41 765 резултата
И пак вървя -
напред и нагоре...
И пак вървя
без да спирам.
Опитвам се да не греша, ...
  677 
Момчета, не пестете свойте сили
на Олимпийските игри в Пекин.
От групата ни всички сте ги били.
Един за всички, всички за един.
В залата един отбор да има - ...
  949  10 
>>>> Жадна съм.
>>>> За сладката вода.
>>>> В планински извор дето ромоли.
>>>> И студенее.
>>>> Дето утолява. ...
  724  18 
На него любим цвят беше зеленото.
А ти очите ми гледаше до забрава.
Някъде между споделено-несподеленото
него припомнях си, а тебе забравях...
Неуспешно! ...
  552 
Снегът вали. Замръзнал мрак.
Във стъпките ни сняг, сняг, сняг.
Ръцете търсят другите ръце.
Очите галят другото лице.
Бездомни птици пърхат във студа. ...
  515 
Не се подчинявам на общоприетите правила,
сред простосмъртните няма за мен светила.
Не се вслушвам в съвети, не изпълнявам команди,
възхищавам се на личности като Индира Ганди.
Не правя трагедии от интимни раздели, ...
  1119  31 
Всеки път, когато ме убиваше,
търсех малка пролука към живите.
Толкова студено бе... попиващо.
Много пъти преживявах зимите.
Трудно се заспиваше от вятъра, ...
  1026  32 
Победи ме. Направо ме смачка
участта ми по морския хребет.
През бодили и зъбери крачех.
Уморих се. Но гръб не приведох.
Сред влечуги не търсех опора. ...
  586 
Откакто те видях
пожелах поне в съня
ми ти да си до мен
но нещо се обърка
и вместо теб ...
  605 
Забулен в тайни неразбрани,
лицето му потънало в тъга.
Безбройни кодове неразгадани
на сърцето, реещо в мъгла.
Върви из улиците, скита, ...
  630 
>>>>> не зная колко е часът в мене
>>>>>
>>>>> е студено
>>>>> треперя и горя смълчани думи
>>>>> ...
  777  18 
Пак рисувам отражение от дъх...
И прозрачната безкрайност ме обгръща
като спомен за загрижен горски мъх,
плъзгащ се по стряхата на стара къща.
Нежно четка върху празен лист аз движа, ...
  806  14 
Орисах те наивно с двете си очи
(това е карма с име „Евини очи")
да бях притворила поне едното,
разкъсан си на части... Не личи
ъгъла на погледа ми, от високо... ...
  561 
Бягах, бягах, а край нямаше страницата.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.
Да полети пожела изведнъж пингвинът, ...
  685 
Със обич Бог ме е дарил
и душа като палитра
на художник сътворил,
истинска творба-реликва.
Блестяща в свойта красота, ...
  1531  10 
АЗ
Желанията ми са викащо мълчание.
И близките превъплътих във стихове.
А всяко чувство – в ново изпитание
за спомените, скътани във моето сърце.
  590 
24. 07. 2008
Защо така ме изкушаваш?
За тебе територия съм забранена!
Защо ли искаш да ме завладяваш,
щом знаеш, че от друг съм запленена? ...
  517 
Пътувам в непознати светове,
огряван от приветливото слънце.
Окъпан от бушуващ дъжд,
разнасян от желанието на вятъра.
Ще стигна там, където съм бил вече, ...
  507 
Посвещавам на поета-приятел, в отпуск от
"Откровения"
Още си тук...
Присмехулно надничаш...
Сякаш си дух, обладал всеки стих... ...
  1024  24 
изтощени от чувства
уж търсещи истина
уж копнеещи вяра
амортизирани от емоции
и с куца душевност ...
  643  17 
С настъпващото утро,
в удавени надежди,
отново съм
роден като в кафез.
Закърпеното счупено ...
  992  20 
Тази спирка последна е,
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва ...
  718  12 
НА ЧАШКА
(буриме)
Червен фенер.
Красавицата на нощта - пред безистена.
Безшумно я прибира лъскав опел чер. ...
  788 
Потъна морето в сълза
и сви се небето в очакване.
С нежната ласка на птица
пътува надеждата боса.
Небето кърви от ками, ...
  479 
Това беше онова малко дете,
което проплака,
когато ти тръгваше.
То си стисна душата в ръце
и тъгата разплиска в лицето му ...
  713 
Искате ми весел стих? ОК!...
Пеперуди карат мотопеди.
Червейче на шоуто се смее.
Мравка състезанието гледа.
Светофар - лаленце се изсмя ...
  450 
Приятелю,
защо се хвалиш
с броя на жените,
които ти си имал!
И що намери ...
  920  12 
Сълзата ми е откровение
от образа суетен на дъжда,
раздиращ облаците с настървение
на опустялата душа.
Сълзата ми е мъртво цвете ...
  569 
Вчера хората излязоха... тихо,
ала Зимата ги върна обратно,
хапейки злобно голите крака...
Самотният вой стана по-самотен...
Днес Те отново излязоха... тихо, ...
  579 
В съвременото римоденствие,
чрез пролога на този век.
В последната - не бляскавата слава
на демоса и на отделния човек,
Кръгът на хроноса ни връща ...
  785 
Истинският приятел винаги ще е до теб и в най-лошия момент!
Ако ти се плаче,
той ще те развесели
и никога не ще се чувстваш самотен Ти!
Винаги ще ти подаде ръка ...
  1357 
Навън е тъмно,
пред очите ти е мрак.
Дори не плачеш сякаш.
Имаш си лице от камък.
Върви, побързай. ...
  545 
Тъма всичко е покрила
като облак черен.
В далечината - мигаща
звездица, сякаш иска
с теб да се съюзи, ...
  718 
Хиляди истини в пътя измислен
търсят докосване твое.
Зная, че има те. Знаеш, че искам
ти, ти да си моя.
В тихите улици вечер се блъскат ...
  783 
Кога ли остаряват майките?
Когато им порастват синовете изведнъж.
Уж вчера беше бебе сладко,
а днес пред мен - голям и умен мъж.
Стараех се да дам на тебе всичко, ...
  838 
Син на Слънцето и Луната,
аз се лутам в мъглата.
Имам всичко и нищо,
имам душа...
Може би и любов, ...
  561 
Във тъмнината впиваш се,
като кръвожаден звяр във свойта жертва,
във гъстата мъгла завиваш се
и молиш за страстта отнета...
И връщаш се в блатото, ...
  1035 
Под този камък има самота.
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете, веселяци, свойта кожа.
Камъкът от плесен се яде. ...
  792  12 
Кой ли е измислил поклона?
Дали чрез него е търсил заслона?
Или от самото начало
се е прегъвало човешкото тяло,
от уважение към рода човешки, ...
  594 
Не ме докосвай,
че ще се взривя!
Недей, с онази
ласка - парещата.
От нея ме боли. ...
  1105  44 
Предложения
: ??:??