41 750 резултата
Бог чу моята молба да
ме дари с дъщеря и то
не с една, а с две дори,
две прекрасни дъщери
с руси коси и сини очи. ...
  1333 
Очите.
В тях виждам всичко.
В тях няма нищо.
Дори съпричастност.
Това са очите - ...
  1037  15 
08.10.2008
На Диди
(най-прекрасната приятелка)
Обичаш я! Та тя е толкова добра!
Различна, но понякога сама... ...
  558 
Когато търсиш - намираш,
когато искаш - постигаш,
когато трябва - мълчиш,
когато не можеш - прощаваш...
  553 
Дойде през септември
най-чаканата, най-вълшебната пролет...
Дойде, но като че ли малко късно.
Ние всички отдавна бяхме спрели да вярваме
и на очите ни тежеше мократа пръст. ...
  756 
Разтегнах една времева серпентина,
докато не стана на път. Безспирално
градих я във теб и успях да премина
в дълбокия смисъл. Но беше фатално.
Защото си мислех, че знача, неволно ...
  1195  25 
Аз съм само една
грешница.
Днес съм щастлива
- утре - окаяна;
днес съм желана ...
  649  10 
Уморих се от бродене,
скитница тъй дълго бях,
пареха нозе от ходене,
ярост носех, но и страх.
Дните бяха приемливи, ...
  493 
На сцена винаги са двама.
/И неизбежни - всичките останали/.
Но те са...публика.
А Той е ... мъжкото начало
/семе на Адама ли?!/. ...
  469 
Лежиш будна, разпиляна на ноти
и мелодията на душата ти мълчи.
Опитваш се да не мечтаеш,
но кой мечтите контролира?
И писък в гърлото напира, ...
  704 
Не ме учи как трябва да живея,
години изкрещях в себеотдаване.
Сега съм тиха, толкова съм тиха,
че няма вопъл, няма мисъл... няма ме.
Последните ми сънища са кратки, ...
  4760  16  58 
Дълбоките стени на самотата
притискат във мълчание сълза.
Следата тръгва, следвайки следата
по стъпките на жадната лъжа.
Погълната от нямо непокорство ...
  533 
Той беше свит,
болнАв.
Почти от този свят да си отиде...
Със маска кислородна на лицето,
със системи за Живот... ...
  1033  21 
В грешни чувства притаени,
в безбрежната шир, в простора,
вместо мисли упоени,
идва незримата умора.
Смъртта в прах черна ни остави, ...
  560 
Нарисувай ми... цветна дъга,
вплела тънки нишки в безкрая,
свежа като сутрешна роса,
събрала пролетна омая.
Нарисувай ми... надежда, ...
  545 
Правя това
което искам
Искам това
което нямаш
Харесвай ме ...
  646 
Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше?
Колко много чаках, колко време мина,
белият гълъб на прозореца ми стоеше,
а аз бях вътре и само те чаках.
Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше, лято? ...
  481 
БЛАГОДАРЯ
Благодаря за детството ми тъй прекрасно,
за спомените чудни от горещите лета,
за зимните ваканции в кухничката топла,
изпълнена с аромат на вкусни гозби и сладка. ...
  817 
Тъжен улиците гаснещи пристъпвам.
- Погледни мрака - каза ми сърцето.
Ще видиш, че той не съществува,
просто има отсъствие на светлина.
Огледай го. ...
  959 
Намерих сили
да разбия огледалото в ръката ти
и то се пръсна на кристалчета.
В парчетата - различни образи:
красиви, ...
  434 
Не смея как си да те питам.
Вече не знам какво да опитам.
При всеки въпрос от моя страна,
получавам мълчание - и само това...
06.10.2008
  551 
Сладки сънища отново ще сънувам,
в сладки сънища отново замечтан.
И да заспя не се страхувам,
защото знам, че бях разбран.
Сладък сън заспивам там, ...
  1424 
Намирах се във някакъв тунел,
със зъбите си късах тъмнината.
Препъвах се в невидимия паралел
между реалността и суетата.
Докосвах тишината със очи, ...
  520 
Океан от надежда
Океан от надежди,
Океан от провали.
От Атланти измислен,
от Атланти запален! ...
  547 
Аз съм... помниш ли приятелката твоя?
До теб съм, болката ти да приема.
Да те освободя като я направя своя.
Тук съм да ти дам, що съдбата е отнела.
Вяра... ...
  744 
Ти всичко правеше
да ме имаш,
всичко даваше
твоя да съм аз
и да спечелиш ...
  584 
Отрова
Бавно се нижат минути необятни,
часове злокобно ме държат в плен,
отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
но не радост, а болка вливат те в мен. ...
  476 
Земя, планета, земен рай.
Трева, простор общирен...
Птичи песни, зеленина докрай,
догде окото стигне.
Земя, планета, хорски сбор, ...
  694 
07.10.2008
Различна съм! Това ти пречи...
Проблем ли има, не разбрах?
Нима не ти омръзна вече
от кукли с много грим по тях? ...
  485 
Подобно на старите войни бележа
греха на кръвта -
бод във помнеща плът.
Куража си сбирам по лунния резен,
тъй както делфините тръгват на път. ...
  705  13 
Сигурността на твойто рамо
Черна дупка емоционална,
поглъща ме в депресия фатална.
Една през друга мислите прескачат се,
не ми помагат даже и приятелите. ...
  613 
Цивилизация - дали това означава
да караш едно ферари с цвят червен,
да имаш малък супер GSM,
да ходиш всеки ден по празненства,
да пиеш маркови вина, ...
  519 
Какво се случва с моите мечти,
къде остават, неосъществени!?
Но, имам свое място в моя малък свят,
където аз не искам много,
просто да съм силна! ...
  709 
В покоя на сънливата зора
се ражда сетният ми ден,
но с лъч, пробляснал в утринта,
не ще остана заслепен.
В потока на студената река ...
  654 
Не познавам плача. Само жежкия страх,
че се будя до кост разгримирана.
Изчегъртвам съня. А денят е разпран
за поредното нощно сканиране.
Не пилея мечти. Само нямам пулсар, ...
  976  23 
Живеем в тоя малък, сладък свят,
безмълвно дишаме и ето пак
сме безсловесни в тоз памучен опиат.
А да виждаме не знаем как...
И всеки как мисли си, че страда, ...
  522 
Джалан, джалан!
Вървя
Джалан, Джалан!
И вече вървиш!
Улица, пеш. ...
  516 
Не останаха късни щъркели.
Нищичко не остана от лятото.
Месечината - коричка от сълзи -
дъвче яростно рогат вятър.
Дъвче козелът ...
  912  15 
Гара за двама. Писък на гларуси.
Стъпки заглъхват под сивия свод.
Тъжни скамейки - все пак януари е.
Плаче виелица. Скърцащ е нощния под.
Сляпо забързани малките улички ...
  833 
Ужасно уморена съм от солени сълзи,
от картината на предадени, разплакани очи
за това, стоя навън, когато дъжд вали -
никой не вижда тягостта на мойте сълзи.
Но животът е в пространството миг - ...
  957 
Предложения
: ??:??