9 335 резултата
„... Аз много души
прозрях и разбрах –
и днес ме души
не мъдрост, а страх...“
Димитър Бояджиев, изключителният поет, ...
  468 
Ти имаш дух хилядолетен
и в него моята душа
искрица е от обич светла,
живот дарила на света!
В теб срещнах своя Бог и, влюбен ...
  712 
Няма в таз държава
пуста управия.
На самоуправа
всичките сме ние.
Губи орентири ...
  589 
А този случаен четвъртък
обърка порядъка стар...
Небето с невидима маска
са свлече на градски пазар.
Дори и кашоните хроми ...
  529 
Синко,
аз можех още хляб да дам
на теб – но взеха ми го други!
Не ме е срам, не ме е срам –
аз честен съм... но го загубих! ...
  539 
Асфалтираха дупката, през която
Алиса всеки път се промушваше –
нейния проход, нейния вход.
Към близкото минало, към светлото бъдеще.
Към астматичния софийски живот. ...
  494 
Леле, мале, оти*
мен забрави. Що ли
се си одим спроти**-
гол тумбак – пищови!
То, сиромашия, ...
  1163 
Жалба
Никой за мене, майко, не плаче,
никой за мен не скърби!
Както пораснах бедно сираче,
тъй и до днес ми върви. ...
  499 
На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака. ...
  429 
Властожадни много – колосална гмеж
бъка, но властта докопва я един
екземпляр от тази алчна гнусна леш...
казах аз във спор с улегнал господин.
Калпави актьори върху тази сцена ...
  828 
Безутешно...
Сърцето си да утеша е невъзможно
с поток от безутешни мисли,
когато във страната ни безбожна
разкриват се тъй тъжни истини... ...
  481 
Плаче Русия за рожби свидни -
жертвите на кървав, безсмислен терор!
Хора без съвест, хора безстидни,
пак палят в душата ù адски пожар!
Жертви невинни на сляпа омраза ...
  443 
Имат си животните държава -
да ги граби и ги унижава.
В нея тържествуват зверовете -
и не може да им се опрете!
Хората се крият зад решетки ...
  516 
На всички изгнани –
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов ...
  376 
Дълго се чака
Дълго се чака да срещнеш приятел,
години минават дали е такъв.
В сърцето да бъде ангел хранител,
от теб да не търси изгода и стръв. ...
  399 
Пътят, синко, що го ′фана
и по тебе ′сички млади,
викат "по добре, че стана",
ала яз не вервам, ради,
ти прощавай, мойта притча ...
  723  11 
„... Очите ми са пълни със видения,
душата – с химни към Нощта.”
Емануил Попдимитров
На мъката в нощта,
във черните лъчи, ...
  355 
Студът пълзи по тялото на мрака,
сковава изтощената земя,
изчезва бавно пушекът на влака,
заспива посивялата гора.
Прокрадват се две сенки на перона ...
  1505 
Когато си тръгва от тебе приятел,
недей, не допускай да рониш сълзи.
Взриви градоносния облак в душата,
преди да е плиснал от твойте очи.
Сглоби си усмивка от спомен предишен, ...
  2988  31 
Корабът плава в безкрайното море,
знамето гордо се вее.
Всеки от нас готов е да умре,
България с нас да се гордее.
Ето, врагът се показва ...
  584 
„Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч...“
Салваторе Куазимодо,
Нобелов лауреат
Да трепкаш плахо като свещ – ...
  467 
Край пътя ни са : гладни и неугледни.
Не са ни крали, нито са ни лъгали
и мисълта за тях измества всяка друга, но
до ъгъла,единствено до ъгъла.
  764 
Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...
  599 
“Животът е,
поне за мен,
една огромна въпросителна.
На спомените шепота...”
“И продължавам да дълбая...” ...
  519 
Ставаш сутрин.
Сипваш си "дрога" -
дисплея и чаша кафе.
Включва се скайпа,
влизаш си в блога. ...
  475 
  460 
Старицата! Оная,избелялата.
Заскърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са,
с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?" ...
  965  13 
Ще мога ли,
сега –
в огромната, страшна нощ на деня
на забравата
да подтисна тревогата? ...
  492 
Нараних сърцето си
и сега една малка
кървава сълза
протече от него
и право чрез лицето ...
  613 
„... Среднощен вихър; пръскат капки: тъмен шум...
... Из хаосни простори
едно страдание, една велика тайна
на моята душа говори.“
Пейо Яворов ...
  454 
Разруха
Болка е да минеш днес
покрай малките села.
Къщи тъжни - не тъй бели.
Дворовете са гора. ...
  639 
И аз доскоро, като много хора,
живеех си живот на индивид
от средната статистика. До скоро
живурках си – духовно инвалид,
приемащ, че нормално е да има ...
  849 
”... А в тъмнината глух се тътен носи
от страшните вълни...”
(”Автобиография”, Трифон Кунев)*
В нощта безумна
на съдбата ни ...
  549 
Сама
Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са
и с пътя, с тялото. ...
  744  11 
„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли, ...
  377 
Нагоре
Голи Сива
надежди, усмивка
горчиви по ледени
послания, пътища, ...
  409 
И гледаш го, зад ъгъла, бездомен,
подпрял се жалко, на една страна.
И, сякаш от съдбата си прогонен,
протяга пак трепереща ръка.
Парченце хляб, монета дребна, ...
  471 
“Не се опитвай да излъжеш себе си,
защото не можеш да излъжеш Бог в тебе.”
(Надпис в лагера за бежанци от комунизма,
Латина, Италия, 1977)
Внукът ...
  499 
Защо ли
Защо ли търся сметка от живота,
приятни спомени от миналите дни.
Тъга в душата просто е излишна,
за малко ти със себе си седни. ...
  364 
НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ
Присипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса? ...
  725  22 
Предложения
: ??:??