41 750 резултата
никога ама никога не съм харесвала михаел шумахер
фибичките със цветенца
регламентираните взаимоотношения
студа
шибаните шушляци ...
  764 
Страстна, устремена, вдъхновена -
всеки ден живея с плам...
Смутена, тъжна, наранена -
на болката не ще се дам...
Обичам, радвам се, копнея - ...
  512 
От дълги некролози с речи
на червея не си по-вкусен.
Живей щастливо, както можеш –
туй по-добре е от намусен.
Живота си черпи с пълни шепи, ...
  473 
Още един проект за песен, ама мелодията засега не ми харесва:
Правила съм грешки
и добри дела.
Правих всичко, както
го виждах на мига. ...
  724 
Какво виждаш, когато ми гледаш в душата?!
Какъв цвят са очите И?
Погледни по-навътре до дъното!
Какъв цвят има сълзата?
Какъв аромат вятърът носи? ...
  796  13 
В пожълтелите крушови листи,
спотаи се врабец омърлушен.
Сърцето си птиче разлисти
и в есента се заслуша.
А сиротната птича душица ...
  391 
"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -
съвсем не бих стояла под прозореца ти.
Преди да пиша, слагам запетая,
а ти ще дочетеш след многоточието..."
Отново ще нареждам... по дифолт. ...
  2268  42 
Сега разбирам,
колко много съм била щастлива
да расна в твоя чист и благороден свят -
бях алчна и нетърпелива,
копнеех за живот по-лъскав и богат. ...
  850 
Детството в дрешките стари,
плахо наднича зад ъгъла...
Скочило всички дувари,
минало много по пътя си.
Милото, тихичко крие се ...
  5094  20 
Един замръзнал спомен за поема,
студени думи, черни като смърт,
Човек! Привикнал все да го превземат,
попаднал във безкраен водовърт.
Заровени мечти, покрити с мантии, ...
  467 
Завинаги в моите мисли...
ще превръщаш залеза в утро,
ще оцветяваш в синьо дните
и ще правиш усмивките искрени.
Завинаги дълбоко в душата ми... ...
  549 
Имало едно време...
Това бръмчене е ужасно.
Звук на щори и криле.
Мухи се ловят с мед.
Чаят ми е с мента и жасмин. ...
  559 
  725 
на Мариники
Слънце, слънце, искаш ли
да се разделим?
Ти ще станеш приказка,
аз ще стана дим. ...
  920  13 
СПОМЕН ЗА ЕСЕНИН
Сега си спомням за онзи поет,
завърнал се от кръчмите на ада
в родното си село.
И само песът го познал… ...
  812 
Тъмнее ми, мамо. Ще можеш ли да ми простиш?
Денят се търкулва, сълза от небесни клепачи.
И няма да видя тайгата, да стигна Иртиш,
да бродя в обраслите с дъб кестеняв Апалачи.
Незнаен за мен ще остане зелен Юкатан, ...
  689 
Аз искам да съм същата за тебе,
за синьото небе и за луната,
но тайно счупих всички бариери
и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило. ...
  1102  33 
Тишината мълчи,
тишината говори,
става в ранни зори,
спуска есенни щори,
в тишините пролука ...
  876  16 
Настроение
Вкъщи няма никой.
Телефонът мълчи.
Няма новини.
Няма пликове. ...
  410 
Небето е надвиснало над мен
и сякаш всеки миг ще ме притисне!
Сърцето ми е свито в плен
и страх ужасен дебне мойте мисли!
Къде да те открия в този свят!? ...
  1105 
Суетим се от изгрева още
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем ...
  681  11 
И без мене този сайт живее,
толкова голям и талантлив.
Други думи в дланите му греят.
Други стихове го правят жив,
а поезията мощно диша, ...
  1112  11 
О Р И С
Посвещавам на всички вас, мои братя и
сестри по перо, и ви поздравявам с
празника на поезията - 1 октомври!
Търкаля нагоре своя камък поетът. ...
  399 
хванах спомена и го завъртях
наобратно.
минало и бъдеще се изключиха
взаимно.
спрях времето. ...
  630 
(При бай Илия. Беше един от най-добрите ми приятели, 16 години пълен инвалид.
Често ходех при него, бях от малкото му връзки със света, искаше ми стихчета и веднъж му написах това)
Защо дойдох...
Есента днес е мокра и зла.
Вятърът ме нахапа жестоко. ...
  630  12 
На баща ми по случай 49-ата му годишнина
Когато сам, или с другари,
към върховете си вървял,
ти връх непокорен едва ли
оставил си - все без провал! ...
  912 
Вече четвърт век съм на тази земя,
в този свят, сътворен по погрешка.
Вече четвърт век през сълзи се смях
и с усмивка плаках на глас безутешно.
Вече четвърт век правя планове смели ...
  877 
самотата
прилича на вещица
с разрошени дълги коси
с криви търсещи пръсти
с мътни сиви очи ...
  749 
Когато погледна в очите на нашия клас,
виждам радост и тъга.
Дълго чакахме този миг,
но днес не е така.
Разделяме се и много ни личи, ...
  1271 
Беше сън. Отдавнашен.
Поизбледнял.
Но диря във душата ми
оставил.
След казани ...
  601  16 
Последен кръг и тръгваме на юг,
зове ни VIA PONTICA отдавна,
но нещо пак остава тук,
в гнездата се промъква хлад печална.
Измамни са далечните земи, ...
  680 
Ако е вярно,
че пространството и времето,
подобно земната кора
в тектонските скали,
нагънаха се в мощен катаклизъм, ...
  474 
Една плът и кръв сме родени,
заедно сме в радост, болка, проблеми.
Отредено е да сме такива
и няма белег или спомен, който ще изтрия!
Помня всяка рана, ...
  29025 
Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.
Живот се казва. Стар сюжет, ...
  626  13 
  607 
Колко нощи безсънни,
колко много сълзи -
може камък солта им разтвори.
А съдбата, с облещени
странни очи, ...
  821 
Няма да се дам
Аз няма да се дам на тебе, горест!
С горещи нокти впиваш се в душата ми
и бавно в мен разстила се умора,
приплъзваш тихо, бавно пипалата си, ...
  615 
... защото болката е властна! Не се обръщай! Докато чашата пресъхва...
Най–лютата обич...
След края...
Ако ме докоснеш,
няма да убия мисълта, че е само миг! ...
  573 
днес препуших
премислих
прекрачих
препъването
пресъздадох ...
  564  11 
Моите криле са Песента.
Мога да творя вълшебства с нея,
да изгрявам волен с утринта
и дори забравен - да живея.
Мога да преследвам ветрове, ...
  593 
Предложения
: ??:??