41 777 резултата
Орлите разпореждат се със тайните
на пътя за натам. Те виждат надалече.
За хищните си грешки тук покайват се.
Посоката сами към върховете следват.
Немеят махалите изоставени. ...
  761 
Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.
Гледай, думи наредени, ...
  828  17 
ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш ...
  495 
Къщите на село заспали са отдавна,
в дворовете огньовете догарят.
Сено мирише от старата плевня.
Вълци във горите обикалят.
Обичах да ги слушам всяка вечер, ...
  495 
Забравена мечта край мен се спря
и злобно ми прошепна саркастично:
"Отново се размина с любовта!"
И после се усмихна героично...
"Коя си ти?" запитах тихо аз, ...
  687  13 
Тъжно ми е,
хората навън се разминават,
като черни сенки те се подминават!
Мъката се вижда в очите,
болката почерня им душите! ...
  553 
В гърдите тупти сърце на кошута,
в очите - пръски море са се сбрали.
Оттеглило се с отлива на чувствата,
сега за своя бряг то сякаш жали.
В ръцете - събрани парченца душа, ...
  588 
Съдбата своя сам избрах -
да бягам. Не, не те виня.
Загубих те. Върхът на моя крах.
Нека, нека сам сега вървя!
Вървя напред, но в мислите ...
  920  15 
ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ
Потъвам в синевата на очите ти,
планински езера - кристално чисти,
прелестни лазурни небеса -
откривам в тях хиляди слънца! ...
  713 
Толкова много думи изписах,
но толкова много неща не разбрах.
В делника си залисана -
мислите си напразно пилях.
Че те обичам толкова ...
  442 
Друг свят
Море, небе... И сливат се във синьо.
Безумен бяг, препускащи коне...
Бутилка недопито бяло вино,
две стиснати отчаяно ръце... ...
  907 
На тръгване остава тихо тракане.
Не токчетата...
Стенният часовник
върти на ос надежди и очаквания
и ниже със стрелките си огромни ...
  1815  33 
Сега за тебе аз съм само остър спомен,
препъващ те в тъмното, понякога, нали?
Като камък съм насред океан огромен,
на който случайно се натъкваш ти...
Боли ли те, когато в мен се спънеш; ...
  461 
Отчаян до съжаление,
свел поглед към счупената чаша,
доскоро пълна с вдъхновение,
поетът безстрастно надига глава.
Безсилен пред листа празен, ...
  564 
Обещай ми пролетно небе,
детелинова мъгла ми постели,
да се взирам твоя ритъм да намеря.
Сърцето сред звезди да полети,
ще бъда птица бяла в твоя ден, ...
  722 
В безвремие
притихнала, нощта
откри очи
от пелената си мастилена,
посрещна утрото ...
  441 
В октомврийската сутрин
ходих нейде из парка.
Гледам - няма ги мутрите.
И дечица се мяркат.
- Бре - си викам, - човеко, ...
  695  13 
Колко трудно е да замълчиш,
когато думите напират в теб.
И колко сили трябват,
за да можеш да ги спреш.
Истината дълго не остава скрита. ...
  595 
Човекът ослепя за светлината
и апатично задълба в онази пропаст,
опитвайки да замаскира празнотата си...
Не спряха мислите катранени да капят,
а страниците бели на душата му ...
  1325 
Една игра играем. На диван
като пред лекар или пък пред бога
психоанализа си правиш сам.
Приятели помагат, ако могат.
Въпросите се сипят. Говори, ...
  560 
Тръгвай,
аз вече съм далече -
една луна очите ми обрече
и звездите ми се наредиха,
мечтите ми се умориха ...
  757 
И ако слънцето за мене не изгрее утре.
Ако вятърът косите ми не пръска...
Ако ли птиците замлъкнат, онемели,
значи ли, че... съм дълго отсъствие?!
И ако сутрин росата във кал се превръща. ...
  525 
Спиралата е оставила
петна от грим
в зеницата на окото ми –
гримаси, маски,
рок и фолк - ...
  708 
Предсказание
Помниш ли ти, мой приятел и брат,
кръстосвахме с теб този свят непознат
и се срещахме винаги в трудни минути,
нали? Болката спираше така да боли. ...
  495 
От огън бликнала
сълза.
От обич,
скършена мечта.
От вяра, вятър ...
  507 
Кажи ми, майко, що да сторя,
като нямам аз едничка вече опора?
Като любовта ми вярна ме предаде,
и в сърце ми тежък камък остави.
Като приятелите верни обърнаха ми гръб ...
  891 
На моите лели
Със сетни сили ритнали кросното,
тръгват си от този свят последните момичета,
на стана някога сами тъкали
тънкото платно за ризата ...
  986  15 
След августовска мараня, почти внезапно,
на кръстопът пресичащият вятър
единствено недооткъсна лист с власинки златни
и завъртя във валс сърцето на липата.
През стъпките им преваля смехът на есен. ...
  639 
Don't wake me if I'm dreamin...
...
Тихо е! Заслушай се в дъжда...
(Нашепваше ни приказка една.)
В която премълчани думи ...
  541 
Звънец звъни,
камбаната бие,
старо вино в избата гние,
гният и костите нейде в полето,
в мене отдавна изсъхнало стои сърцето, ...
  420 
Повяхнала от вчерашния дъжд,
но сгушена на стареца в ръцете,
си спомня мъчно - как веднъж
убиецът бе стоплил си сърцето.
Умората я мъчеше от скоро. ...
  715 
Преди да дойде старостта
и с избелялата ù дреха
да тръгна мълком през света
с една надежда за утеха,
ще дойдеш ти. Ще дойдеш, знам, ...
  634 
Догаря цигарата самотно в пепелника,
пламъкът заглъхва, потушен от сълзите,
остава само една-единствена искра,
чезне бавно и изгаря...
Приближава краят... ...
  927 
Кръг
Странна е тази късно-есенна вечер!
Нищо, че стеле мракът влага и студ,
ти ела! Поседни с мен под лампата,
дето подбира словата. ...
  598  16 
Когато вън настъпва мрак,
Самотата тайно ме поглежда,
опитва се да се промъкне пак
до мен да седне, с тайната надежда
да я прегърна с двете си ръце. ...
  719  19 
Жената-кучка. Стряскащо звучи,
нито нежно, нито романтично,
а някак плашещо за мъжките уши,
за "дами" и кокетки - непривично.
Тя силна е... и много нетипична. ...
  2115  27 
мислиш ли
че си стигнал до извора ми
и ще сложиш чешма
за да пускаш и пиеш
когато си жаден ...
  393 
Умирах понякога от близостта ти -
макар смехът ти да ме топлеше безкрайно!
И докосването беше свежо, като уханно мляко с какао...
Понякога бях твърде далече –
макар да говореше сладко! ...
  478 
Превръщам се в пустиня,
безвъзвратно, мисля, е това.
Боли, но и утешава,
защото не оставя никаква следа.
Дали само с мен се случва ...
  326 
Докосване до себе си по странен начин,
допирът на пръстите усеща студ,
и всеки звук е слисан и изплашен,
без своя образ мил и глух.
Пред две очи, премрежени от сълзи, ...
  699 
Предложения
: ??:??