16387 резултата
През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...
  103 
Между покоя и хаоса...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...
  168 
От момента, в който те видях,
разбрах, че си моето сърце.
Че дори и само за един миг,
дори само за един миг да е…
В този миг ние сме щастливи, ...
  81 
След кривият измамен кръстопът,
горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са - туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят? ...
  146  17 
Неясни и объркани мисли,
тежест голяма, даже товар.
Гребеш срещу течението силно,
но нещата са пак на кантар.
Със сетни сили греблата, ...
  77 
Вечно разделят ни някакви пътища,
тласка животът ни в различни страни.
Вървиме по изгорелите въглища,
без да усещаме, че ще.... ни боли.
И все се лутаме без цел и посока ...
  92 
Вероятно много взе да ми личи.
Не вярвам в забранените любови.
В откраднатото време със лъжи
и дяволите всъщност, че са сови.
За теб не ми останаха сълзѝ. ...
  98 
Не си мисли, че в моя свят
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас ...
  56 
Познавам себе си до бучка
и знам душата си добра.
А във семейната каручка
съдбата с тебе ни събра.
И таз каручка се търкаля ...
  68 
Когато вървиш,
а краката ти
от огъня изгарят...
Не спирай!
Дори и на цяло да изгориш, ...
  100 
Толкова много лица...
и времето бърза...
Помниш ли всички?!
Снимки - спомени,
оградени в рамка... ...
  57 
За малко ще остана в тишината,
далеч от разпри, спорове, лъжи.
А в мислите си с божия подклада,
ще моля да сме малко по-добри.
Ще спра да се доказвам. Няма смисъл. ...
  82 
Будна думичка в набраздените мисли се лута.
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...
  121 
Мина благ предвечен вихър
и събуди недокосната надежда,
из нощта разцъфнала и тиха
светлината взе да се оглежда!
Необят - от атоми, от вещи - ...
  48 
Четири очи...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...
  86 
Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...
  73 
Пътят
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...
  117  17 
Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...
  194 
Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...
  99 
Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е животът... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай ...
  102 
Виновна съм, че с просешка тояга
по пътя на живота си вървя.
Но махам аз, това което стяга
на шията. Забрани не търпя!
Дали в торбата дрипава ми стига, ...
  337  11  47 
Безмълвно ме води
страхът за ръчичка.
Наоколо - мрак.
Пустота. И печал.
Нозете ми боси ...
  53 
Близко беше,
възможно най.
Вярвах, че един ден можем
да се докоснем.
Истински. ...
  88 
Пролет е, а есен сънувах,
как капят листа...
Дървета и храсти облени
в златиста светлина...
Годините капят... ...
  53 
Счупи се едно кръгло, вехто огледало,
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.
Просветна на слънцето отломка дребна, ...
  49 
" Хората имат различни звезди",
те са им в Пътя водачи.
Всяка мечта във небето гнезди.
С поглед, нагоре вторачен,
търсиш посока за своята цел, ...
  715  15  67 
Излизаш от стиха ми. Като проза.
Не те събирам повече със думи.
Макар да ме спохожда таз' угроза -
че някак си и там ще те загубя...
Все още съм в големия театър. ...
  84 
Челични са ми гордостта и волята,
родът ми толкоз имал е за даване.
От скука с мен побърка се неволята,
не й оставих нищичко за правене.
По сипеи се чупеше колата ми, ...
  153  19 
Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...
  68 
Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...
  80 
В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...
  95 
Море е – може да разкаже
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...
  119 
Неусетно правият път превърна се в посока грешна,
а преди секунда бъдещето бе красиво.
Светът се дави в ярост неизбежна,
гърчи се, затиснат във хватка уродлива.
Никога не съм се чувствала така далечна! ...
  106 
Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не, ...
  134 
Скитник спешно търси си усмивка
срещу риза в кръпки и оголена душа.
Под грешните му стъпки улици притихват,
къпе се градът в загнили есенни листа.
Скитник тътри в белите окъсани ръкави ...
  41 
Устремен към крайната цел,
Не бъди заслепен от представата,
Как е вече постигната...
По пътя към нея се наслаждавай,
На всеки покорен малък връх, ...
  85 
Погребвам тъмни, черни мисли,
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи, ...
  139 
> „Мислите - трудните, мислите - скръбните“
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...
  52 
Свикнах да губя, знам аз цената
на предмети, на хóра, на чувства.
Смяна на любим, да правим в сърцата,
май е някакво странно изкуство.
Но това е за малките хора, ...
  85 
Аз съм твоята плажна хавлия,
обгръщам те и солената влага изпивам.
Аз съм направен цял от хартия,
твоят дневник съм... и така сърцето ти имам...
Аз съм чашата ти сутрешна за кафето, ...
  142  14 
Предложения
: ??:??