9 332 резултата
В деня е самотата
на слепия творец.
Все странстващ, без утеха,
нестигайки далеч,
се блъска и реди ...
  385 
Цигулката остана пак без струни.
Студено във краката ти лежи.
И сякаш пропаст зее помежду ви.
Студено е и в твоите мечти.
В кутийката подрънкват две монети. ...
  812  11 
Ще бъдем шеметни, когато
последен залп ще прогърми
и пътя страшен на войната
в обратен марш ще извървим.
Дори на кактуса бодлите ...
  402 
Нова ледена епоха
замрази мечтите.
Динозаври надойдоха -
стъпкаха душите.
Кой със чалга, ...
  623  10 
Пътят, уважаема,
няма ясен край.
Няма и начало,
щом за нас е ''май''.
Нищо абсолютно ...
  470 
Без палто и чадър,
но усмихнат, торбата си носи -
попрегърбен, добър,
безучастен, дори без въпроси.
Дружелюбният лай ...
  444 
Чезне бавно всеки спомен
от миналта рицарска епоха.
Горчиви сълзи тихо роним
сред всепоглъщащата суматоха.
Очите ни станаха метал, ...
  546 
Защо сме толкоз лицемерни
и лоши сме дори?
Какво печелим с недоверие,
злоба и лъжи?
Какво ни струва да помогнем ...
  636 
Облак дим, отровен,
газ убийствен.
Живеем днес,
но живот ли е това?
Тъпче, мачка, ...
  426 
Боли, когато някой си отива
и искаш времето да спреш.
Болката е толкова горчива,
че искаш с него да умреш.
Да гледаш как угасва бавно, ...
  1307 
Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...
  910  31 
Родино моя... мащехо моя,
защо изостави чедата си?
Защо безсърдечно изгони ги?
Защо продаде душата си?
Защо остави да скитат се ...
  586 
Срещнали се двама в тоз живот не лек.
Тръгнали са двама в пътя си напред.
Дали си надежда, за да отстоят
бурите човешки, мразът и студът.
Стискали се здраво, силни те били. ...
  503 
Художник
На Тодор Маринов
Небето очите свои отвори –
луната и слънцето ясно.
Светът срещу тях отправил е взори – ...
  430 
Манекен с гипсови очи
безизразно седи в полумрака.
Облечен целия в мечти,
на дните края тихо чака.
Тогава, ...
  594 
Какво да мислиш, всичко е измислено!
Лъжата в истината я втъкават.
От сутринта, забързано и хрисимо,
като росна китка ти я дават.
Подстригана грижливо, ароматна. ...
  828  16 
Мрак, тишина. Две кукли във нощта.
Едната... ни жива, ни мъртва.
Другата стиска със малка ръка,
във ъгъла пак я замъква.
Толкова тъжно. Тъй малка е тя, ...
  1047 
Уморих се да тичам след тоя живот,
да мечтая за лукс, да мириша на пот,
да сънувам Париж, англичанка да бъда,
но случайно съм тук с доживотна присъда.
Уморих се да бъда все на ниво, ...
  764  13 
О
тОВА Е ВЪПРОСЪТ
ТА
КА
Ц Ш ...
  446 
Уж
Сине, сине, чакай, обясни ми,
види се, не мож разбра,
стара съм, бая години
ми тежат на таз снага! ...
  438 
ДУШАТА НА ПОЕТА
Не надничайте в душата на поета -
вдишва тежко тя всемирната печал,
но от обич безрезервна е обзета.
Всеки недолюбен полъх там е спрял... ...
  740  10 
ВРЕМЕТО
На Атанас Липчев
Купища от книги, автографи,
срещи, чашки, постове, съдби...
Пламенни слова и епитафии... ...
  809  18 
Чакам...
Чакам ли? Чакам какво?
Дъждът. Капките.
По тъмните улици
плъзнала сива мъгла. ...
  680 
Шансът е променливо щастие.
Възторг, после глухо нещастие.
Като везни, тук и там,
реалност и блян,
ту с някой, ту сам. ...
  404 
Счупихме вазата... Просто я мразехме...
Строги канони... Еднаква напразност...
Пръснахме малки парченца с доволство,
че ни очакват години охолство...
Газехме. Искахме. Искахме. Искахме ...
  675  11 
"Наверно я умру. Глаза закрою..."
(В. Висоцки)
Може би ще умра. На Земята дано ù олекне -
натежах ù с презряла вина. Ако стана на прах -
ще затрупам дълбоко под мен всички пътища лесни, ...
  1712  45 
Животът е изпит безкраен
и всеки по пътя върви,
днес си усмихнат, а утре отчаян,
различни са наш'те съдби...
На тази земя безпощадна ...
  576 
“Ам чи тъй ди, чи ко ся…”
Живея в общество без норми
и уча нови диалектни форми.
Че в София са софиянците,
колкото и марсианците. ...
  795 
"Падането на стената"
е такава славна дата!
Със какво да я сравним?
С "Падането на Берлин"!
  431 
Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи ...
  445 
Аз цял живот се колебах
между Иисуса и Пилата.
И най-накрая си избрах
какъв да бъда: демократор!
И, все пак, малко ме е яд. ...
  886  14 
Ние не сме
правова държава,
а сме юридическа държава!
Комунистите
се провалиха, ...
  549 
Съблечен стих -
душата е оголена под него;
няма нужда да свеждам глава като влизам във храма ти.
Откраднати,
търсят минутите път, ...
  529 
Туй правителство отде се взе –
взело е народа за мезе!
Все за еврофондове разправя,
а за хората съвсем забравя.
Чешат си езиците, ...
  763  18 
Ретро тема
Повечето самоубили се поети са оптимисти
Не искате да ни простите,
че не издадохме стон
и сега си подсвиркваме, ...
  876 
Те вечни ли са, вечните поети?
Децата ни, уви, не ги познават.
Не помнят ни героите възпети,
книжовното богатство не съзнават.
Далечни ли са вечните поети? ...
  806 
И не един, и двама бяха -
всички патриоти
с борбени души
и всички
с мастилото и словото вървяха, ...
  872 
Спомени, помени,
траури, приказки.
Това е подигравка
със живата душа.
Животът има смисъл, ...
  368 
По случай Деня на Будителите
Днес на Българската реч
нека отдадем прослава!
Че отблизо и далеч
всички Тя обединява. ...
  544  12 
Вървим
Вървим! Неуморно се борим
и всеки вдълбал е в душата си болка
и няма мечти. Все по-малко говорим,
въртим поредната душевна обиколка... ...
  802 
Предложения
: ??:??