Философска

20,9 резултата

Перце от гълъб 🇬🇧

Не се събуждай, сине, почини си,
обичам да те гледам, като спиш.
Навън е късна есен. И замислен
ветрецът влачи листи, мълчалив.
Така и ние вкъщи онемяхме. ...
2.1K 1 3

Минало в бъдеще време

Ще купя хляб и тъничка тетрадка.
(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)
И стиховете ми ще бъдат кратки.
Солени, като вятър с прашно име.
Ще счупя на надеждата яйцето, ...
745 4 12

Косачи в Божии градини

Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини ...
981 8 18

Серенада – присмехулник

Този текст за песен, е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) "Серенада". Давам права на Антоан, да използва текста за създаване на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/serenada-13?autoStart=1
Пр ...
1.3K 2 1

Музика и поезия

Музика и поезия
Поезията е сякаш музика в мен,
излязла от душата ми, един рефрен.
От стиховете сякаш музика звучи,
музиката от душата за душа лъчи! ...
905 2

Крилата чупят се в студените очи

Издигнати над калното, над сивото,
летящите с крила-дъги се реят.
Привлича ги със аромата си красивото
и те щастливо пеперудено се смеят.
Но дебнат ги завистници, злосторници, ...
602 8 15

размисли

Какво ли ще видят очите ми още,
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
1.2K 2

Напролет миглите ми са зелени

Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...
786 6 9

Времето...

Времето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
1.3K 1 1

Просветляващо стихотворение

Живееше в най-тъмното велик поет,
редеше строфи, оди и сонети,
и въпреки, че по характер бе проклет,
на всички обясняваше, как светлината свети.
Горяха думите му с плам фалшив, ...
913 7 12

Остана шепа думи - друго няма...

Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
1.1K 13 15

Къщата на дядо и на баба

Слънцето събуди ме с лъчи,
славей пее своя песен
благодат за моите очи,
днес денят е тъй чудесен.
А тревата скоро окосена ...
1.1K 1 5

Спомен от Големия взрив...

Спомен от Големия взрив...**
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...
515 1 1

Къде си, Поезийо

... а може би защото ветровете
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети,
презиращи гравитационното богатство,
за нас са най-невидимите силуети... ...
606 3 28

Вещица

Била съм вещица навярно
в отминалия си живот.
На кладата горяла бавно,
подпалена от някой идиот.
Препускала съм в лунната пътека, ...
798 1 3

Нова луна

Тази вечер си жълтица.
Светиш и напътстваш.
Виждам със притворени очи.
Селянинът в притчата
на моста - ...
465

Първото стъпало

Гларус изповядва дребни страсти.
в мазето на Живота.
Крещи, намерил някаква огризка.
Не иска и да знае,
че главоломно сме се устремили ...
711 1 2

Под очилата никой не разбра

Затвори прозореца и пусни завесите
да не влиза и лъч откраднат.
Слънцето толкова естествено
свети за сити и гладни.
Онези дето с рибарски мрежи ...
718 4 4

В задочен спор с Галилейо...

В задочен спор с Галилейо...
Стоя във лятна вечер край морето
и както философ от древността
си разсъждавам за Живота общо взето:
– за Космоса, Звездите, Вечността, ...
318 1

Когато идвам при Морето...

Когато идвам при Морето...
Море, море -- твърдят, че си безбрежно,
но всъщност знам, че имаш брегове,
където се завръщат неизбежно
изгубените твои синове!... ...
421 2 1

Умреш ли, ще се преродиш във птица...

В мехурчета сапунени-години,
живот лети студено и горещо.
Сами тешим се: И това ще мине,
сред вечното очакване на нещо.
Поглеждаш стреснат чакал-недочакал ...
559 6 11

Участ

Криле непознати
докосват ребрата ми.
Мои ли са те?
Ангел ли, демон ли
поглед размята ...
747 2

Един от многото...

Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...
Следите си диря от предния ден ...
909

Под мустаки със Петраки

Селото ни никакво едно, пусто опустело,
жив човек отдавна не видело!
Само ние със Петраки,
хортувахме си денем, под мустаки.
Далече нейде до реката, ...
762 5 11

Скорозрейка

Защото припознах с кръвта си дивото,
не мога да живея във кафез.
И замириса на война във чаша вино
и разминаване с точния адрес.
Защото спусъкът е гладък и метален, ...
870 2 3

Паметника на нашето време

Единственият паметник на нашето време
е дупката в асфалта, неособено дълбока –
колкото да се спънем, докато дремем,
без сънят да поеме в друга посока.
Сив, нагорещен и мръсен, непотребен, ...
917

Как успях да видя Времето...

Как успях да видя Времето...
Бях взрян в примамната Далечност
замислен вечерта на кея –
на водорасли и на Вечност
морето лъхаше от нея... ...
324 1

Любов

Любовта е неограниченост,
няма нито начало, нито край.
Тя е реалната вечност
съвършено свободна , безкрай.
Любовта няма изисквания, ...
1K

И лебедите днес са уморени

И лебедите днес са уморени,
но пак остават си така грациозни –
Актьори са във предрешени сцени,
и пленници на лунните сезони...
Перата им са снежни балерини ...
581 5 18

Размишленията на едно влюбено кюфте

Седя си тук, във ъгъла на кръглата чиния,
и някак си замислено кибича
безумно влюбен във една филия,
която само себе си обича.
А аз какво ли не съм преживял ...
899 2 16

Хубост

Червено цвете ще откъсна
в ръцете крехки да ѝ сложа,
бяло цвете чисто и невръстно
в косите нежни ще положа.
В очите ѝ ще плувам, ...
1K 3

...едничка любовта остава ми...

Съвсем смалих се – до дихание,
в нощта светулките са гидове,
измисленото оправдание,
около мен издига зидове.
От тишини градят зидарите, ...
744 10 17

Щъркели

Оставят домовете си необитаеми.
Ударил е часът на новия сезон.
Пораснали са вече малките
и търсят и намират своя пристан.
Какъв по-ясен и достоен пример. ...
561

Обичай ме – на пук!

Обичай ме, на пук на всички хора,
които зад гърба ми ти говорят,
че грубиян съм – без финес…
Че искам прост от тебе секс!
Обичай ме, на пук на всички – тия, ...
1.5K 4 8

Светулчице, не си отивай!

Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?
Аз вярвам, че надеждата сама ...
1.7K 8 23

Слънцето

До скъсване напрегнал сухожилия,
аз следвам Слънцето и вече изнемогвам.
То иска там, зад хоризонта, да се скрие,
но аз със сетни сили го догонвам.
Не, няма Слънцето от мене да се скрие! ...
1.4K 4 7

Не искам

Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...
631 2

Протокниги

Докога да изчаквам за края си?
Ако никога той не пристигне?
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато.
Под самотни години тревожност ...
777 7 7

Внезапен дъжд – колелото на живота

Този текст за песен е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) – "Фотографката и дъжда". Давам права на Антоан да използва текста за създаването на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/fotografkata ...
1.5K 4 13