19 951 резултата
Непроявеното, безформеното неродено
е на път някъде из необята на вселената.
Шепти на онзи, в чиято утроба сърдечна,
по необходимост неотложна – неизбежна,
ще бъде заченато, след време ще се ражда. ...
  258 
Под честотата на мига
все търся чистотата.
Щом мигна – е сега.
Повярвах без остатък!
Кокичета в снега ...
  200 
Човека от рождение, наивен
расте във този свят нечистоплътен.
Живее му се дълго и щастливо
в самотното и тромаво безпътие...
Тъй свикнал на лъжата си, цинична ...
  266 
Когато не вървят нещата, както често става,
и пътят ти се стори нанагорнище без край,
когато нямаш и петак и никой не ти дава,
не се предавай и не се моли. Кураж си дай.
Когато грижи и тъга на прицел са те взели, ...
  197 
..Живот между радост и тревоги,битовизми и несбъднати мечти-дали с това,което знам, и мога, душата ми ще се кали?
Или по парченце все от себе си ще давам,когато за близки ме боли?
И още колко пъти ще анализирам изминалите дни? Умът не спира да работи, а всичко друго спи.
За едни съм бяла,а за други ...
  460 
СТРЕСНАТИ ПТИЦИ
Летата летят като мигове кратки,
по-бързо от мисли летят…
И спомени няма, а само догадки
за уж извървения път! ...
  189 
Къде се е чуло и видяло да се яде злато и сребро, безценни камъни, печена кокошка да се залива с мед?
Ангел Каралийчев, „Най-скъпото“
Посвикнах с тишината
над тревния килим.
Не ми е непозната – ...
  480 
Май започнах да не разбирам
и объркан прехапвам устни.
Против себе си протестирам.
(Да не раня нечии нежни чувства)
А тълпата - отбор от "праведни" ...
  186 
Слънце бе изгряло над полята, нивите, навред
и хората се смееха – всичко беше им наред.
Само мен ме нивга слънчев лъч докосна.
Вечно криеше се той зад мъгливите прозорци,
зад раздраните пердета, от сърдечните пороци. ...
  308 
Нима с поезия на монолозите
бих си вменил това спокойствие,
което сякаш диагноза е
на закъсняло, мъчно удоволствие?
О, не! Далеч от мисълта съм, ...
  154 
Това е песен
за една любов
и за двама поостарели.
За техните чувства,
доста позакъснели. ...
  424 
Поетът с мистрия
Той отдавна пише, реди своите слова,
за хората поета раздава се от сърце и душа.
А в живота той е един човек обикновен,
със свойте радости и болки, но съкровен. ...
  181 
Стихове без смисъл, те ще са чудесни -
с добра мелодия във песен се превръщат на мига.
И сякаш ги дочувам - ту по-широчки или пък лекичко възтесни,
прескачат като пуканки в гореща - чак до розово тава:
Животът е дълбоко смислен като цяло… ...
  567 
Не всичко що блести е злато,
а вече е фалшива и дъгата.
Катериш път-трънлив, неравен.
и бориш се безспир- напразно.
Превръщаш дупките дълбоки ...
  331 
Задобрявам. Озъртам се гузно–
никой стъпките не отброява.
Изтрезняла, луната оцъкля
изражение сребърнобяло.
Неразумно ще бъде да тичам. ...
  318 
I am trying to say something positive.
I am desperate to say something positive.
I’ve been struggling to say something positive.
But I’d better keep quiet instead.
The political systems still failing ...
  377 
Създавам твоя образ, както ти ми пророкува.
Колко красива си, слязла при мен от небето!
Красотата ти беше затворена във вятър на стобора.
Но небето я върна за да спаси ни додето.
Смъртта и войната отнемат живота на хората. ...
  1532 
Криле да съм, да се въздигна
Уста да съм, за да те вкуся
Ръце да съм, да те докосна
Нозе да съм, да те настигна
Сърце да съм, за да съм жива ...
  281 
Когато ме нападнат мисли черни,
изпадам във униние безмерно,
пропадам във бездънни грозни бездни
и всичко вътре в мене става черно.
Когато ме разяжда отчаяние, ...
  181 
Жена... (с мечта наивно-луда),
отричана, възвишена, живот,
за някои крах, за други чудо,
за други сбъдната... Любов...
Мечта... Жена наивно-луда, ...
  165 
А той, вълкът, в овча кожа е сега,
и върви напред гордо преди овцете.
Той води ги всичките към пропастта,
а те вървят след него, навели глава.
И блеят покрай него, подскачат щастливи, ...
  239 
Кой казва, че самотните жени са слаби
Те, пият за утеха двойното кафе
Остават в мислите си млади
И имат силно, влюбено сърце.
Отпиват бавно, като за наслада ...
  376 
Спя спокойно.
Две кучета ме пазят и се спускат лудо подир всеки шум.
Спя спокойно. Доколкото мога,
Защото страхът си е страх.
Спя спокойно. ...
  236 
Ще почна от там дето всичко започва
случайно или както казват нарочно
точно, един малък миг от вечността
като изстрел от упор, идва живота
за поредния играч в смъртоносната игра ...
  241 
Вървя към себе си по твоя път
със своите нестихващи надежди.
Живее ми се още в тази плът,
че рано е за ново обзавеждане.
Все още е прибързано да лягам, ...
  81 
Не градете хора толкова високи дувари,
разбирам че сега е друго време, страх.
Мостове вие градете кои където свари,
между хората за добро, не сторете грях!
Защото само те хората заедно събират, ...
  209 
За глъмота нареждам се до вазе
със нищосказване в локумен сапунлък.
Откъмидейно мозъкът ми празен
ще сътвори пореден сакатлък.
Подготвям ви за мъдрословие спаружено ...
  770  13  59 
Красивото в живота ценете,
не съблазните, а доброто!
В целия си живот помнете -
примамливо изглежда злото!
Не пренебрегвайте любовта, ...
  253 
В живота има стари моменти.
Към тях не тръгвай със сантименти.
Щом в минали дни си се отнесъл,
големи храсти, явно, си тесал.
Спомени бивши ти ги отхвърляй. ...
  292 
Когато направил си на някого Добро,
не чакай човече веднага отплата.
То ще ти се върна някога помни само
и ще зарадва теб заради добротата.
За всеки идва ден на отплата Видов ден, ...
  182 
Терзание е дума нелюбима,
но явно, съпровождала ме цял живот.
Аз никога не търсех с нея рима
защото знаех, че не дава плод.
Но вече, дори стрехите се разплакаха, ...
  277 
Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма, ...
  222  10 
Драсната клечка в тъмнината и рано, призори с росата -
илюзии създава огъня, запалвайки никотина... спокойствие,
сякаш, може да даде на духа, кеф ти и на душата.
Драсната втора клечка...в пепелника изгаря фаса -
"упокоя" ми на тялото, и на сетивата. ...
  184 
Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада.
А после става много ясно, ...
  174 
Откраднах си внезапно ранно раждане.
Бабуваха ми думите без смисъл.
Престъпник аз не съм, нито е кражба
това, което в мене се разлисти.
Причаквах всяка нощ едно начало ...
  747  23 
Моите стихове са тъй различни -
пълни със степна прохлада и топлина,
сладки като мед, нежни като коприна.
Може да се нарекат понякога наивни.
Тъжни и горчиви като пелина, ...
  397 
Един пише с мастило,
друг, дори с своята кръв,
а трети диша лепило
докато книга си хапва плъх...
Какво му пука на третия, ...
  336 
Когато в тъмното светкавица проблесне,
когато тихото звук нежен сътвори,
когато в черното се белне птица бяла,
отново този свят ще се роди.
Със залък щом се гладният засити ...
  318 
Кой знае за твоите битки,
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...
  179 
Когато в небето синьо се смрачи
и тъмни облаци слънцето закрият.
Едри капки дъжд от небето ще завали,
и ще освежи цветята, а земята напои.
А когато слънцето изгрее след дъжда, ...
  232 
Предложения
: ??:??