19 960 резултата
И седя коленичил пред гроба на моя баща,
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки, разбирам, че отговор няма за всичко това, ...
  375 
Потънах в тишината, в покой от чуден необят
и прислонен във миг, ме лъхна сънен вятър,
душа на гълъб кацна върху рамото ми, и познах
във ласката ù чудна - дъх от топлото ни лято...
Звезда ми проговори, зашепна с необятен глас: ...
  1286  19 
Тревогата подмолно ме влудява,
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам, ...
  535 
Една неделя
Неделята е стоплила стъклата.
Оглежда ме смирено и мълчи...
И аз се зверя в нея, будалата,
и чакам зимата да зафучи... ...
  362 
Най-тежка присъда – живот без помилване –
получи злодей след смъртта!...
Очаквал бе друго: не прошка–ужилване,
низвергване, ад – за греха!
Извърши убийство!... Реши да се гръмне, ...
  398 
Дъждът е откровение,
капките са малки точки памет,
мостове от многоточия...
  838 
Есенно настроение...
Земята е застлана с листопада
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят... ...
  594 
"Сенките на наш'те непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...
  400 
Ще седна някой ден на чаша вино
и ще изтръскам спомените свои.
Не стига маса, пода ще зарине
купът с житейски грешки и пробойни.
Със поглед дълго, дълго отначало ...
  1348  18 
ВЪЗРАЖДАНЕ
Виделината тихо се прокрадва,
изтласква нощния мрак –
пролетта веч душите ни радва,
съживява природата пак… ...
  658 
Проскърцва на каручката гласът
и спиците на колелата кашлят.
Товарите с годините тежат,
а пък умората притиска кочияша.
Тревогата извива като вълк ...
  1306  35 
Старецът плахо там стои,
там замръзналата спирка, а сърцето спи...
Там леден град под силните вълни,
там зимният прозорец - дъх студен,
в тежки вопли жадно уловен... ...
  596 
Живот на щурец
Задавани въпроси, отговори безкрайни.
Гръмогласно мълчание, изнемогващо съзнание.
Гледайки този свят, май съм бил вечно сляп!
Неразкрит от проклети. ...
  374 
Плувам в океан от хора,
но се чувствам сама.
Усещам само умора
от тази нечестна съдба.
Искам крила да разперя, ...
  780 
Машина на Времето
Говори се, че имало Машина,
която може Времето да спре,
дори напред със нея да се мине...
...Назад избирам... Ала до къде?.. ...
  365 
1
В театър – сцена.
Суетата, себе си играе
и ръкопляска си, от ложите.
Животът простосмъртен, пък нехае, ...
  602 
Денят изгаря, става нощ.
Изгаря върхът на душата ми.
В нощта се разчупвам на слънчеви искри.
И ставам края на огъня.
Прах от кости. ...
  472 
ЖИВОТЪТ ТВОЙ Е
Защо когато сили сетни
затихват в немощната гръд,
намираш думите заветни
и търсиш своя верен път? ...
  832 
2 Заблудата от миналото
С голяма кошница тръгнах!...
Не крия!
Да търся пъпа на Света!
Неоткритото аз ...
  339 
На приятел в тежък миг...
Искам да ти подаря Надежда -
за теб сега животът в нея се оглежда!
Тя носи слънчево небе с лъчи
и лунни нощи с тайнствени звезди! ...
  801 
Одрипана,
гола,
мизерна,
нещастна
проказа си ти. ...
  728 
Шестдесет доживях!
Свободата жадувана
си остана мираж –
трета младост сънувана,
без началство досадно ...
  1027  25 
1
Златни кюлчета в хазна –
суетно лъскави и драгоценни.
В дрипливи буци кал
разпръснах семена, ...
  531 
Невъзможно е художник сляп
да нарисува розата червена!
Невъзможно е несбъдната мечта
да зарадва нечия душа сломена!
Невъзможно е от нощното небе ...
  471 
Старите момичета...
На старите момичета с любов...
Аз
Тях никой вече никъде не чака
и милите във офиса замръкват, ...
  618 
Тъгата не иска да си тръгне,
в мен вкопчила се е като товар.
Живота ми ще преобърне,
за да вземе моите мечти и моят блян!
Опитах мъката си да прогоня, ...
  880 
" Обезглавен "
Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта. ...
  398 
Корида
Като хинин горчи на гърлото обидата
и пръстите се свиват ядно на пестник.
Изтласкват те, като говедо, на Коридата
и вместо мъж, превръщаш се в обречен бик. ...
  602 
Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Кучетата лаят, керванът си върви ...
  5154  11 
Колко много са станали лудите,
всъщност имат си цар - и войска,
щом по пейките вече целуват се,
тя за... мъж или той за... жена...
Да, било е - Амура пробождал те, ...
  1996  42 
Минута време
В стремежа да догонваме минутите,
пропускаме усмивка, поглед, пролетта,
цветовете на света пропускаме,
да се зарадваме на дребните неща. ...
  916 
И горим като нервни цигари,
с жаден вдъх ни засмукват дилеми -
пушат дните ни, пръстите парят
в пепелника на смутното време...
И летим като птици небесни, ...
  1132  25 
Вятърът грабна крилете ми
и любовта избухна в дъгата,
а въздишката от нозете ми
потъна дълбоко в земята.
Без граница на понятното ...
  505 
Ти, моя робска гръд!
Препускам аз към бойните арени,
кръстосвам пътища несъкрушим,
нападат ме хиени разярени,
разсичам ги изправени пред мен и ...
  462 
"До следващия тласък нечестив"
Вечерницата скри се зад грозни облаци
и вой на призрачни пчели.
Нощта крещи,
вълни разбиват се в стената, ...
  355 
Необразцовият човек
Вървеше сам-самичък посреднощ,
облечен в скъсано палтенце.
Звезди над него като в кош
го гледаха с насмешка, като палаво детенце. ...
  491 
Игри
Аз нямам срочен договор със Бог,
но виж – със Дявола на „ти” сме.
Един през друг са по-жестоки,
но с Дявола се чувствам близка. ...
  947 
1
Какво, че лекарят лекуваше тираните
и просяците бедни, и богатите?
Почука на вратата му смъртта –
тъй ефимерни са човешките дела... ...
  506 
Живеем в богат свят
с бедни умове!
Делим разделеното
на разделени хора
с разделени сърца. ...
  568 
В пространството ми е душата.
Коси из вятъра се разпиляват.
Тялото ми съществува от водата.
Безкрайно мислите се забавляват.
Краката ми потъват във земята. ...
  434 
Предложения
: ??:??