката ми същност
се лутат в пространството
между Земята и Създателят.
Батерийте им са напривършване. ...
  46 
Тя се готви за път уморено и бавно,
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила, ...
  55 
Завръщане на Бъдни вечер в село...
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
(поема)
Завърнах се на Бъдни вечер в село, ...
  37 
Колкото повече в хоризонта се взирам,
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...
  44 
Бели мисли през прозорци запотени
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетении
пробиват мъглата със силна мощ
Бели страсти топло запленени ...
  39 
Помниш ли тропота на конете,
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено, ...
  39 
Предложения
: ??:??